Нийл Геймън
от Уикицитат
Нийл Геймън (р. 1960) e британски писател.
[редактиране] Никога, никъде, никой
- „Ричард отдавна подозираше събитията в страхливост: не идваха поединично, а прииждаха на тълпи и внезапно скачаха отгоре му.“
- „Дьо Карабас се ухили на себе си като изгладняла пантера, която съзира изгубено детенце.“
- „Варни побягна през глава в мрака надолу по стълбата. Глас от върха, гласът на господин Круп:
- Наистина, трябва да гледаме на това като на милостиво убийство.
Звукът от тропота на Варни по металните стъпала отекваше по цялото стълбище. Той пухтеше и се задъхваше, удряше се в стените, докато се препъваше в тъмното. Стигна подножието на стълбите, точно до табелата, която съобщаваше, че до върха има 259 стъпала и се препоръчва да се качват само здрави хора, а останалите да използват асансьора.
Асансьора?
Чу се звън и вратата на асансьора се отвори ужасно бавно, като обля със светлина коридора.“
[редактиране] Американски богове
- „Имаше чувството, че някой е прикачил слепочията към черепа му с огромни пирони.“
- „Държавата щеше да е много по-добре, ако хората знаеха как да страдат в мълчание.“
- „Това не бе какъв да е студ: това бе научна фантастика.“
- „Това вече не беше шега. Не беше безразсъдство, беше се прехвърлило отвъд чертата, за да се озове в територията на истинското двайсет и четири каратово "Мили Боже, наистина загазих".“
- „Прибираш се вкъщи не с риба. А с душевно спокойствие.“
