Тукидид
| Тукидид | |
|---|---|
 | |
| Вижте също | |
 Статия в Уикипедия | |
 Материали в Общомедия | |
 Творби в Проект Гутенберг |
Тукидид (гр. Θουκυδίδης, лат. Thucydides, ок.460-400 г.пр.н.е.) е древногръцки военачалник и историк, автор на "История на Пелопонеската война" в 8 книги. Той е първият историк, който не просто описва хронологично събитията, но и влага в тях елементи на обяснение и изводи за техните причини и следствия, което го прави на практика първият известен "политолог" в човешката история.
- (Атина) е школа за цяла Елада.
- …Войната е учител по насиле.
- Ако като враг съм ви причинил толкова беди, то като приятел мога да бъда доста полезен. — из "Алкивиад към спартанците"
- Благородно е да отмъщавате само на тези, които са ви равни и които са в равно положение.
- Боя се много повече от нашите собствени грешки, отколкото от вражеските замисли.
- Бъдещето … е изпълнено с неопределеност и … именно тази измамност на бъдещето … е най-големият враг.
- В много малко случаи войната я водят по предварително определен план, а по-често войната сама избира пътищата и средствата в зависимост от обстоятелствата.
- В човешките взаимоотношения правото има смисъл само тогава, когато при изравнени сили и двете страни признават необходимостта, обща и за едната, и за другата страна. В противен случай най-силният изисква възможно най-многото, а слабият е принуден да се подчинява.
- Вещите съществуват за хората, а не хората за вещите.
- Всички хора са склонни да извършват непозволени постъпки както в личния, така и в обществения живот и никакъв закон не е в състояние да ги удържи. Държавите са изпробвали всевъзможни наказателни мерки и непрекъснато са ги усилвали. … С времето почти всички наказания били заменени със смъртно наказание. … Обаче и при тази мярка престъпленията не намалели. И така, трябвало е или да измислят още по-страшни наказания, или да принаят, че престъпниците въобще не се плашат от никакви наказания.
- Всяко изискване – малко или голямо, – предявявано пред себеравни преди решението на съда, има смисъл на заробване.
- Господството на аристокрацията осигурява на масите участия в опасности, а самата аристокрация извлича от това най-голямата печалба и я прибира в свои ръце.
- Градът - това са хората, а не стените.
- Да налагаш тирания е несправедливо, да се отказваш от нея обаче – опасно.
- Да си признаете за бедността не е позор, но позорно е да не се стремите да се избавите от нея с труд.
- Докато са живи, доблестните хора възбуждат завист, когато вече не са (те вече не са и съперници) им въздават почти без всякаква завист.
- За тирана и за могъщия град, господстващ над други градове, всичко, което е изгодно, е и разумно.
- За човека е естествено да се отнася с високомерие към тези, които му угодничат, и с уважение към онзи, който не се прекланя пред него.
- Започвайки война, хората веднага пристъпват към действия, с които би следвало да поизчакат, а едва след неудачите се сещат и да разсъждават.
- Историята се повтаря.
- Като че ли хората се гневят повече, когато на техните права се нанася лек ущърб, отколкото когато биват нацяло лишавани от тях чрез насилие. На първото му казват: да бъдеш измамен; на второто: да отстъпиш пред по-силния.
- Когато спартанският цар Архидам попитал Тукидид (представител на зантен атински род - бел.прев.) кой е по-добър в юмручен бой – той или Перикъл, Тукидид отговорил: "Честно казано не знам. Дори аз да го поваля, той ще започне да уверява, че никога не е падал, ще убеди всички присъстващи и ще победи.
- На насилието следва да се отговори с насилие.
- Надеждата е по природа разточителна.
- Най-важни за военния успех са благоразумието и пълната хазна.
- Най-голямо уважение заслужава тази жена, за която най-малко се говори сред мъжете – и като порицание, и като похвала.
- Най-далеч ще стигне този, който не отстъпва на себеравните, запазва достойнство в отношенията си със силните и умее да се сдържа покрай беззащитните.
- Не трябва да се гордеем със случайните неудачи на противника. Увереност в себе си следва да изпитваме само тогава, когато надминем неговите планове.
- Невежата ограниченост поражда дръзка храброст, а трезвата пресметливост – нерешителност.
- Друг превод: Невежеството прави хората смели, а размишлението – нерешителни.
- Ние придобиваме приятели не затова, че получаваме от тях услуги, а затова, че сами им оказваме такива.
- Никога не трябва да си правим сметки с оглед очакваните грешки на противника, а да разчитаме само на собствената си готовност за война.
- Никой … не е еднакво предвидлив, когато замисля план и когато го привежда в действие. В разсъжденията си сме твърди, а в действията – отстъпваме на страха.
- Повечето хора предпочитат да се прочуят като ловки мошеници, отколкото като честни глупаци.
- Повечето хора са твърде лениви, за да се докопат до истината; те са доволни и на първото попаднало им авторитетно мнение.
- Процъфтяването на града като цяло ще донесе по-голяма полза на отделните граждани, отколкото благополучието на малцина при всеобщ упадък.
- Друг превод: За гражданите е много по-полезно, когато страната им процъфтява, отколкото когато отделни лица живеят в довоство. Тогава цялото се разрушава.
- Само взаимният страха прави съюза надежден.
- Страхът отнема паметта.
- Стрелите биха стрували много по-скъпо, ако можеха да отличават доблестните хора. — отговор на пленен атинянин на насмешливия въпрос на победителя дали падналите в боя хора са били доблестни
- Считайте за щастие свободата, а за свобода – мъжеството.
- Упреквам не тези, които се стремят към господство, а онези, които твърде бързо са готови да му се подчинят. Човек по природа винаги иска да властва над тези, които му се покоряват.
- Успехът във войната зависи не от оръжието, а от паричните средства, благодарение на които оръжието носи полза.
- Хората … повече се възмущават от причинената несправедливостта, отколкото от най-жестокото насилие: в едното те виждат пренебрежението от страна на себеравните, а в другото – необходимостта от подчинение на по-могъща сила.
- Друг превод: Хората негодуват повече за несправедливостта на равните им повече, отколкото насилията на своите властелини.
- Хората вярват в истинността на похвалите, въздавани на други, само до такава степен, в която те считат себе си способни да извършат подобни подвизи. А всичко, което е над техните възможности, веднага предизвиква завист и недоверие.
- Хората с по-голямо въодушевление вземат решение да воюват, отколкото в действителност водят война; и менят настроението си според промяната на военния късмет.