Перикъл

От Уикицитат
Направо към: навигация, търсене
Перикъл
Перикъл
Вижте също:
Wikipedia-logo-v2.svg Статия в Уикипедия
Commons-logo.svg Материали в Общомедия
Wikisource-logo.svg Творби в Уикиизточник

Перикъл (гр. Περικλῆς, лат. Periklēs, ок.495 – 429 пр.н.е.) е древногръцки политик и военачалник, управлявал Атина през втората половина на 5 век пр. н. е.


из "Реч в чест на падналите във войната"[редактиране]

Известна е още и като Надгробната реч на Перикъл, произнесена около 431/430 г. пр.н.е. в памет на първите паднали бойци в Пелопоснеската война. Текстът на речта е цитиран във втората книга "История на Пелопонеската война" на Тукидид.


  • ...На хората, проявили доблест на дело, на дело и да им се отдават почести... [1]


  • ...Трудно е да се намери мяра на заслугите в едно слово, когато дори представата за истината едва започва да се утвърждава... [1]


  • Нали похвалите, казани за другите, се възприемат дотолкова, доколкото всеки се мисли за способен да извърши нещо като това, за което е чул; на онова пък, което надхвърля силите му, хората от завист престават да вярват. [1]


  • ...Ние, които сега сме тъкмо в зрялата си възраст, подготвихме града така, че при всякакви обстоятелства – във война и в мир – да бъде напълно независим. [1]


  • Ние имаме държавно устройство, което не повтаря законите на съседите ни, а по-скоро самите ние сме пример за други, отколкото да подражаваме някому. [1]
Друг превод: И тъй нашият държавен строй е такъв, че той не подражава на чуждите порядки, а, напротив, ние самите повече служим за образец на другите, отколкото да подражаваме на когото и да било. [2]
Друг превод: Нашата политическа система не се бори с институциите, които действат на други места. Ние не подражаваме на съседите си, а се опитваме да им дадем пример. [3]


  • Поради това, че се гради не в угода на малцинството, а на мнозинството, държавното ни устройство се нарича народовластие (демокрация)... [1]
Друг превод: Нашият държавен строй се нарича демокрация, защото той държи сметка не за малцинството, а се съобразява с интересите на мнозинството. [2]
Друг превод: Нашето правителство облагодетелства мнозинството и затова то се нарича демокрация. [3]


  • ...Според законите: в частните дела всички са равноправни, а в обществените работи по-високо място се заема по достойнство – доколкото всеки с нещо се е отличил; не толкова според съсловието, колкото според заслугите... [1]
Друг превод: При споровете между частни лица всички имат според закона еднакви права. Що се отнася пък до зачитането в обществения живот, почит се отдава само на оня, който се е отличил в едно или друго отношение, и то не поради някакъв произход, а поради своите способности. [2]
Друг превод: Законите дават еднакви права на всички равни при възникващите частни спорове, но ние не пренебрегваме и стремежа към превъзходство. Когато даден гражданин се отличи, той с предпочитание се призовава да служи на държавата, но не по привилегия, а по заслуги, като бедността не е пречка за никого... [3]


  • ...Също така някой поради бедност не може да бъде възпрепятстван от липсата на звание, стига да може да извърши нещо полезно за града. [1]
Друг превод: ...Онзи човек, който е способен да принесе полза на държавата, не е лишен от възможността да стори това било вследствие на своята бедност или поради своето принизено обществено положение. [2]


  • Ние сме свободни граждани както в обществения живот, така и ... в ежедневните отношения между хората, тъй като не се сърдим на съседа си, ако прави нещо за свое удоволствие, нито му натрапваме своята иначе безобидна, но тягостна наглед досада. [1]
Друг превод: И с обществените работи ние се занимаваме, както това подобава на свободни граждани, пък и във всекидневните си отношения не храним недоверие едни към други. И ако някой си позволи някаква волност, то той се отървава само с парична глоба, без да бъде подлаган на някакви унизителни наказания. [2]
Друг превод: Свободата, на която се радваме, се проявява и в ежедневния живот. Ние не сме подозрителни помежду си и не тормозим съседа си, ако живее както намери за добре... [3]


  • Докато в личните взаимоотношения проявяваме търпимост, в държавните работи не престъпваме законите главно от страхопочитание и поради всякогашно зачитане на властите и на законите – и то най-вече на тези, които са в полза на онеправданите, а и на неписаните закони, чието нарушение носи общопризнат позор. [1]
Друг превод: Въпреки тази толерантност, която е характерна за частните ни отношения, в сферата на обществените работи боязънта ни въздържа да не извършваме никакви беззакония, понеже ние се отнасяме с уважение и към лицата, които са облечени за даден период от време във власт, и към законите, но особено към онези от тях, които са издадени в защита на онеправданите, пък и на ония, които макар и неписани, носят като санкция на нарушителите сигурно опетняване. [2]
Друг превод: Тази свобода не означава беззаконие. Ние сме възпитани да уважаваме съседите и законите и никога не забравяме, че трябва да защитаваме сполетените от нещастие. Ние също сме възпитани да спазваме тези неписани закони, чиято единствена санкция е всеобщото чувство за справедливост... [3]


  • ...Въведохме и разнообразни начини за отдих на духа от усилията, като устройваме състезания и жертвоприношения през цялата година, както и уютна домашна обстановка, всекидневната радост от която прогонва лошото настроение. [1]


  • ...Ползването на чуждоземните блага е не по-малко привично удоволствие за нашия вкус, отколкото на произведените у нас. [1]


  • ...Ние оставяме нашия град общодостъпен и никога не гоним чужденци и не пречим на никого нито да се запознае, нито да види всичко, без страх, че врагът ни би могъл да разгледа нещо, от което да се възползва... [1]
Друг превод: ...Нашият град е отворен за света и ние не гоним чужденеца... [3]


  • ...Уповаваме се не толкова на приготовленията и хитростите, колкото на нашата собствена сърцатост в делото. [1]


  • ...Във възпитанието нашите противници още от ранна възраст с непосилни упражнения се стремят да укрепят мъжеството си, а ние, въпреки че живеем по-свободно, не по-зле се справяме с равностойни опасности. [1]


  • ...Наше преимущество е, че не се измъчваме предварително заради бъдещи затруднения, а когато се срещнем с тях, проявяваме не по-малка храброст от тези, които постоянно се каляват... [1]


  • Ние проявяваме нашата любов към прекрасното с пестеливост и нашата склонност към науки, без да изпадаме в изнеженост. [1]
Друг превод: Ние обичаме красотата, без да изпадаме в капризи, и макар че полагаме усилия да се развиваме умствено, това не отслабва волята ни... [3]


  • Богатството разглеждаме по-скоро като възможност за някаква дейност, отколкото като повод за хвалби... [1]


Друг превод: При нас да си признаеш бедността не е срамно, но ние смятаме за срамно, ако не се потрудиш да се избавиш от нея. [3]


  • Едни и същи хора се занимават както с частни, така и с държавни дела, но и другите, които са се отдали на занаята си, не са невежи в политиката... [1]
Друг превод: ...Макар че малцина могат да правят политика, всеки е в състояние да я прецени. [3]


  • ...Ние смятаме човека, който не взима никакво участие в обществените дела, не за бездеен, а за безполезен... [1]
Друг превод: Ние смятаме онзи, който не се интересува от държавата не за бездеен, а за безполезен... [3]


  • ...Вярваме, че не речите могат да навредят на действията, а по-скоро ако не се разисква това, към което трябва да се пристъпи на дело. [1]
Друг превод: Ние не гледаме на дискусиите като на препятствие по пътя на политическото действие, а като необходимо условие за разумна дейност... [3]


  • Различаваме се от другите също така и по това, че едновременно сме в най-висока степен решителни и най-усърдно обмисляме начинанията си, докато у други дързостта е плод на незнание, а обмислянето поражда нерешителност. [1]
Друг превод: ...Атинянинът израства като се възпитава в щастлива многостранност, в готовност да посреща критичнитте моменти, в увереност в собствените сили. [3]


  • За най-силни духом справедливо биха били признати именно тези, които най-точно познават както ужасите, така и насладите и заради това не отбягват опасностите. [1]


  • ...Ние печелим приятели не като получаваме от тях благодеяния, а като им ги оказваме. [1]


  • Единствено ние помагаме смело някому не толкова по сметка за собствената си полза, колкото поради доверието в свободния избор. [1]


  • ...Градът ни като цяло е школа на Елада... [1]
Друг превод: ...Атина е Школата на Елада... [3]


  • Че не е самохвалство ..., а действителна истина, го доказва самото могъщество на държавата ни, което сме достигнали с този именно начин на живот. [1]


  • ...Справедливо е дори тези, които в друго отношение са били по-недостойни, да бъдат извинени заради храбростта, проявена в борбата за отечеството: заличавайки злото с добро, те са допринесли повече полза за общото благо, отколкото са причинили вреда с частния си живот. [1]


  • Никой от тези бойци не показа малодушието да предпочете насладата от богатството, нито отклони опасността поради надеждата на бедността, че някога може да се отърве от нея и да забогатее. ...На дело считаха за свой дълг пред лицето на опасността да се уповават на самите себе си. [1]


  • ...Вие, трябва да ... смятате за свой дълг да проявявате не по-малко дързък дух пред враговете... [1]


  • ...Като наблюдавате в действителност ежедневно могъществото на града и станете негови почитатели и когато сами разберете, че е велик, спомнете си, че това са постигнали мъже храбри, знаещи дълга си и ръководени в делата си от честта, и че дори при сблъсък с несполука те не смятаха за достойно да лишат и града си от своята доблест, а му поднесоха най-драгоценната жертва. [1]


  • ...Гробница на славните мъже е цялата земя и не само надпис на надгробен камък в родината бележи паметта за тях, но и в далечни страни живее неписана памет у всекиго по-скоро за духа, отколкото за делото им. [1]


Друг превод: Ние вярваме, че щастието е плод на свободата, а свободата е плод на доблестта и не се плашим от опасностите на войната... [3]


  • Не толкова нещастните, които не се надяват на нищо добро, не биха щадили живота си, а с повече основание тези, които са заплашени от промяна към по-лошо и за които разликата би била твърде голяма в случай, че претърпят поражение. [1]


  • За човека със самочувствие унижението, свързано с малодушието, е по-мъчително, отколкото смъртта, която остава безболезнена, ако е съпроводена с душевна твърдост и обща надежда. [1]


  • ...Скърби не човекът, лишен от щастие, до което никога не се е докосвал, а този, комуто е отнето нещо привично. [1]


  • За вас, синове и братя на падналите, които сте тук, съзирам трудно състезание ... и дори при върховна доблест вас не ще ви признаят за равни, а за малко по- слаби от тях. Нали към живите има съперническа завист, а когато някой не е пречка, нему се отдава почит с благосклонността, изпитвана, когато няма какво да се дели. [1]


  • Най-голяма чест имат тези жени, за които се говори най-малко сред мъжете – било за похвала или за укор. [1]


  • ...Където най-висока награда се дава за доблест, там живеят най-доблестните граждани. [1]


Източници
  1. 1,00 1,01 1,02 1,03 1,04 1,05 1,06 1,07 1,08 1,09 1,10 1,11 1,12 1,13 1,14 1,15 1,16 1,17 1,18 1,19 1,20 1,21 1,22 1,23 1,24 1,25 1,26 1,27 1,28 1,29 1,30 1,31 1,32 1,33 1,34 1,35 1,36 1,37 1,38 1,39 Тукидид, "Избрани страници", изд "Народна култура", София, 1988 г., превод от старогръцки: Светлана Янакиева
  2. 2,0 2,1 2,2 2,3 2,4 2,5 Тукидид в "Христоматия по история на Стария свят", превод проф. Христо Данов
  3. 3,00 3,01 3,02 3,03 3,04 3,05 3,06 3,07 3,08 3,09 3,10 3,11 3,12 3,13 Тукидид "История на Пелопонеската война" II, 37-41, цитирано в "Отвореното общество и неговите врагове", Карл Попър, изд. "Златорогъ", София, 1993