Сократ
| Сократ | |
|---|---|
 | |
| Вижте също | |
 Статия в Уикипедия | |
 Материали в Общомедия |
Сократ (469 — 399 пр.н.е.) е древногръцки философ-идеалист.
От него
[редактиране]- Аз не съм Атинянин или Грък, аз съм гражданин на света. (думи на Сократ, цитирани от Плутарх)
- Висшата мъдрост е да различаваш доброто от злото.
- Говори, че да те видя.
- Доброто начало не е без значение, макар че се започва от незначителното.
- Женен или неженен, винаги ще съжаляваш. Ако би се давало в брака време за проба, то целият свят би се ограничил само с пробата.
- Животът е само един миг между две вечности.
- Знам само , че нищо не знам.Но знам това, което другите не знаят, че аз знам.
- Има само едно добро - знанието и едно зло - невежеството. (думи на Сократ, цитирани от Диоген Лаерций)
- Критоне, дължим на Асклепий петел. Дайте му го, непременно се погрижете!
- Лошите хора живеят, за да ядат и пият, докато добрите ядат и пият, за да живеят.
- На хората им е по-лесно да държат на езика си горещ въглен, отколкото тайна.
- Най-богат е този, който се задоволява с най-малко, тъй като това е богатството на природата.
- Най-добрата подправка към храната е гладът.
- Не животът, а добрият живот си струва да бъде ценен.
- Не изисквай от другите това, което ти сам не можеш да изпълниш.
- Не прави на другите нещо, което те ядосва, когато го правят на теб.
- Непременно се ожени — ако вземеш добра жена ще си щастлив; ако вземеш лоша — ще станеш философ.
- Никога не предпочитай личната си глупост пред полезния съвет.
- Обучение, получено с пари, е по-лошо от никакво обучение.
- Обучението е запалване на пламък, а не пълнене на съд.
- Онези, които искат най-малко, са най-близо до боговете.
- Познай себе си!
- Cognosce te ipsum!
- По-добре недоволен човек, отколкото доволно прасе.
- Смъртта може да е и най-голямата благодат за човека.
- Щом не знаем какво е смъртта, не е логично да ни е страх.
- Deus ех machina — неочаквана намеса (буквално: бог от машина)
За него
[редактиране]- Цялата непочтеност във факта, че великите мъдреци са всъщност упадъчни типове, забелязах за пръв път в мига, когато най-силно им противопоставих научни и ненаучни предразсъдъци — просто познах у Сократ и Платон упадъчните симптоми, усетих и двамата като оръдия на гръцкото разложение, като псевдогърци, като антигърци. — „Залезът на боговете“(1889)