Направо към съдържанието

Фридрих Ницше

От Уикицитат

Фридрих Ницше (18441900) е немски философ-идеалист, класически филолог и писател.

  • Рим срещу Юдея, Юдея срещу Рим: досега не е имало по-голямо събитие от тази борба, този въпрос, това противоречие между смъртни врагове. (II, S 795 - из Невинни ръце; Понтий Пилат в историята)
  • Amor fati (любов към съдбата) — това е моята най-съкровена природа.
  • Аз ви уча за Свръхчовека: Човек е нещо, което трябва да бъде превъзмогнато. — из "Тъй рече Заратустра"
  • Аз не съм човек, а динамит (Ich bin kein Mensch, sondern Dynamit!)
  • Аз обичам този, който иска да твори, надмогвайки себе си, и така погива.
  • Ако си представя как би изглеждал съвършеният читател, той винаги ми прилича на силен и любопитен звяр — гъвкав, весел, предпазлив — роден търсач на приключения, откривател. И накрая — не мога да се изразя по-добре от Заратустра — кому разказва той своята загадка?
  • Ако твърде дълго се взираш в бездната, бездната ще се взре в теб.
  • Ако мълчиш достатъчно дълго, ще се отучиш да бърбориш и ще се научиш да говориш.
  • Безгрижни, насмешливи, насилствени — тъй ни иска нас мъдростта: тя е жена и обича само воина.
  • Боговете са мъртви и човекът е оставен сам на себе си.
  • Бъдете предпазливи с всички живописни хора! Животът ми е бил най-лек, когато е изисквал от мен най-трудни неща.
  • В мирни условия войнственият човек напада сам себе си.
  • Вас аз съветвам не да работите, а да се биете. Вас аз съветвам не за мир, а за победа!
  • Веднъж завинаги искам да не знам много — Мъдростта слага граници и на познанието.
  • Войната и смелостта са извършили повече велики неща, отколкото обичта към ближния. Не вашето състрадание, а вашата храброст е спасявала досега сполетените от нещастие.
  • Всичко, което не ме убива, ме прави по-силен.
  • Всичко, притежаващо някаква стойност в сегашния свят, я притежава не само по себе си, не вследствие природата си - природата е лишена винаги от стойности - а някога тя му е била дадена и подарена и тези дарители сме били ние.
  • Да разбираш всичко, значи да презираш всичко. (Tout comprende, c'est tout mepriser)
  • Да станеш сериозен мъж: това означава да откриеш отново сериозността, която като дете си влагал в играта.
  • Да страдаш от самота, не е естествен протест — лично аз много често съм бил сполетяван от «множеството», от липсата на «самота»…
  • Държава се зове най-студеното от всички студени чудовища. Студено лъже то; и тая лъжа изпълзява из устата му: «Аз, държавата, съм народът».
  • Ето добрите и праведните! Кого те ненавиждат най-вече? Оногова, който разтрошава техните скрижали на ценности, разрушителя, престъпника, а това е творецът.
  • Жесток ли съм? Но аз казвам - което пада, то трябва дори да се блъсне! Всичко днешно пада, срива се - кой би желал да го задържи! А аз - аз искам и да го блъсна! Познавате ли сладострастието, което търкаля камъни в тъмните бездни?из "Тъй рече Заратустра"
  • За да живееш в самота, трябва да си животно…, или бог.
  • За художниците, за гениите опасността се крие в жената.
  • Задоволеността предпазва от простуда. Случвало ли се е жена, която се чувства добре облечена да настине? — Имам предвид случай, когато е гола.
  • Знам омразата и завистта на вашето сърце. Вие не сте толкоз велики, за да не познавате омраза и завист. Тогава бъдете тъй велики да не се срамувате от себе си!
  • И най-силният между нас често няма сили да стори онова, което всъщност знае…
  • Има две житейски правила: Правило 1 — Не се тревожи за дреболии. Правило 2 — Всички неща са дреболии.
  • Имаш ли своето «защо?» в живота, ще можеш да понесеш почти всяко «как?».
  • Когато нещо се изясни, то престава да ни интересува. Какво е искал да каже онзи бог, който е съветвал: "Познай себе си!” Дали това е означавало: "Престани да се интересуваш от себе си! Стани обективен!” А Сократ? А "човекът на науката”?
  • Кое е по-вредно от всеки порок? Да се съчувства на слабите и сакатите — Християнството!
  • Което пада, трябва дори да се блъсне!из "Тъй рече Заратустра"
  • Кой може да направи нещо велико, ако не чувства сила и воля да причини голяма болка?
  • Който не умее да лъже, той не знае що е истина!
  • Който се бори с чудовища, нека внимава сам да не се превърне в такова.
  • Който се възмогне на най-високите планини, той се смее на всички трагически игри и истински трагедии в живота.
  • Колко са високи кулите на града разбираш, едва когато излезеш от него.
  • Корупцията е другото име за есенното време на един народ.
  • Красотата е работа на малцина. (Pulchrum est paucorum hominum)
  • Където и да ходя, винаги съм следван от едно куче, наречено 'Его'.
  • Любовта към едно нещо е варварство: защото тя е за сметка на всичко останало. Дори и любовта към бога.
  • Много и премного се раждат: за излишните бе измислена държавата.
  • Най-великите ни изживявания са нашите най-тихи мигове.
  • Не разбирам, защо трябва да злословим. Ако искаме да злепоставим някого, достатъчно е да кажем някаква истина за него.
  • Не само разумът на хилядолетията - а също и тяхното безумие избухва у вас. Опасно е да бъдеш наследник.из "Тъй рече Заратустра"
  • Не се страхувай от действията си! Не ги изоставяй — Угризенията на съвестта са порок.
  • Не трябва да се прощава на онези, които не умеят да прощават.
  • Нека гинат слабите и уродливите! Трябва дори да им се помага да гинат.
  • Ние можем да наречем всяка истина грешна, ако не е придружена с поне една целувка.
  • Някои пауни скриват пред очите на всички паунските си опашки – и наричат това гордост.
  • Някои хора не искат да чуят истината, защото не желаят техните илюзии да бъдат унищожени
  • Понякога хората не искат да чуят истината, защото не искат да видят илюзиите си разбити.
  • "Обвързано сърце – свободен ум." Ако човек обвърже и отдаде сърце ти си, може да даде на ума си много свободи: вече казах това веднъж. Но не ми повярваха, освен тези, които вече сами не го знаят.
  • От всичко написано най обичам написаното със собствената кръв. Пиши с кръв за да разбереш, че кръвта е дух!
  • От нашите най-добри врагове ние не искаме да бъдем щадени, а също не и от ония, които от душа обичаме.
  • Отровата, погубваща слабите натури, е храна за силния и той дори не я нарича отрова.
  • По-добре в лапите на разбойник, отколкото в ръцете на разгулна жена.
  • Преоценка на всички ценности!
  • При жена ли отиваш? Не забравяй камшика!
  • При раняването нараства духът и се развива мъжествената добродетел.
  • Приятелят трябва да е специалист по досещане и запазване на спокойствие.
  • Пушенето и пиенето са първоначално само част от изявата на младите хора, а едва по-късно се превръщат в навик.
  • Религиозният човек мисли само за себе си.
  • Рядко се прибързва само веднъж. Първият път обикновено се прави нещо в повече… Затова обикновено се предприема още едно прибързване — и в него се върши нещо по-малко…
  • Сам да приемаш себе си като съдба, да не искаш нищо друго — в подобни състояния това е просто висш разум.
  • Само извървените мисли са ценни!
  • Страдание и немощ — това създаде всички отвъд светове; и онова кратко безумие на щастието, което познава само най-страдащият.
  • Съвременният човек страда от отслабване на личността.
  • Там, където не може да обича, човек трябва да отмине! — из "Тъй рече Заратустра"
  • Тези, които танцуват, са смятани за луди от онези, които не чуват музиката
  • Ти, Велико светило! Какво би било твоето щастие да нямаше ония на които светиш! — из Тъй рече Заратустра
  • То е моето трудолюбие и моето безделие, моето себенадмогване и моята отдаденост, моята храброст и моята трепетна уплаха, то е моя слънчев лъч и моята мълния от свъсеното облачно небе, то е моята душа, също и моя дух- моето тежко, сериозно, гранитно Аз, което толкова често си казва: "Колко много зависи от мен!
  • Тъй живеете живота на повиновението и на войната. Що значи дълъг живот! Кой войн иска да бъде пощаден!
  • Философията не стига на народа. На народа му трябва святост. — (la philosophie ne suffit pas au grand nombre. Il lui faut la saintete.)
  • Формулата ми за човешкото величие е amor fati: Не можеш да искаш да бъдеш друг, нито преди, нито след, нито във вечността.
  • Човек трябва да носи хаос в душата си, за да може да роди танцуваща звезда. — из Тъй рече Заратустра
  • Човекът започва там, където свършва държавата.

Външни препратки

[редактиране]