Мо Йен

Мо Йен (1955) е китайски писател, носител на Нобелова награда за литература.

Езикът на крайните преувеличения се явява отражение на крайното лицемерие в обществото, а езикът на насилието е предтеча на насилието в обществото.
Във всяко сериозно хулиганство има нещо от героизма, както и в подвигът има нещо от хулиганството.
Виното е смазката за всички държавни машини: без него тя не работи изправно.
Нито една, даже много добрата метафора не може да се повтори два пъти.
Когато всички наоколо наричат нещо добро, никой не смее да каже, че няма нищо добро в това. Предпочитанията на масите крият най-голямото могъщество и власт.
Виното е ценен източник на данъчни приходи, и се получава, че, когато пиеш вино, внасяш принос към икономиката на страната.
От какво се страхуваш, ако смърта не е страшна?
Древните скандинавци често са дарявали мед на сватбата, и изразът "меден месец" битува навсякъде до сега.
Оръжието придава смелост и увереност.
Без стечение на обстоятелствата няма роман.
Основен принцип в литературата е да съзнаваш нещо от нищо.
В живота на всяка красавица е пълно с неприятни миризми, и красотата е само маска.
Преданията в този свят не се раждат на празнотата.
Не трябва сляпо да се прекланяш пред талантите. Талантът е тежък труд и самоотричане.
От прекомерна красота губиш усещане за жизненост.
Хората умират в търсене на богатство, птиците загиват в преследването на храна.
Писателят трябва да гледа живота в лицето.
Всеки от нас е отговорен за това, че обществото се е променило така.
Всеки напредък води със себе си до някаква загуба...
Слънцето за тях, а луната за нас.
Виното е сфера на свободата.