Мо Йен

От Уикицитат
Направо към навигацията Направо към търсенето

Мо Йен (1955) е китайски писател, носител на Нобелова награда за литература.

  • Езикът на крайните преувеличения се явява отражение на крайното лицемерие в обществото, а езикът на насилието е предтеча на насилието в обществото.
  • Във всяко сериозно хулиганство има нещо от героизма, както и в подвигът има нещо от хулиганството.
  • Виното е смазката за всички държавни машини: без него тя не работи изправно.
  • Нито една, даже много добрата метафора не може да се повтори два пъти.
  • Когато всички наоколо наричат нещо добро, никой не смее да каже, че няма нищо добро в това. Предпочитанията на масите крият най-голямото могъщество и власт.
  • Виното е ценен източник на данъчни приходи, и се получава, че, когато пиеш вино, внасяш принос към икономиката на страната.
  • От какво се страхуваш, ако смърта не е страшна?
  • Древните скандинавци често са дарявали мед на сватбата, и изразът "меден месец" битува навсякъде до сега.
  • Оръжието придава смелост и увереност.
  • Без стечение на обстоятелствата няма роман.
  • Основен принцип в литературата е да съзнаваш нещо от нищо.
  • В живота на всяка красавица е пълно с неприятни миризми, и красотата е само маска.
  • Преданията в този свят не се раждат на празнотата.
  • Не трябва сляпо да се прекланяш пред талантите. Талантът е тежък труд и самоотричане.
  • От прекомерна красота губиш усещане за жизненост.
  • Хората умират в търсене на богатство, птиците загиват в преследването на храна.
  • Писателят трябва да гледа живота в лицето.
  • Всеки от нас е отговорен за това, че обществото се е променило така.
  • Всеки напредък води със себе си до някаква загуба...
  • Слънцето за тях, а луната за нас.
  • Виното е сфера на свободата.