Карлос Руис Сафон
| Карлос Руис Сафон Carlos Ruiz Zafón | |
|---|---|
 | |
| Вижте също | |
 Статия в Уикипедия |
Ка́рлос Руи́с Сафо́н е испански писател от (каталонски) произход.
Произведения
[редактиране]Сянката на вятъра
[редактиране]- Бъдещето се чете по-ясно, ако се взираш в улиците, фабриките и казармите, а не в сутрешната преса.
- Подаръците се правят за удоволствие на даряващия, а не заради заслугите на получаващия.
- Женското сърце е тайнствен лабиринт, твърде голямо предизвикателство за недодялания ум на мъжа-измамник. Ако искате наистина да притежавате една жена, трябва да мислите като нея, и най-напред трябва да спечелите душата ѝ. Останалото, сладката мека обвивка, която ви отнема и разума, и добродетелта, е просто едно допълнение.
- Щом се замислиш дали обичаш някого, значи вече завинаги си престанал да го обичаш.
- Парáта е като всеки друг вирус: щом веднъж отрови душата на своя гостоприемник, тръгва да търси свежа кръв.
- Най-ефикасният начин да обезвредиш бедните е да насадиш у тях желанието да подражават на богатите. Това е отровата, с която капитализмът заслепява...
- Съдбата винаги се спотайва зад ъгъла. Досущ като крадец, проститутка или продавач на лотарийни билети - това са трите ѝ най-често срещани въплъщения. Онова, което съдбата никога не прави, са визити по домовете. Човек трябва сам да търчи след нея.
- Понякога си въобразяваме, че хората са като лотарийни билет, че са тук, за да сбъднат абсурдните ни мечти.
- Няма втори шансове в живота, освен за угризенията.
Играта на ангела
[редактиране]- Завистта е религията на посредствените. Тя им носи утеха, откликва на тревогите, които ги гризат отвътре, и в крайна сметка разлага душата им и им позволява да оправдаят собствената си нищожност и алчност - дотам, че да ги приемат за добродетели и да повярват, че райските двери ще се отворят само за нещастници като тях. Нещастници, които минават през живота, без да оставят друга следа освен мизерните си намерения да омаловажават останалите и да отхвърлят, по възможност даже да унищожават онези, които със самото си съществуване и качества ясно изобличават тяхното тесногръдие, скудоумие и страхливост. Блажен е онзи, по когото лаят идиотите, защото неговата душа никога не ще им принадлежи.