Карлос Руис Сафон

От Уикицитат
Направо към навигацията Направо към търсенето
Карлос Руис Сафон
Carlos Ruiz Zafón
Карлос Руис Сафон Carlos Ruiz Zafón
Вижте също:
Wikipedia-logo-v2.svg Статия в Уикипедия

Ка́рлос Руи́с Сафо́н е испански писател от (каталонски) произход.

Произведения[редактиране]

Сянката на вятъра[редактиране]

  • Бъдещето се чете по-ясно, ако се взираш в улиците, фабриките и казармите, а не в сутрешната преса.
  • Подаръците се правят за удоволствие на даряващия, а не заради заслугите на получаващия.
  • Женското сърце е тайнствен лабиринт, твърде голямо предизвикателство за недодялания ум на мъжа-измамник. Ако искате наистина да притежавате една жена, трябва да мислите като нея, и най-напред трябва да спечелите душата ѝ. Останалото, сладката мека обвивка, която ви отнема и разума, и добродетелта, е просто едно допълнение.
  • Щом се замислиш дали обичаш някого, значи вече завинаги си престанал да го обичаш.
  • Парáта е като всеки друг вирус: щом веднъж отрови душата на своя гостоприемник, тръгва да търси свежа кръв.
  • Най-ефикасният начин да обезвредиш бедните е да насадиш у тях желанието да подражават на богатите. Това е отровата, с която капитализмът заслепява...
  • Съдбата винаги се спотайва зад ъгъла. Досущ като крадец, проститутка или продавач на лотарийни билети - това са трите ѝ най-често срещани въплъщения. Онова, което съдбата никога не прави, са визити по домовете. Човек трябва сам да търчи след нея.
  • Понякога си въобразяваме, че хората са като лотарийни билет, че са тук, за да сбъднат абсурдните ни мечти.
  • Няма втори шансове в живота, освен за угризенията.

Играта на ангела[редактиране]

  • Завистта е религията на посредствените. Тя им носи утеха, откликва на тревогите, които ги гризат отвътре, и в крайна сметка разлага душата им и им позволява да оправдаят собствената си нищожност и алчност - дотам, че да ги приемат за добродетели и да повярват, че райските двери ще се отворят само за нещастници като тях. Нещастници, които минават през живота, без да оставят друга следа освен мизерните си намерения да омаловажават останалите и да отхвърлят, по възможност даже да унищожават онези, които със самото си съществуване и качества ясно изобличават тяхното тесногръдие, скудоумие и страхливост. Блажен е онзи, по когото лаят идиотите, защото неговата душа никога не ще им принадлежи.