Жан дьо Лафонтен
| Жан дьо Лафонтен | |
|---|---|
 | |
| Вижте също | |
 Статия в Уикипедия | |
 Материали в Общомедия | |
 Творби в Проект Гутенберг |
Жан дьо Лафонтен (фр. Jean de La Fontaine, 1621–1695) е френски писател, поет и баснописец, известен предимно с басните си в стихотворен стил.
- Че чуждия съвет сами не тачим често
и в злото ний се уверяваме едва когато е дошло.
- — "Лястовицата и птичките"
- Уви, така е! От край време малките в света
си патят на големите от глупостта.
- — "Двата бика и жабата"
- Ний каем се за туй, що даваме на злия,
и да го приберем от него, ние
понякога достигаме до бой –
безсилни са и сопата и съдията.
Ти злия пуснеш ли в дома си, той
веднага ти се качва на главата.
- — "Хрътката и нейната хазайка"
- ...Сред всичките врази
ти от най-малките най-много се пази;
избягнал не едно премеждие зловещо,
загива си човек от нищо-нещо.
- — "Лъв и комар"
- Размисляше в леговището заек
(какво би правил там, освен да мисли той?).
Привиждаха му се премеждия безброй:
страхът и ден, и нощ това зверче терзае.
- — "Заек и жаби"
- Страхливият по нрав до днес
е бивал винаги злочест...
- — "Заек и жаби"
- Не съществува май страхливец на земята,
да не намери друг страхливец по-голям.
- — "Заек и жаби"
- Вълк си остава винаги вълкът;
това отдавна е разбрал светът.
- — "Вълкът–овчар"
- Добре е да заключим от това,
че трябва с лошите война да водим ние.
Голямо благо е мирът,
съгласен съм, но той опасност крие,
кога коварен е врагът.
- — "Вълци и овце"
- Тоз, който иска друг в капан да улови,
най-често сам попада във капана.
И съжалявам аз, че и до днес, уви,
таз стара истина остава неразбрана.
- — "Жаба и плъх"
- И хитрината най-добре скорена
жестоко може да си отмъсти;
най-често черната измена
на своя автор пакости.
- — "Жаба и плъх"
- Със равни само ний ще трябва да дружим
и да се съюзяваме, така че
съдбата на гърнето, пукнатото, да не споделим.
- — "Котлето и гърнето"
- Иди и че се оправи: каквото и да кажеш,
ще бъде лудост и брътвеж.
- — "Ушите на заека"
- Големи обещания, но що създаде той със своя ум?
Единствено и само шум.
- — "Планината ражда"
- На съдия неук
одеждата се тачи.
- — "Магарето, което носи светини"
- Разумният монарх умей веднага
на всеки поданик задача да възлага
и дарбите на всички знай.
За мъдрия полезно всичко е комай.
- — "Лъвът отива на война"
- По-много с кротост се постига.
- — "Феб и Борей"
- Мнозина вдигат шум във Франция безспир
и баснята затуй ний всички знаем:
дължи се само на един мундир
три-четвърти от храбростта им.
- — "Магарето, облечено в лъвска кожа"
- Според това могъщ ли си или нищожен,
ти за придворните си черен или бял.
- — "Животните, болни от чума"
- Не пренебрегвай нищо ти,
ако изгодно е на всичкото отгоре.
- — "Чаплата, момата"
- От тайната товар не виждам по-голям
и мъчно дамите го носят май, горките,
дори в такива случаи аз знам
безброй мъже приличат на жените.
- — "Жените и тайната."
- Ах, верният другар е много скъпо нещо!
Той знае да чете в сърцето ти дори:
не става нужда да му казваш ти
какво желаеш и какво си патил.
Нà, може сън един да го смути,
когато се отнася до приятел.
- — "Двамата приятели"
- От люде тихи бой се всеки път,
а другите не са опасни.
- — "Порой и река"
- По-малко хора около гърнето с мед –
такваз е била винаги играта.
- — "До господин дук Дьо Ларошфуко"
- Сто примера ви бих посочил може би;
ала най-късните творби
остават най-добри. Аз уча от делата
на всички майстори в поезията свята
и като тях стремя се тя
да дава винаги храна на мисълта:
с това завършвам си речта.
- — "До господин дук Дьо Ларошфуко"
- О, дни, о, нрави! – напразно викаш ти,
днес всеки иска да му се плати.
- — "Болният елен"
- Не бива хората да съдим по вида им.
Съветът е добър, но всички ний го знаем.
- — "Дунавският селянин"
- Кога ли ще освободим
завинаги дворците от такива:
за работа не става ни един,
ала за приказки – добре ги бива.
- — "Съветът на плъховете"
- Когато нечестивеца осъждаш, не грешиш:
дори да е невинен – пак право ще решиш.
- — "Вълкът, ищец против лисицата, пред маймуната съдия"
- Но нека бъде с мярка и шегата.
- — "Прилепът и двете невестулки"
- Да, има ги такива, боята си менят
според каквото трябва им в момента.
И в дявола, и в Бога се кълнат,
за краля си, а после и за президента.
- — "Прилепът и двете невестулки"
- Да смята всеки, че е длъжен да помага!
Понякога джудже помага на гигант.
- — "Лъвът и мишката"
- Две басни има за това и аз ги знам,
със доста примери животът разполага.
- — "Лъвът и мишката"
- С търпение и време постига се това,
което само сила не успява да постига.
- — "Лъвът и мишката"
- Доброто пак се слави, но примера сега друг.
- — "Гълъбът и мравката"
- ...За малкото добро отвръща се с голямо.
- — "Гълъбът и мравката"
- Измамник да измамиш, си два пъти хитрец.
- — "Петелът и лисугерът"
- Със мярка всичко бива, това ни е познато:
не става от хайдуче изведнъж крадец.
- — "Гарванът, който поиска да подражава на орела"
- Гърнето с време всмуква какви не миризми...
- — "Котката, превърната в жена"
- Човек на навика се подчинява
и как от него да се отървеш?
Робуваш му – къде каквото прави,
не можеш го преправи както щеш.
Със бич го пердаши, боди го с вила,
той, навикът запазва свойта сила,
дори и с меч не ще го разсечеш.
С което свикнеш – господар ти става,
гони го през вратата, ако щеш,
ще влезе през прозореца тогава.
- — "Котката, превърната в жена"
- Когато нещо почваш, за края му мисли.
- — "Лисугерът и козелът"
- Когато нещо страшно в живота ни се случи,
не е без полза хубавият глас.
- — "Лебедът и готвачът"
- ...Рече ли нежен да е грубиянът,
с галантността си ще напакости.
- — "Магарето и кученцето"
- ...И бе осмяна тя – за щурата си суета.
- — "Сойката, украсена с перата на пауна"
- Та значи колкото и сладко да е да си отмъстиш,
не струва то прескъпо да платиш.
- — "Конят, който отмъщава на елена"
- А две проверки двойно струват –
и хубаво, че хрумва ви така.
- — "Вълкът, козата и козлето"
- Повярвал си, че нещо ще то дам?!
Глупак си ти и то голям.
- — "Вълкът, майката и детето"
- Когато е задружна, е мощна всяка сила –
Езоп това отдавна бил открил е.
- — "Старецът и неговите деца"
- Пословицата казва: "На себе си разчитай!"
Да видим как Езоп
доказал е това.
- — "Чучулигата и нейните малки с господаря на една нива"
- Понякога речеш да се спасиш
от нещо лошо, а пък се получи –
та още пò на лошо връхлетиш.
- — "Старицата и двете й слугини"
- С нещастниците никога недей се подиграва:
та кой е сигурен, че ще е все щастлив?
- — "Заекът и яребицата"
- Езоп във свойте басни пример дава
и винаги във тях е справедлив.
С това, що в тия стихове предавам,
със него, все едно, се съгласих.
- — "Заекът и яребицата"
- На мечка кожата не се продава,
дордето е в гората жива–здрава.
- — "Мечката и двамата приятели"
- А смелостта излиза на открито,
когато във лицето ти дъхти опасността.
- — "Лъвът и ловецът"
- А всеки трябва да избира,
с кого да бъде милостив.
До сетния си миг злоблив
неблагодарникът така си и отива.
- — "Селянинът и змията"
- А за да те щадят, и ти щади –
това закон е, който повелява.
- — "Птицеловецът и геракът"
- Та... да не бъдем много придирчиви.
Непридирчивият до свойта цел отива.
Които най-пробират, не хващат нищо те –
пазете се такива да не сте.
- — "Рибарят"
- Че то за песен ли е време при толкоз грижи и шетня?
- — "Дилижансът и мухата"
- Да – има ги такива – така се суетят,
където работа и грижи има,
за да изглеждат още по-необходими –
а всъщност само са досадни... що ли ги търпят?
- — "Дилижансът и мухата"
- — "Кърпачът на ботуши"
- Самотен, недодялан, навъсен, мълчалив,
живееше мечок в планинските дъбрави.
От хората далеч, той беше станал див –
при самота това и със човека става.
- — "Мечокът и любителят градинар"
- Не се задържа дълго в самотника умът.
Говориш ли, мълчиш ли, помни: не прекалявай!
Които имат ум със мяра – си мълчат.
- — "Мечокът и любителят градинар"
- Където Мечо обитава,
не се вестява никой там.
- — "Мечокът и любителят градинар"
- Опасно нещо е приятелят глупак –
за предпочитане е умен враг.
- — "Мечокът и любителят градинар"
- Във Франция на всеки сякаш подобава
за важна личност да минава,
дори когае буржоа едва –
та чисто френска болест е това.
- — "Плъхът и слонът"
- У тях пък, струва ми се, гордостта
понякога граничи с лудостта.
- — "Плъхът и слонът"
- ...Съюзът е съюз тогава,
когато е необходим.
- — "Котаракът и плъхът"
- Но нека не оставяме Съдбата или Бог
да уредят обърканите хорски сметки.
- — "Двата папагала, кралят и неговият син"
- Далече от очите – далече от сърцето;
така е и при любовта.
- — "Двата папагала, кралят и неговият син"
- Не се сърди на другите, загдето ти си спал,
а междувременно е станала беля.
- — "Фермерът, кучето и лисугерът"
- Недей оставя никому това, което само теб засяга,
за него друг не би милял.
- — "Фермерът, кучето и лисугерът"
- И нашият, и вашият живот е краткотраен,
кой повече ще гледа към небето – не се знае.
Мигът не гарантира с нищо следващия миг.
И все пак вярно е: животът е велик.
- — "Старецът и тримата младежи"
- Ти от безумния как би се отървал?
Със бой? Но ако слаб си, май не бива.
С друг силен гледай да го спречкаш ти,
той вместо тебе ще го усмири.
- — "Един луд и един мъдър"
- Източник
- Лафонтен, Жан дьо, "Басни", изд. "Народна култура", София, 1983
- Превели: Александър Далчев, Александър Муратов и Тодор Хаджиманджиев