Жан дьо Лафонтен

От Уикицитат

Жан дьо Лафонтен (фр. Jean de La Fontaine, 1621–1695) е френски писател, поет и баснописец, известен предимно с басните си в стихотворен стил.


  • Че чуждия съвет сами не тачим често
    и в злото ний се уверяваме едва когато е дошло.
"Лястовицата и птичките"


  • Уви, така е! От край време малките в света
    си патят на големите от глупостта.
"Двата бика и жабата"


  • Ний каем се за туй, що даваме на злия,
    и да го приберем от него, ние
    понякога достигаме до бой –
    безсилни са и сопата и съдията.
    Ти злия пуснеш ли в дома си, той
    веднага ти се качва на главата.
"Хрътката и нейната хазайка"


  • ...Сред всичките врази
    ти от най-малките най-много се пази;
    избягнал не едно премеждие зловещо,
    загива си човек от нищо-нещо.
"Лъв и комар"


  • Размисляше в леговището заек
    (какво би правил там, освен да мисли той?).
    Привиждаха му се премеждия безброй:
    страхът и ден, и нощ това зверче терзае.
"Заек и жаби"


"Заек и жаби"


  • Не съществува май страхливец на земята,
    да не намери друг страхливец по-голям.
"Заек и жаби"


  • Вълк си остава винаги вълкът;
    това отдавна е разбрал светът.
"Вълкът–овчар"


  • Добре е да заключим от това,
    че трябва с лошите война да водим ние.
    Голямо благо е мирът,
    съгласен съм, но той опасност крие,
    кога коварен е врагът.
"Вълци и овце"


  • Тоз, който иска друг в капан да улови,
    най-често сам попада във капана.
    И съжалявам аз, че и до днес, уви,
    таз стара истина остава неразбрана.
"Жаба и плъх"


  • И хитрината най-добре скорена
    жестоко може да си отмъсти;
    най-често черната измена
    на своя автор пакости.
"Жаба и плъх"


  • Със равни само ний ще трябва да дружим
    и да се съюзяваме, така че
    съдбата на гърнето, пукнатото, да не споделим.
"Котлето и гърнето"


  • Иди и че се оправи: каквото и да кажеш,
    ще бъде лудост и брътвеж.
"Ушите на заека"


  • Големи обещания, но що създаде той със своя ум?
    Единствено и само шум.
"Планината ражда"


  • На съдия неук
    одеждата се тачи.
"Магарето, което носи светини"


  • Разумният монарх умей веднага
    на всеки поданик задача да възлага
    и дарбите на всички знай.
    За мъдрия полезно всичко е комай.
"Лъвът отива на война"


  • По-много с кротост се постига.
"Феб и Борей"


  • Мнозина вдигат шум във Франция безспир
    и баснята затуй ний всички знаем:
    дължи се само на един мундир
    три-четвърти от храбростта им.
"Магарето, облечено в лъвска кожа"


  • Според това могъщ ли си или нищожен,
    ти за придворните си черен или бял.
"Животните, болни от чума"


  • Не пренебрегвай нищо ти,
    ако изгодно е на всичкото отгоре.
"Чаплата, момата"


  • От тайната товар не виждам по-голям
    и мъчно дамите го носят май, горките,
    дори в такива случаи аз знам
    безброй мъже приличат на жените.
"Жените и тайната."


  • Ах, верният другар е много скъпо нещо!
    Той знае да чете в сърцето ти дори:
    не става нужда да му казваш ти
    какво желаеш и какво си патил.
    Нà, може сън един да го смути,
    когато се отнася до приятел.
"Двамата приятели"


  • От люде тихи бой се всеки път,
    а другите не са опасни.
"Порой и река"


  • По-малко хора около гърнето с мед –
    такваз е била винаги играта.
"До господин дук Дьо Ларошфуко"


  • Сто примера ви бих посочил може би;
    ала най-късните творби
    остават най-добри. Аз уча от делата
    на всички майстори в поезията свята
    и като тях стремя се тя
    да дава винаги храна на мисълта:
    с това завършвам си речта.
"До господин дук Дьо Ларошфуко"


  • О, дни, о, нрави! – напразно викаш ти,
    днес всеки иска да му се плати.
"Болният елен"


  • Не бива хората да съдим по вида им.
    Съветът е добър, но всички ний го знаем.
"Дунавският селянин"


  • Кога ли ще освободим
    завинаги дворците от такива:
    за работа не става ни един,
    ала за приказки – добре ги бива.
"Съветът на плъховете"


  • Когато нечестивеца осъждаш, не грешиш:
    дори да е невинен – пак право ще решиш.
"Вълкът, ищец против лисицата, пред маймуната съдия"


"Прилепът и двете невестулки"


  • Да, има ги такива, боята си менят
    според каквото трябва им в момента.
    И в дявола, и в Бога се кълнат,
    за краля си, а после и за президента.
"Прилепът и двете невестулки"


  • Да смята всеки, че е длъжен да помага!
    Понякога джудже помага на гигант.
"Лъвът и мишката"


  • Две басни има за това и аз ги знам,
    със доста примери животът разполага.
"Лъвът и мишката"


  • С търпение и време постига се това,
    което само сила не успява да постига.
"Лъвът и мишката"


  • Доброто пак се слави, но примера сега друг.
"Гълъбът и мравката"


  • ...За малкото добро отвръща се с голямо.
"Гълъбът и мравката"


"Петелът и лисугерът"


  • Със мярка всичко бива, това ни е познато:
    не става от хайдуче изведнъж крадец.
"Гарванът, който поиска да подражава на орела"


  • Гърнето с време всмуква какви не миризми...
"Котката, превърната в жена"


  • Човек на навика се подчинява
    и как от него да се отървеш?
    Робуваш му – къде каквото прави,
    не можеш го преправи както щеш.
    Със бич го пердаши, боди го с вила,
    той, навикът запазва свойта сила,
    дори и с меч не ще го разсечеш.
    С което свикнеш – господар ти става,
    гони го през вратата, ако щеш,
    ще влезе през прозореца тогава.
"Котката, превърната в жена"


  • Когато нещо почваш, за края му мисли.
"Лисугерът и козелът"


  • Когато нещо страшно в живота ни се случи,
    не е без полза хубавият глас.
"Лебедът и готвачът"


"Магарето и кученцето"


  • ...И бе осмяна тя – за щурата си суета.
"Сойката, украсена с перата на пауна"


  • Та значи колкото и сладко да е да си отмъстиш,
    не струва то прескъпо да платиш.
"Конят, който отмъщава на елена"


  • А две проверки двойно струват –
    и хубаво, че хрумва ви така.
"Вълкът, козата и козлето"


  • Повярвал си, че нещо ще то дам?!
    Глупак си ти и то голям.
"Вълкът, майката и детето"


  • Когато е задружна, е мощна всяка сила
    Езоп това отдавна бил открил е.
"Старецът и неговите деца"


  • Пословицата казва: "На себе си разчитай!"
    Да видим как Езоп
    доказал е това.
"Чучулигата и нейните малки с господаря на една нива"


  • Понякога речеш да се спасиш
    от нещо лошо, а пък се получи –
    та още пò на лошо връхлетиш.
"Старицата и двете й слугини"


  • С нещастниците никога недей се подиграва:
    та кой е сигурен, че ще е все щастлив?
"Заекът и яребицата"


  • Езоп във свойте басни пример дава
    и винаги във тях е справедлив.
    С това, що в тия стихове предавам,
    със него, все едно, се съгласих.
"Заекът и яребицата"


  • На мечка кожата не се продава,
    дордето е в гората жива–здрава.
"Мечката и двамата приятели"


  • А смелостта излиза на открито,
    когато във лицето ти дъхти опасността.
"Лъвът и ловецът"


  • А всеки трябва да избира,
    с кого да бъде милостив.
    До сетния си миг злоблив
    неблагодарникът така си и отива.
"Селянинът и змията"


  • А за да те щадят, и ти щади –
    това закон е, който повелява.
"Птицеловецът и геракът"


  • Та... да не бъдем много придирчиви.
    Непридирчивият до свойта цел отива.
    Които най-пробират, не хващат нищо те –
    пазете се такива да не сте.
"Рибарят"


  • Че то за песен ли е време при толкоз грижи и шетня?
"Дилижансът и мухата"


  • Да – има ги такива – така се суетят,
    където работа и грижи има,
    за да изглеждат още по-необходими –
    а всъщност само са досадни... що ли ги търпят?
"Дилижансът и мухата"


  • Ала сънят не се продава на пазар,
    тъй както хлябът се продава.
"Кърпачът на ботуши"


  • Самотен, недодялан, навъсен, мълчалив,
    живееше мечок в планинските дъбрави.
    От хората далеч, той беше станал див –
    при самота това и със човека става.
"Мечокът и любителят градинар"


  • Не се задържа дълго в самотника умът.
    Говориш ли, мълчиш ли, помни: не прекалявай!
    Които имат ум със мяра – си мълчат.
"Мечокът и любителят градинар"


  • Където Мечо обитава,
    не се вестява никой там.
"Мечокът и любителят градинар"


  • Опасно нещо е приятелят глупак –
    за предпочитане е умен враг.
"Мечокът и любителят градинар"


  • Във Франция на всеки сякаш подобава
    за важна личност да минава,
    дори когае буржоа едва –
    та чисто френска болест е това.
"Плъхът и слонът"


  • У тях пък, струва ми се, гордостта
    понякога граничи с лудостта.
"Плъхът и слонът"


  • ...Съюзът е съюз тогава,
    когато е необходим.
"Котаракът и плъхът"


  • Но нека не оставяме Съдбата или Бог
    да уредят обърканите хорски сметки.
"Двата папагала, кралят и неговият син"


  • Далече от очите – далече от сърцето;
    така е и при любовта.
"Двата папагала, кралят и неговият син"


  • Не се сърди на другите, загдето ти си спал,
    а междувременно е станала беля.
"Фермерът, кучето и лисугерът"


  • Недей оставя никому това, което само теб засяга,
    за него друг не би милял.
"Фермерът, кучето и лисугерът"


  • И нашият, и вашият живот е краткотраен,
    кой повече ще гледа към небето – не се знае.
    Мигът не гарантира с нищо следващия миг.
    И все пак вярно е: животът е велик.
"Старецът и тримата младежи"


  • Ти от безумния как би се отървал?
    Със бой? Но ако слаб си, май не бива.
    С друг силен гледай да го спречкаш ти,
    той вместо тебе ще го усмири.
"Един луд и един мъдър"


Източник
  • Лафонтен, Жан дьо, "Басни", изд. "Народна култура", София, 1983
Превели: Александър Далчев, Александър Муратов и Тодор Хаджиманджиев