Артур Шопенхауер

Артур Шопенхауер
Вижте също
Статия в Уикипедия
Материали в Общомедия
Творби в Проект Гутенберг

Артур Шопенхауер (1788 — 1860) е немски философ.

• Животът е сделка, доходът от която далеч не покрива разходите.

• Богатството наподобява морската вода, от която жаждата ти се увеличава, колкото повече пиеш.

• Всичко е в оживление, едни размишляват, други действат, бъркотията е неописуема. Но крайната цел, коя е тя? Да се запазят за кратко време ефимерните и измъчени индивиди, в най-добрия случай да просъществуват в условия на поносима нужда и сравнително без страдания и да се продължи родът и неговата деятелност.

• Всичко почива в крайна сметка на факта, че всеки може да разбере онова, което е единосъщтностно с него.

• Всяка история на живота е история на страданието, тъй като всяко жизнено поприще е в голямата си част непрекъснат низ от големи и малки несгоди.

• Голямото сърце открива пред нас пътя на делата, а големият ум — пътя на творбите.

• Да се мисли, че светът има физично, но не и морално значение, е най-голямата, най-пагубната, фундаменталната заблуда, същинската извратеност на мисълта.

• Една от най-страшните и най-разпространените глупости е да се правят големи приготовления за живота, под каквато и да било форма.

• Ето защо някоя жалка фигура, обезобразена и изкривена от старостта, от лишения и болести, се обръща към нас, молейки от все сърце за помощ, за продължение на съществуването си, чийто край би трябвало да и изглежда желателен, ако обективната преценка тук бе определяща. Вместо това сляпата воля се появява като инстинкт за живот, като жизнерадост и жизненост, тя е същата, която кара растението да расте. Тази жизнена енергия може да се сравни с въже, опънато над кукления театър на човечеството.

• Животът ни е тъй оскъден, че благата му трябва да се разпределят пестеливо.

• Затова "извън нас", където под въздействието на зрителното усещане преместваме предметите, се намира вътре в главите ни; там е неговата сцена.

• Защото на този свят не ни е предоставено нещо повече от избора между самотата и нищожност

• Здравето не е всичко, но без здраве всичко е нищо.

• И най-благородното дело има само временно въздействие, докато гениалното произведение живее и въздейства благотворно и възвисяващо във всички времена.

• И най-малките случайности са в състояние да ни направят съвсем нещастни, напълно щастливи – нищо на света.

• Истинската дружба е едно от тези неща, за които, както и за гигантските морски чудовища, е неизвестно измислица ли са, или някъде наистина съществуват.

• Който критикува придирчиво другите, работи над своето самоусъвършенствуване.

• Който не обича самотата – той не обича и свободата.

• Материализмът е философията на забравящия сам себе си в своите размишления субект.

• Моето време и аз не съответстваме един на друг; това е ясно.

• Не говори на приятеля си това, което не трябва да знае твоя враг.

• Непосредствено съзнатото е ограничено чрез кожата или по-скоро чрез външните краища на изхождащите от церебралната система нерви. Извън тях се намира един свят, известен ни само чрез образите за него в нашия мозък.

• Никого така ловко не лъжем и ласкаем, както самите себе си.

• Обикновеният човек има само една грижа: как да убие времето си, а умният – как да го употреби.

• От гледна точка на младостта живота е безкрайно бъдеще; от гледна точка на старостта – много кратко минало.

• Повечето хора са толкова субективни, че всъщност не се интересуват от нищо освен от самите себе си.

• Сетивата са само разклонения на мозъка, чрез които той получава материал отвън (под формата на усещане), който преработва в нагледна представа.

• Степента на духовност, която е необходима, за да ни се понрави някой, е твърде точно мерило за собствения ни дух.Тази мисъл е на Хелвеций. Шопенхауер се позовава на нея с думите: "Ако си припомним констатацията на Хелвеций:..."

• Цялата истина минава през три етапа. Първо, смятана е за абсурд. Второ, тя е насила спирана. Трето, тя е приемана за очевидност.

• Човекът е единственото животно, което причинява на другите болка, нямайки при това никаква друга цел.

• Човешкият живот не бива да се нарича дълъг или кратък, тъй като той именно служи на мащабите, с които ние измерваме всички останали срокове.

• Моята философия не ми донесе нищо, но ми спести много.

• Всички религии обещават награда за качествата на сърцето или волята, но никоя – за качествата на ума.

• Прастара е грешката, че съвършено вярно е само онова, което е доказано, и че всяка истина почива върху доказателство – напротив, всяко доказателство почива върху недоказана истина.

• Изкуството дава почти същото, което дава и видимият свят, само че го дава по-сгъстено, по-съвършено.

• Често и не без основание се твърди, че низшият духом бил най-блажен – ала едва ли някой му завижда.

• Най-голямото удоволствие е да правиш нещо, да създаваш, без значение дали е кошница или книга. Непосредствено щастие е да виждаш как изпод ръцете ти излиза нещо, расте от ден на ден и накрая бива завършено.

• Да прощаваш и да забравяш, означава да хвърляш на вятъра скъпоценния придобит опит.

• Преходът от идея към понятие винаги е падение.

• Да се купуват книги, би било хубаво, ако можеше да се купува и времето, през което да ги четеш.

• Небитието след смъртта? Нима това не е състоянието, познато ни отпреди битието?

• След смъртта ще бъдеш това, което си бил, преди да се родиш.

• Човешкият живот е само борба за съществуване, при която поражението е сигурно.

• Животът е море, изпълнено с рифове и въртопи, които човек избягва с цената на предпазливост, ловкост и усилия – но дори и напредвайки, той не може да отмени голямото, пълно и безвъзвратно корабокрушение, каквото е смъртта.

• Човешкият живот се люлее като часовниково махало между страданието и скуката, които са основните му съставки. Хората са изразили това по странен начин, като са направили от ада обител на всички мъки и болки. Какво тогава остава за рая? Само скуката.

• Откъде би взел Данте материал за своя „Ад”, ако той не му бе предоставен от нашия действителен свят?А когато си поставя да опише рая с неговите радости, той се изправя пред непреодолими трудности, защото нашият свят не може да му предложи нищо подобно.

• Да се издигне някому паметник приживе, е равносилно на изявление, че подобно нещо не може да се очаква от идните поколения.

• От живота можеш да извлечеш поуки, но не и щастие.

• Животът на всеки отделен човек, разгледан откъм най-съществените му черти, е винаги трагедия. Разгледан обаче в отделните си явления, той има характер на комедия.

• Онова, което хората наричат съдба, най-често са собствените им безумства.

• Всички неща са прекрасни за гледане, но мъчителни за преживяване.

• Понякога ни се струва, че мечтаем да се завърнем на някое далечно място, но всъщност мечтаем да се възвърнем времето, което сме прекарали там.

• Всеки припознава за граници на света границите на своето полезрение.

• Самият свят е Страшният съд.

• Човешкият свят е царство на случайността и заблуждението, които безжалостно господстват и над значителното, и над най-дребното. А редом с тях стоят глупостта и злобата, които бичуват всичко.

• Нелепото и лъжовното властват в царството на мисълта. Плоското и безвкусното властват в царството на изкуството. Злото и коварството властват в царството на делата.

• Чрез цитати изтъкваш ерудицията си и жертваш оригиналността си.

• Красотата е препоръчително писмо, което отваря всички врати.

• Грандиозна демонстрация за жалкия субективизъм на човека, който всичко съотнася към себе си, предлага астрологията – тя съотнася траекторията на огромните небесни тела към нищожното „аз”.

• Мъчител и мъченик са едно и също. Първият се заблуждава, вярвайки, че поема своя дял от страданието; а вторият – че няма дял във вината.

• Само кралете и слугите – двете крайности в обществото – биват наричани с малките им имена.

• Лекарят вижда човека в цялата му слабост, юристът – в цялата му злоба, а теологът – в цялата му глупост.

• Католическата религия е способ чрез просия да се домогнеш до рая. А свещениците служат за посредници.

• Да желаеш безсмъртие, е да желаеш увековечаването на една голяма грешка.

• Да нямаш никога и по никакъв начин нужда от другите, и да им го показваш – това е единственият начин да поддържаш превъзходство в отношенията.

• Отдалечеността и дългото отсъствие вредят на всяко приятелство.

• Приятелите се обявяват за искрени, но такива са всъщност враговете.

• Жената е животно с дълга коса и къса мисъл.

• Егоизмът отвращава – ето защо сме измислили вежливостта, за да го прикриваме.

• Дълбоко в себе си човекът е диво и страховито животно. Но ние го познаваме само обуздано и опитомено от онова, което наричаме „цивилизация”.

• Поради стихийността на своята воля злият вечно страда – а след като са изчерпани всички обекти на желанието, утолява ужасната си жажда за власт чрез гледката на чуждите страдания.

• Обикновеният човек е серийно изделие на природата.

• Да засвидетелстваш гняв или омраза чрез думи или чрез изражението на лицето си, е излишно, опасно, смешно и пошло. Гневът или омразата трябва да се проявяват единствено чрез действия. Само студенокръвните твари са отровни.

• Упорството е плод на волята, силом заела мястото на интелекта.

• В този свят царуват нищета и болка, а скуката дебне от всяко ъгълче онези, които са пощадени от тази участ. Навред господства порочността, а последната дума има глупостта. Съдбата е жестока, а хората – жалки. В така устроения свят човекът със собствена тежест е като светла, топла и весела стая на Коледа сред преспите и студа на декемврийската нощ.

• Човек е роб на чуждото мнение и хорските оценки.

• Разликата в гордостта и суетата е в това, че гордостта е убеденост в собствената ни висока стойност, а суетата – желание да се създаде у другите такава убеденост.

• Суетата ни прави приказливи, а гордостта – мълчаливи.

• Да се обяви скромността за добродетел, е измислица, изгодна за лумпените.

• Погледнато обективно, честта е мнението на другите за нашата стойност, а субективно – нашият страх от това мнение.

• Славата трябва да се извоюва, а честта просто да не се губи.

• Който не разбира от дума, ще разбере от бой.

• Както и да е устроен човек, той служи най-вече на себе си. И ако за себе си не е полезен, значи е безполезен изобщо.

• Всеизвестно е, че злощастията се преживяват по-леко, ако са споделени; към тях хората явно причисляват и скуката, защото се събират, за да се отегчават съвместно.

• Тъй нареченото добро общество признава всякакви привилегии освен духовните.

• Духовното превъзходство оскърбява със самото си съществуване.

• Завистта на хората разкрива колко нещастни се чувстват, а непрестанното им внимание към чуждия живот – колко дълбоко се отегчават.

• Ние можем да избираме дали да се стремим към обичта на хората или към уважението им.

• Добре е да показваме всекиму, бил той мъж или жена, че отлично можем и без него – това укрепва приятелството.

• Ако у някого се загнезди мисълта, че ми е по-нужен, отколкото аз на него, той тутакси се чувства така, сякаш съм го ограбил.

• Първичните хора се справят по-бързо и по-успешно в живота.

• Вярното приятелство е като морските чудовища – не се знае дали са легенда, или действително съществуват нейде.

• Любезната посредственост винаги се настанява на върховете, където хората със заслуги стигат късно или никога.

• Само преценката, изречена хладно и безстрастно, бива приета с доверие.

• Да забравим някой недостатък на друг човек, е все едно на захвърлим пари, изкарани с мъка.

• Страховит и опасен изглежда не онзи, който гледа свирепо, а който гледа умно.

• Разумните постъпки и добродетелите са две съвършено различни неща – разумът може да се съчетава както с висша злина, така и с висша доброта.

• Който не си приписва заслуги, ако не ги притежава в действителност, не е скромен, а само честен.

• Ако някой откаже на заблуден странник да му покаже пътя, не е несправедлив. Несправедлив е обаче, ако му посочи погрешен път.

• Всяка истинска и чиста любов е състрадание и всяка любов, която не е състрадание, е себелюбие.

• Природната надареност може почти изцяло да изкупи липсата на начетеност. Но никаква начетеност не може да запълни липсата на природна надареност.

• Цялостното впечатление от нечие лице е постижимо само при първата среща.

• Порочните мисли и безплодните усилия постепенно полагат отпечатъка си върху лицето.

• Човек, който пише за глупаци, винаги може да разчита на широк кръг от читатели.

• У хора с ограничени възможности скромността е просто честност. У надарените обаче тя е лицемерие.

• Журналистите се като кучета. Щом се раздвижи нещо, започват да лаят.

• Женитбата означава да загубиш половината си права и удвоиш задълженията си.

• Между желанията и тяхното сбъдване минава цял един човешки живот.

• Човек непрестанно преминава от желание към задоволяване и от него към ново желание – бързият ход на това се нарича щастие, а бавният – страдание, за да не настъпи спиране, което се изразява като ужасна, смразяваща скука.

• Да страдаш, че някога вече няма да те има, е също тъй нелепо, както да страдаш за това, че някога още не те е имало.

• Оптимизмът е за мен безсмислен брътвеж на хора, под чиито плоски чела не се крие нищо друго освен думи. Оптимизмът е горчива подигравка към човечеството.

• Гениталиите са същинското средище на волята и с това те представляват противоположният полюс на мозъка, представителя на познанието.

• Естетическата наслада от красивото се състои най-вече в това, че за времето, докато сме в състояние на чисто съзерцание, ние сме свободни от всяко желание, от всяко искане и грижи.

• Сполетялото ни нещастие не ни измъчва толкова, колкото мисълта за обстоятелствата, при които би могло да бъде избегнато.

• Страданието, причинено ни от природата или случайността, никога не е тъй мъчително като онова, наложено ни от деспотичната чужда воля.

• Силата на волята може да се обрисува като могъщ, но сляп човек, носещ на раменете си сакат, който вижда.

• Утрото е младостта на деня. Тогава всичко е весело, свежо и лесно. Човек не бива да го съкращава, ставайки късно.

• В края на живота си никой разумен човек не би пожелал да го започне отново – по-скоро би избрал небитието.

• Щом остарееш, ти предстои единствено само да умреш, докато на младини ти предстои да живееш. Въпросът е кое от двете е по-голямото зло.

• Бодростта и смелостта на младини се дължат отчасти на това, че докато се изкачваме нагоре, ние не виждаме смъртта – тя е в подножието на склона откъм отвъдната страна на планината.

• Защо на старини ни се струва кратък изминатият от нас път? Защото за нас той е толкова къс, колкото е споменът за него. Отпаднало е всичко незначително, а също и множество дребни несгоди.

• Първите четирийсет години съставят текста, а следващите трийсет – коментара към него.

• Часовете на момчето са по-дълги от дните на стареца.

• Прокуден от Венера, човек охотно търси разтуха при Бакх.

• Хората са общителни само поради своята неспособност да понасят самотата, тоест себе си.

• Духовната извисеност води до необщителност.

• Човек е дотолкова по-общителен, колкото е по-беден духовно и същностно прост.

• Негодниците винаги са общителни.

• В самотата жалкият осезава цялото си нищожество, извисеният дух цялото си величие, накратко – всеки, онова, което е.

• Ако някакъв бог е създал света, не бих желал да бъда този бог – страданието на света би разбило сърцето ми.

• Тълпата има само очи и уши, оценъчната й способност е нищожна, а паметта – изменчива.

• Всеки трябва да бъде за себе си върховна и най-значителна ценност.

• Индивидуалното е далеч по-ценно от националното.

• Който притежава високи лични достойнства, ясно осъзнава недъзите на собствената си нация и те непрестанно му се набиват на очи. Обратно, всеки жалък глупак, който няма с какво да се гордее, посяга към сетната опора – нацията; чрез нея той се омиротворява и от признателност е готов да брани всичките й свойствени пороци и скудоумия.

• Никога не би могло да се каже нещо особено добро за националния характер, тъй като той отразява мнозинството.

• Общочовешката ограниченост, глупост и порочност се проявяват във всяка отделна страна под различна форма – това именно се назовава национален дух.

• Всяка нация се присмива на другите – и всичките имат право.

• Най-долнопробният вид гордост е националната гордост. Тя издава липса на лични качества, с които човек би могъл да се гордее – та как иначе би опрял до нещо, разпределено между няколко милиона души.