Артур Шопенхауер

от Уикицитат
Направо към: навигация, търсене
Артур Шопенхауер
Артур Шопенхауер
Вижте също:
Wikipedia-logo-v2.svg Статия в Уикипедия
Commons-logo.svg Материали в Общомедия

Артур Шопенхауер (17881860) е немски философ.


  • Животът е сделка, доходът от която далеч не покрива разходите.


  • Богатството наподобява морската вода, от която жаждата ти се увеличава, колкото повече пиеш.


  • Всичко е в оживление, едни размишляват, други действат, бъркотията е неописуема. Но крайната цел, коя е тя? Да се запазят за кратко време ефимерните и измъчени индивиди, в най-добрия случай да просъществуват в условия на поносима нужда и сравнително без страдания и да се продължи родът и неговата деятелност.


  • Всичко почива в крайна сметка на факта, че всеки може да разбере онова, което е единосъщтностно с него.


  • Всяка история на живота е история на страданието, тъй като всяко жизнено поприще е в голямата си част непрекъснат низ от големи и малки несгоди.


  • Голямото сърце открива пред нас пътя на делата, а големият ум — пътя на творбите.


  • Да се мисли, че светът има физично, но не и морално значение, е най-голямата, най-пагубната, фундаменталната заблуда, същинската извратеност на мисълта.


  • Една от най-страшните и най-разпространените глупости е да се правят големи приготовления за живота, под каквато и да било форма.


  • Ето защо някоя жалка фигура, обезобразена и изкривена от старостта, от лишения и болести, се обръща към нас, молейки от все сърце за помощ, за продължение на съществуването си, чийто край би трябвало да и изглежда желателен, ако обективната преценка тук бе определяща. Вместо това сляпата воля се появява като инстинкт за живот, като жизнерадост и жизненост, тя е същата, която кара растението да расте. Тази жизнена енергия може да се сравни с въже, опънато над кукления театър на човечеството.


  • Животът ни е тъй оскъден, че благата му трябва да се разпределят пестеливо.


  • Затова "извън нас", където под въздействието на зрителното усещане преместваме предметите, се намира вътре в главите ни; там е неговата сцена.


  • Защото на този свят не ни е предоставено нещо повече от избора между самотата и нищожност


  • Здравето не е всичко, но без здраве всичко е нищо.


  • И най-благородното дело има само временно въздействие, докато гениалното произведение живее и въздейства благотворно и възвисяващо във всички времена.


  • И най-малките случайности са в състояние да ни направят съвсем нещастни, напълно щастливи – нищо на света.


  • Истинската дружба е едно от тези неща, за които, както и за гигантските морски чудовища, е неизвестно измислица ли са, или някъде наистина съществуват.


  • Който критикува придирчиво другите, работи над своето самоусъвършенствуване.


  • Който не обича самотата – той не обича и свободата.


  • Материализмът е философията на забравящия сам себе си в своите размишления субект.


  • Моето време и аз не съответстваме един на друг; това е ясно.



  • Непосредствено съзнатото е ограничено чрез кожата или по-скоро чрез външните краища на изхождащите от церебралната система нерви. Извън тях се намира един свят, известен ни само чрез образите за него в нашия мозък.



  • Обикновеният човек има само една грижа: как да убие времето си, а умният – как да го употреби.



  • Повечето хора са толкова субективни, че всъщност не се интересуват от нищо освен от самите себе си.


  • Сетивата са само разклонения на мозъка, чрез които той получава материал отвън (под формата на усещане), който преработва в нагледна представа.


  • Степента на духовност, която е необходима, за да ни се понрави някой, е твърде точно мерило за собствения ни дух. Тази мисъл е на Хелвеций. Шопенхауер се позовава на нея с думите: "Ако си припомним констатацията на Хелвеций:..."


  • Цялата истина минава през три етапа. Първо, смятана е за абсурд. Второ, тя е насила спирана. Трето, тя е приемана за очевидност.



  • Човешкият живот не бива да се нарича дълъг или кратък, тъй като той именно служи на мащабите, с които ние измерваме всички останали срокове.


  • Моята философия не ми донесе нищо, но ми спести много.


  • Всички религии обещават награда за качествата на сърцето или волята, но никоя – за качествата на ума.


  • Прастара е грешката, че съвършено вярно е само онова, което е доказано, и че всяка истина почива върху доказателство – напротив, всяко доказателство почива върху недоказана истина.


  • Изкуството дава почти същото, което дава и видимият свят, само че дава по-сгъстено, по-съвършено.


  • Често и не без основание се твърди, че низшият духом бил най-блажен – ала едва ли някой му завижда.


  • Най-голямото удоволствие е да правиш нещо, да създаваш, без значение дали е кошница или книга. Непосредствено щастие е да виждаш как изпод ръцете ти излиза нещо, расте от ден на ден и накрая бива завършено.


  • Да прощаваш и да забравяш, означава да хвърляш на вятъра скъпоценния придобит опит.


  • Преходът от идея към понятие винаги е падение.


  • Да се купуват книги, би било хубаво, ако можеше да се купува и времето, през което да ги четеш.


  • Небитието след смъртта? Нима това не е състоянието, познато ни отпреди битието?


  • След смъртта ще бъдеш това, което си бил, преди да се родиш.


  • Човешкият живот е само борба за съществуване, при която поражението е сигурно.


  • Животът е море, изпълнено с рифове и въртопи, които човек избягва с цената на предпазливост, ловкост и усилия – но дори и напредвайки, той не може да отмени голямото, пълно и безвъзвратно корабокрушение, каквото е смъртта.


  • Човешкият живот се люлее като часовниково махало между страданието и скуката, които са основните му съставки. Хората са изрази това по странен начин, като са направили от ада обител на всички мъки и болки. Какво тогава остава за рая? Само скуката.


  • Откъде би взел Данте материал за своя „Ад”, ако той не му бе предоставен от нашия действителен свят?А когато си поставя да опише рая с неговите радости, той се изправя пред непреодолими трудности, защото нашият свят не може да му предложи нищо подобно.


  • Да се издигне някому паметник приживе, е равносилно на изявление, че подобно нещо не може да се очаква от идните поколения.


  • От живота можеш да извлечеш поуки, но не и щастие.


  • Животът на всеки отделен човек, разгледан откъм най-съществените му черти, е винаги трагедия. Разгледан обаче в отделните си явления, той има характер на комедия.


  • Онова, което хората наричат съдба, най-често са собствените им безумства.


  • Всички неща са прекрасни за гледане, но мъчителни за преживяване.


  • Понякога ни се струва, че мечтаем да се завърнем на някое далечно място, но всъщност мечтаем да се възвърнем времето, което сме прекарали там.


  • Всеки припознава за граници на света границите на своето полезрение.


  • Самият свят е Страшният съд.


  • Човешкият свят е царство на случайността и заблуждението, които безжалостно господстват и над значителното, и над най-дребното. А редом с тях стоят глупостта и злобата, които бичуват всичко.


  • Нелепото и лъжовното властват в царството на мисълта. Плоското и безвкусното властват в царството на изкуството. Злото и коварството властват в царството на делата.


  • Чрез цитати изтъкваш ерудицията си и жертваш оригиналността си.


  • Красотата е препоръчително писмо, което отваря всички врати.


  • Грандиозна демонстрация за жалкия субективизъм на човека, който всичко съотнася към себе си, предлага астрологията – тя съотнася траекторията на огромните небесни тела към нищожното „аз”.


  • Мъчител и мъченик са едно и също. Първият се заблуждава, вярвайки, че поема своя дял от страданието; а вторият – че няма дял във вината.


  • Само кралете и слугите – двете крайности в обществото – биват наричани с малките им имена.


  • Лекарят вижда човека в цялата му слабост, юристът – в цялата му злоба, а теологът – в цялата му глупост.


  • Католическата религия е способ чрез просия да се домогнеш до рая. А свещениците служат за посредници.


  • Да желаеш безсмъртие, е да желаеш увековечаването на една голяма грешка.


  • Да нямаш никога и по никакъв начин нужда от другите, и да им го показваш – това е единственият начин да поддържаш превъзходство в отношенията.


  • Отдалечеността и дългото отсъствие вредят на всяко приятелство.


  • Приятелите се обявяват за искрени, но такива са всъщност враговете.


  • Жената е животно с дълга коса и къса мисъл.


  • Егоизмът отвращава – ето защо сме измислили вежливостта, за да го прикриваме.


  • Дълбоко в себе си човекът е диво и страховито животно. Но ние го познаваме само обуздано и опитомено от онова, което наричаме „цивилизация”.


  • Поради стихийността на своята воля злият вечно страда – а след като са изчерпани всички обекти на желанието, утолява ужасната си жажда за власт чрез гледката на чуждите страдания.


  • Обикновеният човек е серийно изделие на природата.


  • Да засвидетелстваш гняв или омраза чрез думи или чрез изражението на лицето си, е излишно, опасно, смешно и пошло. Гневът или омразата трябва да се проявяват единствено чрез действия. Само студенокръвните твари са отровни.


  • Упорството е плод на волята, силом заела мястото на интелекта.


  • В този свят царуват нищета и болка, а скуката дебне от всяко ъгълче онези, които са пощадени от тази участ. Навред господства порочността, а последната дума има глупостта. Съдбата е жестока, а хората – жалки. В така устроения свят човекът със собствена тежест е като светла, топла и весела стая на Коледа сред преспите и студа на декемврийската нощ.


  • Човек е роб на чуждото мнение и хорските оценки.


  • Разликата в гордостта и суетата е в това, че гордостта е убеденост в собствената ни висока стойност, а суетата – желание да се създаде у другите такава убеденост.


  • Суетата ни прави приказливи, а гордостта – мълчаливи.


  • Да се обяви скромността за добродетел, е измислица, изгодна за лумпените.


  • Погледнато обективно, честта е мнението на другите за нашата стойност, а субективно – нашият страх от това мнение.


  • Славата трябва да се извоюва, а честта просто да не се губи.


  • Който не разбира от дума, ще разбере от бой.


  • Както и да е устроен човек, той служи най-вече на себе си. И ако за себе си не е полезен, значи е безполезен изобщо.


  • Всеизвестно е, че злощастията се преживяват по-леко, ако са споделени; към тях хората явно причисляват и скуката, защото се събират, за да се отегчават съвместно.


  • Тъй нареченото добро общество признава всякакви привилегии освен духовните.


  • Духовното превъзходство оскърбява със самото си съществуване.


  • Завистта на хората разкрива колко нещастни се чувстват, а непрестанното им внимание към чуждия живот – колко дълбоко се отегчават.


  • Ние можем да избираме дали да се стремим към обичта на хората или към уважението им.


  • Добре е да показваме всекиму, бил той мъж или жена, че отлично можем и без него – това укрепва приятелството.


  • Ако у някого се загнезди мисълта, че ми е по-нужен, отколкото аз на него, той тутакси се чувства така, сякаш съм го ограбил.


  • Първичните хора се справят по-бързо и по-успешно в живота.


  • Вярното приятелство е като морските чудовища – не се знае дали са легенда, или действително съществуват нейде.


  • Любезната посредственост винаги се настанява на върховете, където хората със заслуги стигат късно или никога.


  • Само преценката, изречена хладно и безстрастно, бива приета с доверие.


  • Да забравим някой недостатък на друг човек, е все едно на захвърлим пари, изкарани с мъка.


  • Страховит и опасен изглежда не онзи, който гледа свирепо, а който гледа умно.


  • Разумните постъпки и добродетелите са две съвършено различни неща – разумът може да се съчетава както с висша злина, така и с висша доброта.


  • Който не си приписва заслуги, ако не ги притежава в действителност, не е скромен, а само честен.


  • Ако някой откаже на заблуден странник да му покаже пътя, не е несправедлив. Несправедлив е обаче, ако му посочи погрешен път.


  • Всяка истинска и чиста любов е състрадание и всяка любов, която не е състрадание, е себелюбие.


  • Природната надареност може почти изцяло да изкупи липсата на начетеност. Но никаква начетеност не може да запълни липсата на природна надареност.


  • Цялостното впечатление от нечие лице е постижимо само при първата среща.


  • Порочните мисли и безплодните усилия постепенно полагат отпечатъка си върху лицето.


  • Човек, който пише за глупаци, винаги може да разчита на широк кръг от читатели.


  • У хора с ограничени възможности скромността е просто честност. У надарените обаче тя е лицемерие.


  • Журналистите се като кучета. Щом се раздвижи нещо, започват да лаят.


  • Женитбата означава да загубиш половината си права и удвоиш задълженията си.


  • Между желанията и тяхното сбъдване минава цял един човешки живот.


  • Човек непрестанно преминава от желание към задоволяване и от него към ново желание – бързият ход на това се нарича щастие, а бавният – страдание, за да не настъпи спиране, което се изразява като ужасна, смразяваща скука.


  • Да страдаш, че някога вече няма да те има, е също тъй нелепо, както да страдаш за това, че някога още не те е имало.


  • Оптимизмът е за мен безсмислен брътвеж на хора, под чиито плоски чела не се крие нищо друго освен думи. Оптимизмът е горчива подигравка към човечеството.


  • Гениталиите са същинското средище на волята и с това те представляват противоположният полюс на мозъка, представителя на познанието.


  • Естетическата наслада от красивото се състои най-вече в това, че за времето, докато сме в състояние на чисто съзерцание, ние сме свободни от всяко желание, от всяко искане и грижи.


  • Сполетялото ни нещастие не ни измъчва толкова, колкото мисълта за обстоятелствата, при които би могло да бъде избегнато.


  • Страданието, причинено ни от природата или случайността, никога не е тъй мъчително като онова, наложено ни от деспотичната чужда воля.


  • Силата на волята може да се обрисува като могъщ, но сляп човек, носещ на раменете си сакат, който вижда.


  • Утрото е младостта на деня. Тогава всичко е весело, свежо и лесно. Човек не бива да го съкращава, ставайки късно.


  • В края на живота си никой разумен човек не би пожелал да го започне отново – по-скоро би избрал небитието.


  • Щом остарееш, ти предстои единствено само да умреш, докато на младини ти предстои да живееш. Въпросът е кое от двете е по-голямото зло.


  • Бодростта и смелостта на младини се дължат отчасти на това, че докато се изкачваме нагоре, ние не виждаме смъртта – тя е в подножието на склона откъм отвъдната страна на планината.


  • Защо на старини ни се струва кратък изминатият от нас път? Защото за нас той е толкова къс, колкото е споменът за него. Отпаднало е всичко незначително, а също и множество дребни несгоди.


  • Първите четирийсет години съставят текста, а следващите трийсет – коментара към него.


  • Часовете на момчето са по-дълги от дните на стареца.


  • Прокуден от Венера, човек охотно търси разтуха при Бакх.


  • Хората са общителни сама поради своята неспособност да понасят самотата, тоест себе си.


  • Духовната извисеност води до необщителност.


  • Човек е дотолкова по-общителен, колкото е по-беден духовно и същностно прост.


  • Негодниците винаги са общителни.


  • В самотата жалкият осезава цялото си нищожество, извисеният дух цялото си величие, накратко – всеки, онова, което е.


  • Ако някакъв бог е създал света, не бих желал да бъда този бог – страданието на света би разбило сърцето ми.


  • Тълпата има само очи и уши, оценъчната й способност е нищожна, а паметта – изменчива.


  • Всеки трябва да бъде за себе си върховна и най-значителна ценност.


  • Индивидуалното е далеч по-ценно от националното.


  • Който притежава високи лични достойнства, ясно осъзнава недъзите на собствената си нация и те непрестанно му се набиват на очи. Обратно, всеки жалък глупак, който няма с какво да се гордее, посяга към сетната опора – нацията; чрез нея той се омиротворява и от признателност е готова да брани всичките й свойствени пороци и скудоумия.


  • Никога не би могло да се каже нещо особено добро за националния характер, тъй като той отразява мнозинството.


  • Общочовешката ограниченост, глупост и порочност се проявяват във всяка отделна страна под различна форма – това именно се назовава национален дух.


  • Всяка нация се присмива на другите – и всичките имат право.


  • Най-долнопробният вид гордост е националната гордост. Тя издава липса на лични качества, с които човек би могъл да се гордее – та как иначе би опрял до нещо, разпределено между няколко милиона души.