Ювенал

от Уикицитат
Направо към: навигация, търсене
Wikipedia-logo-bg.png
Уикипедия разполага със статия за Ювенал

Децим Юний Ювенал (лат. Decimus Iunius Iuvenalis, 60-131) е древноримски поет-сатирик, чиито произведения са пълни с нравоучителни сентенции и остри нападки срещу всякакъв вид несправедливост.


  • А кой ще пази самите пазачи?
    Quis custodiet ipsoscustodes?


  • Бедният пътник ще си припява пред разбойника.няма да се страхува
    Cantabit vacuus coram latrone viator.


  • Въздържай се от спор – спорът е най-неизгодното условие за убеждаване. Мненията са като гвоздеи: колкото повече удряш по тях, толкова повече се забиват.


  • Възрастните трябва винаги да помнят – да не дават на децата пример лош.


  • Да обръщаш черното на бяло.
    Nigra in candida vertere.


  • Да посветим живота си на истината.фразата се е превърнала в последствие в девиз на Ж.-Ж. Русо.
    Vitam impendere vero.


  • Добродетелта я хвалят, но тя самата страда.


  • Дори природата да отказва, негодуванието създава стиха.популярни перифрази: "Негодуванието създава поета.", "Възмущението вдъхновява поета", "Гневът прави поета."
    Si natura negat, facit indignatio versum.


  • Едва ли ще се намери дело, в което причина за спора да не е жена.


  • Единствено добродетелта ни показва пътя към спокойния живот.


  • Езикът е най-лошата част на лошия слуга.


  • Заради живота забравят за жизнените цели.


  • Здрав дух в здраво тяло.
    Mens sana in соrроrе sano.


  • Злото на мир продължителен ние търпим:
    връхлетял ни е луксът,
    дори от война по-жесток.


  • Знатността е само и единствено в доблестта.


  • И каквато е тя, нека се осмели такава и да изглежда.


  • И някакво си там джудже да го наричаме Атлант.
    Nanum cujusdam Atlanta vocamus.


  • Какво е славата, дори и най-голямата, щом е само гола слава?
    Gloria quantum libet quid erit, si gloria tantum est?


  • Кой би търпял Гракхите, оплакващи се от бунт?т.е. кой би търпял човек, който не прощава на другите грешките, които сам има


  • Към детето трябва да се отнасяме с най-голямо внимание.т.е. да не му се дават лоши примери
    Maxima debetur puero reverentia.


  • Лошите хора се опасяват от простъпки, бойеки се от наказание; дорите – заради любовта си към добродетелта.


  • Любовта към парите расте толкова, колкото растат и самите пари.
    Crescit amor nummi, quantum ipsa pecunia crescit.


  • Мъдрият има граници дори за добродетелта си.т.е. съблюдава мяра във всичко
    Imponit finem sapiens et rebus honestis.


  • Мъдростта не би казала нещо, което противно на природата.



  • На този възмездието за престъплението беше (разпъване на) кръст, на другия – диадема (царска власт).т.е. за едни и същи престъпления, различни последици
    Ille crucem sceleris pretium tulit, hic diadema.


  • Най-голямото зло е да предпочетеш живота пред честта и да го спасяваш за сметка на това, което го прави достоен за подражание.


  • Най-горчивото в нещастната бедност е, че прави човека смешен.


  • Не е ли благосклонна съдбата към тебе, каква полза от големия ти пенис?
    Si tibi sidera cesent, nil faciet longi mensura incognita nervi?


  • Народ от комици е този.
    Natio comoeda est.


  • Никакво доверие на външността.
    Frontis nulla fides.


  • Никога не можеш да приведеш толкова отблъскващи и срамни примери, че подир тях да няма още по-лоши.
    Nunquam adeo foedis adeoque pudentis utiumr exemplis, ut non pejora supersint.


  • Никой не се задоволява да греши само толкова, колкото е позволено.
    Nemo satis credit tantum delinquere, quantum permittas.


  • Нито един зъл човек не е щастлив.


  • Нито една добродетел не изкупва пороците.


  • Нищо, което не е приятно за слуха или зрението, не трябва да пристъпва прага на къщата, в която има дете.


  • Няма по-противно чудовище от развратния скъперник.


  • Общественото мнение щади ястреба и наказва пиленцето.



  • Печално е да се крепиш на чужда слава, защото с падането на тези устои се разрушава и цялата сграда.


  • По-здрав е от риба.съществувало е поверие, че рибата никога не боледува
    Sanior est pisce.


  • По-лесно се понасят нанесените оскърбления, отколкото нанасяните.


  • По-рядко и от бял гарван.употребява се в смисъл на нещо рядко, на човек, отличаващ се рязко от другите, подобно на: "черната овца", "бялото магаре", "бяла лястовица" и др.п.
    Corvo quoque rarior albo.


  • Подобно на морското лоно, което приема в себе си всички реки, честността съединява в себе си всички доблести, за да състави от тях добродетелния човек.


  • Порокът е толкова по-забележим, колкото по-знатен е порочният.


  • Преструват се на курии, а живеят като вакханти. — курии – образец на воинска и гражданска доблест, от името на Марий Курий Дентат (IV-III В. пр.н.е.), герой от войните; вакханти – според митологията: спътници на бога на виното Вакх, олицетворение на разгулен живот и порочност


  • Приятен е мирисът на печалбата, от каквото и да произлиза.
    Lucri bonus est odor ex re qualibet.


  • Първото наказание за виновния е това, че не може да се оправдае пред собствения си съд.


  • Рядка птица.
    Rara avis.


  • С глух (безшумен) камшик бие.за съвестта


  • С пръст затисни си устата.израз на замълчаване, на въздържане от приказки
    Digito compesce labellum.


  • Съдът прощава на гарваните, а наказва гълъбите.в смисъл: човек е безмълвен пред големите престъпления, а при дребните е направо безмилостен
    Dat Veniam corvis, vexat centura columbas.


  • Така искам, така повелявам, вместо доводи – да бъде моята воля.?за женското своеволие
    Sic volo, sic jubeo, sit pro ratione voluntas?


  • Трудно е да не се пише сатира.
    Difficile est saturam non scribere.


  • Хляб и зрелища!основните искания на римската тълпа
    Panem et circenses!


  • Често в името на живота губим самият смисъл на живота.
    Et propter vitam vivendi perdere causus.


Източници
  • "Енциклопедия на афоризмите", доц. д-р Любен Атанасов, София, 1998, изд."Проф. Марин Дринов"
  • "Латински сентенции", д-р Хуго Баракуда, изд. "Сребърен лъв", София, 1993
  • «Афоризмы. Золотой фонд мудрости.» Ермишин О. - М.: Просвещение; 2006
  • (рус) Ювенал: Сатиры, из Хрестоматии по античной литературе