Щастливият Гилмор
Щастливият Гилмор (на английски Happy Gilmore) е американска спортна комедия с участието на Адам Сандлър от 1996 г.
Реплики
[редактиране]- Щастливият Гилмор (Адам Сандлър):
- Името ми е Щастливият Гилмор и откакто карам кънки обожавам хокея. Не мога да кажа, че съм най-добрия кънкьор, но това не попречи на баща ми да ме въведе в тайните на добрия и силен удар. Татко обожаваше хокея но не и майка ми, която се премести в Египет, на две хиляди километра от най-близката ледена пързалка. Баща ми винаги ме взимаше със себе си на мачовете на любимия ни хокеист Тери О'Райли - Тасманийския дявол. Не беше най-добрия в лигата, но нямаше страх от никой... точно като мен самия. Татко винаги ми казваше, че като порасна мога да бъда какъвто си искам, но аз единствено исках да бъда хокеист. Да, детството ми вървеше страхотно, но живота е пълен с изненади. След смъртта на баща ми ме пратиха да живея при баба в Уотърбери. Бях притеснен, понеже не я познавах добре, но на посрещането ми се беше облякла като Джийн Симънс от Кис. Тя е най-милият човек на планетата. След смъртта на баща ми станах кибритлия. Едно дете ми сви свирката на рождения ден и вместо да си я поискам възпитано, почнах да го удрям по главата с един детски чук. Но в повечето време се опитвах веднага да се извинявам. В гимназията играех хокей и все още държа два рекорда в гимназиалната лига - играча, прекарал най-много време на наказателната скамейка и единственият човек, който се е опитал чрез острието на кънка да наръга противник си. След дипломирането работех на много различни профисии: строител по пътищата, чистач на тоалетни, охрана, обслужващ бензиноколонка и водопроводчик. В последно време работя в строителството, не е за чудо и приказ, но ме бива с пистолета за патрони. Но един ден, шефа ми г-н Ларсън, се изпречи на пътя ми. Оказа се, че и той си пада малко кибритлия. Имаше късмета да ме уцели няколко пъти в главата, но като цяло мисля, че спечелих битката. Както и да е, не мисля, че работата беше за мен. В крайна цел бях се родил само за едно - да играя хокей.
Диалог
[редактиране]- Чъбс Петърсън: Хокеят не е по-различен от голфа. И за него са нужни талант и самодисциплина.
- Щастливият Гилмор: За него са нужни тъпи панталони и дебел задник. Кажи го на съседа ми счетоводител. Добър голфър. Грамаден задник.
- Чъбс Петърсън: Обзалагам се, че съседа ти счетоводител не може да прати топката на 350 м. Обзалагам се, че съседа ти счетоводител няма удар като за професионалния турнир.
- Щастливият Гилмор: Как мога да участвам в него?
- Чъбс Петърсън: Спечели „Оупън“ утре и директно отиваш при професионалистите. След това, кой знае, може да станеш новия шампион и да грабнеш златното сако, което аз не получих.
- Щастливият Гилмор: Златно сако, зелено сако, кой го е грижа?!
- Хал: Добре, слушайте ме внимателно, имам добра новина за всички, удължаваме часът по изкуство и занаят с четири часа.
- Възрастна жена: Пръстите ме болят.
- Хал: О, милата, сега и гърба ще почне да те боли, защото туко-що избра да работиш навън. Някой друг да се оплаква? Така си и мислех.
- [Макгавин се наглася за удар]
- Г-н Ларсън: С един удар ли ще опиташ да вкараш Шутър (на бълг. ез. Стрелец)?
- Шутър Макгавин: Не е възможно, сър.
- Г-н Ларсън: Не съм съгласен. Щастливият Гилмор го направи преди по-малко от час.
- Шутър Макгавин: [обръща се бавно към г-н Ларсън] Ами, тъпако, жив и здрав да е Г-Господи Боже!
- Шутър Макгавин: Сега вече загази, приятел. Боклуци като теб ги ям за закуска.
- Щастливият Гилмор: [смее се] Ядеш боклуци за закуска?!
- Шутър Макгавин: [дълга пауза] Не!