Шри Ауробиндо

От Уикицитат

Шри Ауробиндо (শ্রী অরবিন্দ, 1872 - 1950) е индийски революционер, философ, писател и духовен учител.


  • Целият живот е Йога.


  • Еволюцията не е завършила; разумът не е последният израз, нито пък разсъждаващото животно – върховният образ на Природата. Така както човекът се появи от животното, така от човека се появява свръхчовекът.


  • Мисълта представлява една стрела, изстреляна към истината; тя може да уцели една точка, но не покрива цялата мишена. Само че стрелецът е твърде презадоволен от успеха си за да иска нещо повече.


  • Защо Бог бие така свирепо своя свят, тъпче го и го меси като тесто, толкова често го хвърля в кървавата баня и червената адска горещина на пещта? Защото човечеството в масата си все още представлява твърда, груба и необработена руда, която не би могла да бъде претопена и оформена другояче: какъвто е материалът Му, такъв е и методът Му. Нека помогнем той да се преобразува в по-благороден и по-чист метал, тогава отношението Му би било по-нежно и по-сладко, много по-възвишено и по-честно използването му.


  • Промените, които виждаме днес, са интелектуални, морални, физически в своя идеал и намерение: духовната революция изчаква своя час и междувременно създава вълни тук и там. Докато не дойде тя, смисълът на другите не може да бъде разбран, а дотогава всички обяснения на настоящите събития и прогнози за бъдещето на човека са напразни неща. Понеже нейната природа, сила, случване са това, което ще определи следващия цикъл на човечеството ни.


  • ... следователно трябва да се подчертае, че духовността не представлява някаква висша интелектуалност, нито идеализъм, нито етична насоченост на ума или морална чистота и суровост, нито религиозност или разпалена и екзалтирана емоционална пламенност, нито дори съвкупността на всички тези превъзходни неща; умственото убеждение, вероучение или вяра, емоционалната аспирация, регулирането на поведението съгласно някоя религиозна или етична формула не представляват духовно постижение и преживяване. Тези неща са със значителна стойност за ума и живота; те са важни за самата духовна еволюция като подготвителни движения, които дисциплинират, изчистват или дават подходяща форма на природата; но те все още принадлежат към умствената еволюция – началото на духовната реализация, преживяване, промяна все още не е налице. Духовността в същността си е пробуждане за вътрешната реалност на нашето същество, за духа, себето, душата, която е различна от нашия ум, живот и тяло, една вътрешна аспирация да опознаеш, да почувстваш, да бъдеш това, да влезеш в контакт с по-голямата Реалност отвъд вселената и проникваща през нея, която също обитава и собственото ни същество, да си в общение и единение с Нея, и едно насочване, преобръщане, трансформиране на цялото ни същество като резултат на аспирацията, на контакта, на единението, растежът или събуждането в едно ново раждане, ново съществуване, ново себе, нова природа.


  • Това, дето освободеният вижда в душата си по върховете на планините, герои и пророци изникват в материалния свят за да провъзгласят и осъществят.


  • Понеже някой добър човек умира или се проваля, а злото живее и триумфира, значи ли тогава, че Бог е зъл? Не съзирам логиката на следствието. Първо трябва да бъда убеден, че смъртта и провалът са зло; понякога си мисля, че когато те дойдат, те са нашето най-висше моментно добро. Но ние сме жертви на сърцата и нервите си и спорим, че това, което те не харесват или не искат, трябва разбира се да е зло!


  • Да си отвъд доброто и злото не означава да извършваш с безразличие грях или благородство, а да достигнеш до едно висше и универсално добро.


  • Заклех се, че няма да страдам от скръбта, глупостта, жестокостта и несправедливостта на света и направих сърцето си твърдо и издръжливо като воденичен камък, а умът ми – като полирана стоманена повърхност. Вече не страдах, но и насладата си отиде. Тогава Бог разби сърцето ми и разора ума ми. Издигнах се през жестока и непрестанна болка до блажена безболезненост и през мъка, възмущение и бунт – до безкрайно познание и устойчив мир.


  • Мисълта не е незаменима за съществуването, нито пък е негова причина, но тя е инструмент за изграждането; аз ставам това, което виждам в себе си. Мога да направя всичко, което мисълта ми подсказва; мога да стана всичко, което мисълта разкрива в мен. Това трябва да е непоклатимата вяра на човек в себе си, защото Бог го обитава.


  • Някои смятат за презумпция да вярват в специално провидение или да гледат на себе си като на инструмент в ръцете на Бога, но аз откривам, че всеки човек има специално провидение и виждам, че Бог използва лопатата на трудовака и брътвежите в устата на едно малко дете.


  • Провидението не е само това, което ме спасява от корабокрушението, в което всеки друг е затънал. Провидение e също това, което докато всички други са спасени, дръпва последната ми сигурна опора и ме удавя в самотния океан.


  • Европа се гордее със своята практическа и научна организация и ефикасност. Аз чакам докато организацията й стане съвършена; тогава едно дете ще я разруши.