Чън Дзижу

Чън Дзижу (1558-1594) е китайски писател и мислител. Според достигналите до наши дни легенди той бил отказал държавна служба, за да се посвети на любимите си занимания: писане и издаване произведенията на древни автори. Разностранното му литературно наследство включва и няколко сборника с афоризми.

• В управлението на държавата има две правила: в моменти на опасност бъди невъзмутим; в спокойно време бъди предпазлив.

• Държавният мъж е длъжен да се тревожи за държавата в мислите си, но не е длъжен да изрича слова, които пораждат тревоги в държавата.

• Когато съзнанието следва вещите, това се нарича (умо)помрачение. Когато съзнанието следва дълга, това се нарича просветление.

• Конфуцианците и будистите спорят помежду си, понеже конфуцианците не четат будистки книги, а будистите не четат конфуциански книги. И едните, и другите съдят за това, което не познават.

• Медицината спасява човешки животи, но в ръцете на невежи, погубва хора.
  Войната лишава хората от живот, но в ръцете на мъдри връща живота на хората.

• Не зная какво е това добро: онова, което хората ценят у мен са моите достойнства.
  Не зная какво е това зло: онова, което хората отбягват у мен, са моите недостатъци.

• Не прощавайте на прислугата, ако е обидила чужд човек. Прощавайте на прислугата, ако е обидила вас.

• Низкият се домогва до милостта на другите, но получи ли желаното, не изпитва благодарност. Благородният не приема с лека ръка милостта на другите, но приеме ли я, винаги помни направената услуга.

• Онзи, който като чуе добра дума за някого, не й вярва, а като чуе лоша дума, й вярва, е изпълнен с отрова.

• Онзи, който събира добри наставления, прилича на търговец, който спестява всеки грош и наркая забогатява.

• Оценяваш ли обикновен човек, гледай как се справя с големите дела. Оценяваш ли голям човек, гледай как се справя с дребните дела.

• Поседи спокойно и ще разбереш, колко суетни за ежедневните занимания.
  Помълчи малко и ще разбереш, колко празни за ежедневните приказки.
  Откажи се от обичайните грижи и ще разбереш, колко много сили хабят хората напразно.
  Затвори вратите си и ще разбереш, колко обременителни са връзките на познанствата.
  Имай по-малко желания и ще разбереш защо са толкова многобройни болестите на човешкия род.
  Бъди по-човечен и ще разбереш колко са бездушни обикновените хора.

• Речта на духовните хора е изтънчена.
  Речта на мъдрите хора е проста.
  Речта на достойните хора е ясна.
  Речта на обикновените хора е многословна.
  Речта на низките хора е суетна.

• Срещнеш ли богат и знатен, не е трудно да бъдеш вежлив, трудно е да бъдеш радушен. Срещнеш ли беден и самотен, не е трудно да бъдеш милостив, трудно е да бъдеш вежлив.

• Хората строят високи домове и носят разкошни одежди, предполагайки, че те ще прибавят нещо ново към онова, което представляват. Но колкото по-висока е стряхата, толкова по-високо стои тя от главите ни, и колкото по-богата е одеждата, толкова по-далече е тя от телата ни. За кого живеем ние: за другите или за себе си?

• Човек може да покори дори небето. Ако волята му е съсредоточена, а духът му - деен, то нито съдбата, нито знаменията ще имат власт над него.

• Човек не трябва да бъде снизходителен към себе си и не трябва да изисква другите да бъдат снизходителни към него.

Източници

• "Китайски афризми", превод и съст. Милко Стоименов, "Рата", София, 2007