Христо Македонски

Христо Македонски
Вижте също
	Статия в Уикипедия
	Материали в Общомедия

Христо Николов Македонски (1834-1916) е български хайдутин, войвода и национал-революционер, оставил мемоарни записки за своята дейност и събитията, в които е участвал. Той е послужил като прототип за образа на Спиро Македонски, героя на Иван Вазов от повестта "Немили недраги". Записките на Н.Македонски излизат, литературно обработени от журналиста Юрдан Иванов, през 1896 г.

На връщане оттам, като стигнах при селото Кеседжичифлик, излязоха из находящата се там на близо гора трима турци, между които познах хайдук Рахманаа. Самото му име показва любимата му професия. Аз скръцнах със зъби, но нямаше какво да правя сам и без никакво оръжие. Реших се да не се противя, за да се избавя жив, като се заклех в душата си, че няма вече да търпя такъв живот и подобна търговия. Тримата турци, твърде опитни в занаята си, обраха ме по всичките правила на изкуството - не оставиха в джоба ми ни счупена пара, взеха ми новия ямурлук и ме пуснаха да си ида. Срамувах се аз от себе си и мъчно ми беше, унизително до оня край ми се виждаше да отида у дома и да кажа, че пак са ме обрали. “Все теб обират, все теб се случват подобни работи” - ще ми кажат домашните, ще ме нахокат и аз, коскоджамите мъж, ще се червя и унижавам. Турците, които ме обраха, нито ме биха, нито ме раниха и аз нямах по тялото си никаква рана, за да я представя на домашните си като вещeвствено доказателство за истинността на тоя втори обир. Не ми се щеше да се връщам даже в къщи, а исках да може някак направо да тръгна за гората. Връщам се аз у дома, но убит духом и без всякакво вече предпазване и страх от напръскания турчин. Вървях и решавах съдбата си. Отмъщение, отмъщение и само тая дума се търкаляше из устата ми. За нищо вече не мислех. Родното село ми се виждаше като пъкъл и тежко ми беше да гледам смирената българска рая да работи денонощно за грабителите си, без да бъде сигурна за живота си и имота си. Пирин и Рила е мойто отечество, казвах, повтарях и потретвах на себе си, там аз ще се намеря поне една минута на волност и ще се броя господар на себе си. И пред въображението ми преминаха величествените върхове на тия планини, непристъпните гори и канари, където безопасно и свободно се разхождат юнаците на Илю войвода и Стоимен войвода, и за където душата ми вече копнее. Нямаше друг изход, не ми оставаше вече друга кариера. Аз се усещах толкова чувствителен от всяка и най-малка даже обида, щото мислех, че ще се пръсна, ако още днес не се махна от селото и не стана волен планински гражданин и верен поданик на един от войводите. Върнах се у дома аз късно, развълнуван и умислен. Разправих накратко на домашните си за втория обир и без да чакам мъмренията и гълчанията на майка си и братята си, ако действително те са ме мислили да ме мъмрят и гълчат, стегнах се на две на три, грабнах бащиното си сливенско шишане, което той кътал като антика, шопнах в пояса си два пищова, взех от майка си няколко гроша, изревах едно отчаяно “сбогом” на всички в къщи и припнах у Манол Наков в Долни Тодорак.
— Аз вече не мога да търпя, бай Маноле, стягай се да вървим.
И Манол Наков беше действително готов за всяка минута. Аз го намерих в лозята. Още вечерта се обявихме ние свободни планински юнаци и в тъмното оставихме селото и неговите жители да се валят в своите тъги и неволи. Сбогом Тодорак, сбогом роден край - тия бяха последните ни думи, когато излязохме от селото и се опътихме да търсим войводата Илю или Стоиме, за да се запишем в една от тия две чети.
Ето как станах хайдутин.

— откъс от главата "Защо станах хайдутин"

Хайдушките чети не посбутаха ли народа да огледа себе си и да подири защита от всички нанесени му пакости в себе си? Четите на Караджата и Хаджи Димитър не прокламираха ли исканията и нуждите на българския народ и не засвидетелствуваха ли, че народът е готов с най-скъпи жертви да извоюва правата си? Тия чети не са ли поне нравствено съдействували и повлияли за вдигането на въстанието по-после, резултатът на което бе освобождението на България? Разбира се, че за нашето освобождение трябва да се взимат под внимание и други фактори, като например Руско-турската война и пр., но за да можеше да стане това, трябваше народът ни да прояви своето национално съзнание, а това направиха най-добре четити на Хаджи Димитър и Стефан Караджата, въстанието (Априлското въстание от 1876 г. - бел.цит.), а също и нашата периодическа преса тогава.

— откъс от главата "Приготовление"

Излезохме на родния бряг. Беше 5 юли. (Четите на Стефан Караджа и Хаджи Димитър, в които участва и Хр.Македонски слизат на българска земя на 5 юли 1868 г. - бел.цит.). И колко приготовления, боже мой, колко труд, колко душевни вълнения и страдания, докато стигнем дотук! Сякаш че попаднахме в друга атмосфера, позната, отдавна позната, сродна, приятна, мила, която любезно ни приема. Но която неизвестно как ще ни изпроводи, дали не ще ни удуши в обятията си. Дишахме въздуха на своята родина, а под краката ни е земята, където сме се родили, където за пръв път сме видели слънцето, светлината, живота. Поизгледахме се един други не без въодушевление, със смях на устата, но и с едно предчувствие за бъдещи препятствия в пътя ни на страдния и опасности, които може би ни очакват.

— откъс от главата "В Саръ-яр"

Когато Русия обяви война на Турция (1877 г. - бел.цит.), аз бях болен, но при всичко това искаше ми се и пак русите да придружа, против народния тиранин. След, след всичко това, което до тук разказах, след всички тия страдания и мъки, които преминаха през главата ми, иска ми се да съм пак млад, да намеря пак такава борба и да се впусна, да се предам на нея от душа и сърце. Не зная дали има нещо по-приятно, по-възвишено от подобна работа и труд за общото, на народа и отечеството добро. Един само спомен от миналото, е голямо утешение за мене; това, което аз съм досега завършил, струва цял живот за мене; при тия спомени душата ми потъва в едно блаженство, което аз не мога нито да определя, нито да изкажа, нито да обясня. И да знаете колко струва едно възпоминание!… - Повече от всички светски блага и от всички надежди на тоя свят.

— откъс от главата "Край"

Източници

Записки на Христо Македонски (1834-1916)