Хенри Милър
Вижте пояснителната страница за други значения на Милър.
| Хенри Милър | |
|---|---|
 | |
| Вижте също | |
 Статия в Уикипедия | |
 Материали в Общомедия |
Хенри Милър (1891–1980) е американски писател.
- Истинският лидер няма нужда да води – достатъчно му е да посочва пътя.
- The real leader has no need to lead – he is content to point the way.
- Протоплазмата на мечтата е съставена от болката на раздялата. Мечтата продължава да живее, след като тялото бъде погребано. Ние вървим по улицата с хиляди крака и очи, с космати антени, улавящи най-леката следа и най-избледнелия спомен за миналото. В нашето безцелно движение насам-натам понякога спираме и, подобно на издължени лепкави растения, поглъщаме цели живите късове от миналото. Разтваряме се, податливи, меки и гъвкави, за да засмучем лакомо нощта и океаните кръв, удавили съня на нашата младост. Пием и пием с неутолима жажда. Никога повече не сме цялостни, живеем само на фрагменти и всичките ни части са разделени от прозрачно тънка мембрана…
- — из "Черната пролет" (Black Spring)
- Чукал ли си някога жена с обръсната путка? Противно, нали? А и странно. Абе шантава работа! Не прилича на путка, а на умряла мида или нещо от тоя род.
- — из "Тропик на рака" (Tropic of Cancer)
- В края на краищата няма нищо в путката, особено когато е обръсната. Загадъчна я правят космите. Затова статуите оставят човека равнодушен. Само веднъж съм виждал истинска путка на статуя – беше от Роден. Трябва да я видиш някога... краката й са широко отворени... Мисля, че изобщо нямаше глава. Абе, само путка и толкова.
- — из "Тропик на рака" (Tropic of Cancer)
- Когато гледаш така путката, почти безпристрастно, в главата ти идват смешни мисли. Цялата тази тайнственост около секса, а после откриваш, че това е едно нищо, просто нищо. Няма ли да е смешно, ако намериш вътре хармоника... или календар? Но там няма нищо... съвсем нищо. Отвратително е.
- — из "Тропик на рака" (Tropic of Cancer)
- — из "Тропик на рака" (Tropic of Cancer)
- Всичко, което може да бъде обуздано с интелект и спокойствие, принадлежи на черупката, но устременият към съзидание човек винаги се гмурка под нея, към отворената рана, към гниещия безсрамен ужас.Той прикрепва динамото към най-нежните части. Ако бликнат само кръв и гной, това вече е нещо. Сухият, скапан от ебане кратер е безсрамен. Но по-безсрамно от всичко е бездействието. Парализата е по-неприлична от най-мръсната псувня. Една-едничка зейнала рана да е останала, от нея трябва да шуртят ако ще само жаби, прилепи и хомункулуси.
- — из "Тропик на рака" (Tropic of Cancer)
- "Обичам всичко, което тече", е казал за нашето време великият слепец Милтън. За него мислех тази сутрин, когато отворих очи с яростно-радостен вик: мислех за неговите реки и дървета и за света на мрака, който той изследва. Да, аз също обичам всичко течащо: реки, канали, лава, сперма, кръв, жлъч, думи, изречения. Обичам изтичащата от матката околоплодна течност. Обичам бъбрека с неговите болезнени камъни, с неговия пясък и какво ли не още, обичам струящата топла урина и неспирното триперно течение, обичам леещите се като дизентерия истерични думи и изречения, които отразяват всичките противни образи на душата, обичам големите реки, като Амазонка и Ориноко, където луди мъже от типа на Моравагин плават в открита лодка през мечти и легенди и се давят в задънените устия на реката. Обичам всичко течащо, даже менструалното течение, което отнася неплодовитото семе. Обичам ръкописите, дори и свещените, пък били те своенравни, езотерични, многообразни или едностранчиви. Обичам всичко течащо, всичко, което съдържа време и хармония и ни връща към началото на безкрая: ожесточението на пророците, екстатичното сквернословие, мъдростта на фанатика, разтегливата молитва на свещеника, изречените от проститутката мръсотии, отплуващата в канавката плюнка, млякото от гърдата и изтичащия от утробата горчив мед, всичко, което е течно, може да бъде втечнено, разтопено и разтворено, всичката гной и мръсотия, която при изтичането се пречиства, губи своето чувство за произход, затваря чудесната верига към разпадането и смъртта. Неистовото кръвосмесително желание на човека е да продължава да тече единен с времето, да обединява възвишения образ на отвъдното с настоящия свят, с настоящото време. Нелепо, самоубийствено желание, обезсилено от думите и парализирано от мисълта.
- — из "Тропик на рака" (Tropic of Cancer)
- Ракът на времето ни разяжда. Нашите герои отдавна са извършили самоубийство или понастоящем се самоубиват. Значи не Времето, а Безвремието е героят. Трябва да тръгнем всички в крак, сплотено към затвора на смъртта. Спасение няма. Времето няма да се промени.
- — из "Тропик на рака" (Tropic of Cancer)
- Нямам пари, нямам средства за прехрана, нямам надежди. Аз съм най-щастливият човек на земята. Преди година, преди шест месеца, смятах, че съм творец. Сега въобще не мисля за това. Аз действително съм творец. Вече нямам нищо общо с литературата. Не останаха книги за писане, слава Богу. А тази? Това не е литературно произведение, а клевета, злословие, сквернодумство. Не е книга в нормалния смисъл на думата. Не, това е едно непресекващо оскърбление, храчка в лицето на Изкуството, ритник в задника на Бог, Човек, Съдба, Време, Любов, Красота… каквото си изберете
- — из "Тропик на рака" (Tropic of Cancer)
- Хаосът е партитурата, върху която е написана действителността.
- — из "Тропик на рака" (Tropic of Cancer)
- Човек, който никога не е бил измъчван от невроза, не може да има реална представа за страданието.
- — из "Тропик на рака" (Tropic of Cancer)
- Човек е в състояние да спи почти навсякъде, но трябва да има място, където да работи. Дори да не създава шедьовър. Даже слабият роман изисква стол за сядане и уединение.
- — из "Тропик на рака" (Tropic of Cancer)
- Жермен си бе курва по рождение. Тя бе напълно доволна от своята роля и даже тази роля й харесваше. (...) Но главното бе мъжът. Мъж! За това жадуваше тя. Мъж и между краката му да има нещо, което да я гъделичка, да я кара да се гърчи в екстаз, да я кара да награби с две ръце рунтавата путка и да я търка радостно, самохвално, гордо, с чувство за близост, с чувство за живот. Това бе единственото място, в което тя усещаше някакъв живот – там долу, където се хващаше с двете ръце.
- — из "Тропик на рака" (Tropic of Cancer)
- Жермен схващаше правилно нещата: тя беше ограничена и похотлива, влагаше сърце и душа в работата си. Беше напълно завършена курва – и това бе нейното достойнство.
- — из "Тропик на рака" (Tropic of Cancer)
- Би трябвало да съм богат и да имам секретарка, на която да диктувам в движение, защото най-интересните мисли винаги ми идват, когато съм далеч от пишещата машина.
- — из "Тропик на рака" (Tropic of Cancer)
- — из "Тропик на рака" (Tropic of Cancer)
- Ти не знаеш колко апетитна е омърсената жена, как разцъфва жената от смяната на спермата!
- — из "Тропик на рака" (Tropic of Cancer)
- Смисълът на изкуството е в това да стигаш до край. Ако започнеш с барабаните, трябва да завършиш с динамит или тринитротолуол.
- — из "Тропик на рака" (Tropic of Cancer)