Хари Потър и Стаята на тайните

от Уикицитат
Направо към: навигация, търсене

Хари Потър и Стаята на тайните (на англ. език: Harry Potter and the Chamber of Secrets) е заглавието на втория роман от поредицата Хари Потър на Джоан Катлин Роулинг. Издаден е за първи път през 1998 г.

Глава 1: Най-тъжният рожден ден[редактиране]

  • — Абракадабра! — заканително започна Хари. — фокус-мокус… вила самовила…
    — МАААМООООО! — завика Дъдли и преплитайки крака, се спусна към къщи. — Маааамоооооо! Той прави нали знаеш какво!

Глава 2: Предупреждението на Доби[редактиране]

  • Лош Доби! Лош Доби!
  • А, това е нашият племенник — не е добре, горкичкият, и се бои от непознати, та затова го държим горе…

Глава 3: Хралупата[редактиране]

  • — Празни легла! Няма бележка! Колата липсва… може да сте катастрофирали… обезумях от страх… ама вас изобщо не ви е грижа… никога, откакто се помня… Само чакайте да се върне баща ви! Как никога не сме имали такива грижи с Бил, или с Чарли, или с Пърси…
    — Перфектният префект! — измърмори Фред.
    — ПО-ДОБРЕ ДА БЕШЕ ВЗЕЛ ПРИМЕР ОТ НЕГО! — развика се госпожа Уизли, като мушкаше с пръст Фред в гърдите.
  • — Снощи твоите синове са летели с оная кола до къщата на Хари и обратно — развика се госпожа Уизли. — Какво ще кажеш за това, а?
    — Ама наистина ли? — оживи се господин Уизли. — И добре ли се движеше? Всъщност… искам да кажа — запъна се той, като видя гневните искри в очите на госпожа Уизли, — че… че това е доста нередно, момчета… Много лошо сте постъпили…
  • Това е най-хубавата къща, в която съм влизал!Хари Потър за дома на семейство Уизли

Глава 4: Във „Флориш и Блотс“[редактиране]

  • Една хубава голяма усмивка, Хари — подкани го Локхарт, показвайки лъскавите си зъби. — Ти и аз заедно сме достойни за първа страница.

Глава 5: Плашещата върба[редактиране]

  • Можехме да се ударим в толкова много дървета наоколо, а попаднахме точно на това, което бие, а?Рон Уизли
  • — Може да е болен — каза Рон с надежда.
    — А може и да е напуснал — предположи Хари, — след като не успя отново да се класира за мястото на преподавател по защита срещу Черните изкуства.
    — Или пък може да са го уволнили — разпали се Рон. — Понеже всички го мразят де…
    — Или може би — каза един леден глас зад тях — чака да чуе защо вие двамата не пристигнахте с училищния влак.
  • За голямо съжаление не сте в моя дом и изключването ви не зависи от мен. Сега отивам да доведа онези, които имат щастието да разполагат с тази власт. Вие ще чакате тук.Сивиръс Снейп към Хари и Рон

Глава 6: Гилдрой Локхарт[редактиране]

  • …ДА ОТКРАДНЕТЕ КОЛАТА! НЯМА ДА СЕ ИЗНЕНАДАМ И ДА ТЕ ИЗКЛЮЧАТ, НО ЧАКАЙ САМО ДА МИ ПАДНЕШ… ЕДВА ЛИ ТИ Е МИНАЛО ПРЕЗ УМА КАКВО ПРЕЖИВЯХМЕ С БАЩА ТИ, КАТО ВИДЯХМЕ, ЧЕ Я НЯМА…
    …СЛЕД ПИСМОТО ОТ ДЪМБЪЛДОР СНОЩИ ПОМИСЛИХ, ЧЕ БАЩА ТИ ЩЕ УМРЕ ОТ СРАМ… НЕ СМЕ ТЕ ВЪЗПИТАЛИ ДА СЕ ДЪРЖИШ ТАКА… И ДВАМАТА С ХАРИ МОЖЕШЕ ДА СТЕ МЪРТВИ СЕГА…
    …АБСОЛЮТНО ВЪЗМУТЕНИ… НА БАЩА ТИ ЩЕ МУ ПРАВЯТ РАЗСЛЕДВАНЕ В СЛУЖБАТА… ВИНАТА ЗА ВСИЧКО ТОВА Е САМО ТВОЯ И АКО САМО ПОСМЕЕШ ДА ПОДАДЕШ ДОРИ НОСА СИ ИЗВЪН ЛИНИЯТА НА ПРИЛИЧИЕТО, ЩЕ ТЕ ПРИБЕРЕМ ПРАВО ВКЪЩИ!
    госпожа Уизли
  • Само гледай Крийви да не срещне Джини, че ще открият двамата заедно фенклуб „Хари Потър“.Рон Уизли
  • Гилдрой Локхарт, носител на Ордена на Мерлин трета степен, Почетен член на Лигата за защита от Тъмните сили и пет пъти лауреат на Наградата за най-чаровна усмивка, присъждана от „Седмичник на магьосницата“. Но не за това ми е думата — да не мислите, че съм се отървал от Бандънския призрак с усмивка!
  • — Трябва да ви предупредя да не издавате писъци — сниши глас Локхарт, — защото може да ги предизвикате.
    Когато целият клас бе притаил дъх, Локхарт рязко отметна покривалото.
    — Ето — обяви той драматично, — току-що уловени феи от Корнуол.

Глава 7: Смут и мътнороди[редактиране]

  • — Да, но в отбора на „Грифиндор“ поне никой не си е купил мястото — отряза ги изведнъж гласът на Хърмаяни. — Всички са приети заради таланта си.
    Самодоволната физиономия на Малфой се промени.
    — Никой не ти е искал мнението, гадно дребно мътнородче! — изтърси той.

Глава 8: Тържество за Деня на смъртта[редактиране]

  • — Я не ме лъжете! — простена Миртъл и сълзите рукнаха по лицето й, а Пийвс се тресеше от смях зад гърба й. — Да не мислите, че не знам как ме наричат? Дебелата Миртъл! Грозната Миртъл! Стенещата, нещастната, тъжната Миртъл…
    — Пропусна „пъпчивата“ — просъска Пийвс в ухото ѝ.

Глава 9: Надписът на стената[редактиране]

  • — Лично аз ще я направя — намеси се Локхарт. — И насън мога да кажа как се смесва лек от мандрагора за съживяване…
    — Извинете — ледено каза Снейп, — но ми се струва, че аз съм преподавателят по отвари в това училище.
  • Да чуваш гласове, които никой друг не чува, не е добър знак дори и в магьосническия свят.Рон Уизли

Глава 10: Лудият блъджър[редактиране]

  • Локхарт ще си сложи подписа върху всяко нещо, което се застои на едно място достатъчно дълго.Рон Уизли

Глава 11: Клубът по дуелиране[редактиране]

  • Това беше обезоръжаваща магия и както виждате, аз съм си изгубил пръчката… О, благодаря ви, госпожице Браун! Чудесна идея беше, че им показахме това, професор Снейп, но ако нямате нищо против, че го казвам, беше съвсем очевидно какво се канехте да сторите. Ако бях поискал да ви спра, нямаше да ми е никак трудно. Но реших, че ще е поучително за тях да видят…Гилдрой Локхарт
  • Локхарт бодро потупа Хари по рамото:
    — Просто направи като мен, Хари!
    — Какво, да изпусна пръчката си ли?

Глава 12: Многоликовата отвара[редактиране]

  • В Азкабан я! В затвора за магьосници — каза Малфой, гледайки го с недоумение. — Ама сериозно ти казвам, Гойл, ако загряваш толкова бавно, направо ще тръгнеш назад.

Глава 13: Потайният дневник[редактиране]

  • Очи, зелени като жаби, има той.
    Косата му се вее на черната дъска с цвета.
    Ах, искам тоз герой да бъде вечно мой —
    по-силен и от Лорда, магьосник пръв е на света!

Глава 14: Корнелиъс Фъдж[редактиране]

  • — Та това е много важен предмет! — възмути се Хърмаяни.
    — Но не както го преподава Локхарт — каза Рон. — Нищо друго не съм научил от него, освен никога да не пускам феи на свобода.
  • Е, забавно посещение ще бъде, няма що! — обади се Рон. — „Здрасти, Хагрид, я ни кажи дали си пускал напоследък в замъка нещо бясно и космато?“

Глава 15: Арагог[редактиране]

  • Обаче — продължи Дъмбълдор, говорейки бавно и отчетливо, та никой да не изпусне нито дума, — вие ще се убедите, че аз наистина ще си тръгна от това училище, но само когато никой тук вече не ми е предан. И ще разберете, че в „Хогуортс“ винаги ще бъде оказвана помощ на всеки, който я поиска.

Глава 16: Стаята на тайните[редактиране]

  • Рон пък гледаше, сякаш току-що го бяха пратили да живее в Забранената гора.
  • Запомнете какво ви казвам — говореше им той, докато завиваха зад един ъгъл, — първото нещо, което ще чуете от устата на ония клети вкаменени хора, ще са думите „Беше Хагрид“. Честно казано, изненадан съм, че професор Макгонъгол смята за нужни всички тези досадни мерки за сигурност.Гилдрой Локхарт
  • Не мисли, че знам само да давам автографи и да си правя рекламни снимки. Искаш ли слава, трябва да се подготвиш за тежка работа.Гилдрой Локхарт

Глава 17: Наследника на Слидерин[редактиране]

  • Не ти ли казах — тихо рече Риддъл, — че вече не ме влече да убивам мътнороди? От няколко месеца насам моята нова цел си ти…
  • Волдемор — меко започна Риддъл — е моето минало, настояще и бъдеще, Хари Потър…

Глава 18: Отплата за Доби[редактиране]

  • Никога не се доверявай на нещо, което мисли, ако не виждаш къде е скрит мозъкът му.господин Уизли към Джини
  • — Аз май си спомням как казах и на двама ви, че ще трябва да ви изключа, ако нарушите още едно училищно правило — каза Дъмбълдор.
    Рон зяпна от ужас.
    — Което идва да докаже, че и най-добрите от нас трябва понякога да си вземат думите назад — продължи Дъмбълдор с усмивка.
  • Което те прави много различен от Том Риддъл. Изборът, който правим, Хари, говори много по-красноречиво за същността ни, отколкото нашите способности.Албус Дъмбълдор