Хайнрих Маркс

Хайнрих Маркс (нем. Heinrich Marx, 1777-1838) е пруски юрист от еврейски произход, заможен адвокат, глава на многочислено семейство и баща на видния философ и икономист Карл Маркс. Той е автор на обширна кореспонденция със сина си Карл, докато младежът е все още студент в Бонския и Берлинския университети, – преписка, изпълнена с бащинско окуражаване, житейски съвети, делови наставления и много прочувствени признания.

(приведените по-долу цитати са превод от руския превод на писмата на Хайнрих Маркс, поместени в:
К. Маркс и Ф. Энгельс. Сочинения. Изд. 2-е. Т. 40, с. 600-645.)

• Знаеш, че не искам педантично да се ползвам от авторитета на бащата. Мога и пред собственото си дете да си призная, ако в нещо не съм прав.

— 18-29 ноември 1836 г.

• Не се съмнявам в добрата ти воля, в усърдието, а също и твърдото ти намерение да направиш нещо сериозно.

— 18-29 ноември 1836 г.

• В лекциите по право не трябва да търсиш … нежност и поетичност. Самата им материя не допуска … поетично творчество, ще ти се наложи да се примириш с това и … да го счетеш достойно за дълбоки размисли.

— 18-29 ноември 1836 г.

• Въпреки че си твърде одарен от природата … ясният ти ум, чистотата на чувства и твоята непоквареност няма да ти позволят да свърнеш от правия път.

— 18-29 ноември 1836 г.

• Желая ти да станеш това, което можеше да излезе от мене, ако се бях появил на този свят при толкова благоприятни условия. Можеш да оправдаеш, а можеш и да разрушиш най-добрите ми надежди. Може би е неправилно и едновременно с това неразумно да възлагам най-добрите си надежди на друг човек и с това да подкопавам собствения си покой. Но кой друг, ако не природата е виновна за това, че дори и съвсем не слаби хора проявяват бащински слабости.

— 18-29 ноември 1836 г.

• На тебе, скъпи Карл, ти се е паднало щастие, каквото рядко се случва на юношите на твоята възраст. Ти още в самото начало на жизнения си път си намери приятел и при това твърде достоен, по-възрастен от тебе и по-опитен. Научи се да цениш това щастие. Дружбата в истинския, класически смисъл на тази дума е най-прекрасната перла в живота, а във възраст като твоята – крайно необходима за живота. Най-добрият пробен камък за твоя характер, за твоя ум и сърце, и – още повече – за твоята нравственост ще бъде да успееш да запазиш този приятел и да останеш достоен за него. (Има се предвид бъдещата съпруга на Маркс Жени фон Вестфален, по това време вече негова годеница – бел.цит.)

— 18-29 ноември 1836 г.

• Не се съмнявам, че ще останеш нравствено чист. Но все пак най-големият двигател на морала е чистата вяра в Бога. Знаеш, че съвсем не съм фанатик. Но човек рано или късно изпитва потребност от вярата; в живота има минути, когато дори и безбожникът неволно се прекланя пред Всевишния. И това е съвсем нормално …, тъй като всеки може да се поклони в това, в което са вярвали Нютон, Лок и Лабниц.

— 18-29 ноември 1836 г.

• Господин Льорс беше назначен за втори директор. … През деня господин Льорс даде голям обяд, на който присъствах и аз. Мнозина, с които разговарях, запитаха за тебе и отвсякъде ми пожелаваха благополучие във връзка с това, че господин Виненбрюге е станал твой приятел.

— 18-29 ноември 1836 г.

• Хилавият ученик е най-нещастното същество на света.

— 18-29 ноември 1836 г.

• …Когато най-горещите ни желания се изпълнят, ценността на желаното силно намалява, а често дори се изгубва.

— 18-29 ноември 1836 г.

• Надявам се, че поне печалният опит ще те застави малко по-внимателно да се отнасяш към здравето си. След чистата съвест то е второто най-голямо благо на човека, а за греховете на младостта, за неумерените или направо вредни развлечения идва време да се разплащаш и то много тежко.

— февр.-март 1836 г.

• Правилно правиш, че не бързаш да се изявиш в печата. Поетът, литераторът в наше време трябва да създаде нещо ценно, ако иска да се изяви публично. …И това винаги си остава един от най-благородните начини да се угажда на жените.

— февр.-март 1836 г.

• Но ако първата изява в живота навсякъде и в повечето случаи се оказва решаваща, то това преди всичко се отнася за тези "полубогове" (поетите и литераторите – бел.цит.). Тяхното превъзходство трябва да се появи още в първите им стихове, за да може всеки да почувства в тях искрата Божия.

— февр.-март 1836 г.

• Казвам ти честно: дълбоко ме радват твоите поетични заложби и наистина очаквам много от тях; ще ми бъде обаче и крайно неприятно да те видя в ролята на посредствен стихоплетец.

— февр.-март 1836 г.

• Само забележителен човек има правото да претендира за вниманието на разглезения вече свят, който има Шилер…

— февр.-март 1836 г.

• Бъди здрав, скъпи Карл, и си оставай винаги все такъв открит и предан, считай баща си за пръв свой приятел, а майка си – за своя най-първа приятелка.

— май-юни 1836 г.

• Твоята принципност ми напомня годините на моята младост, още повече, че тези принципи представляваха единственото, което имах. Не притежавах ловкост и това е лесно да се обясни.

— 9 ноември 1836 г.

• Мама казва, че ти си любимецът на щастието. И аз не възразявам срещу това. Дай Боже, и ти да го вярваш. Най-малкото аз нито за минута не се съмнявам в твоето сърце, в това, че си искрен, когато с радост се подчиняваш на своите родители. Никоя друга прекаленост не е така простима, както тази, и не е беда, ако в този случай сърцето взема връх над главата.

— 9 ноември 1836 г.

• Много се радвам, че толкова ти е допаднал господин Мьойрин, понеже и аз много го обичам. Той принадлежи към онези редки хора, които и в светските си маниери запазват доброто си сърце. А по практичност на ума си, несъмнено превъзхожда много от високообразованите господа. Много се радвам, че общуваш с високообразовани хора и прекарваш по-малко време с юноши или поне с тези, за които почти нищо не знаеш.

— 9 ноември 1836 г.

• Не съм ангел и знам, че не само с единия хляб живее човек. Но пред свещения дълг трябва да замълчат всякакви странични съображения. … И ако, изпитвайки себе си, останеш твърд в решението си, то действай тогава като зрял мъж. Това няма да попречи на поетичния ти полет – та нали и полетът в името на дълга е изпълнен с поезия.

— 9 ноември 1836 г.

• Ако бях по-малко снизходителен, ако въобще можех по-дълго да се сърдя, особено на своите любимци, то бих имал всички основания въобще да не ти отговарям. Никак не е похвално да бъдеш толкова обидчив, особено спрямо баща си, чиято грешка всъщност не е толкова голяма.

— 28 дек. 1836 г.

• Ако нямах такова високо мнение за твоето добро сърце, не бих бил така привързан към тебе и бих страдал много по-малко от твоите заблуждения. Ти все пак знаеш, че колкото и високо да поставям твоите способности, без добро сърце те биха изгубили за мен всякакъв смисъл.

— 28 дек. 1836 г.

• Но сега действено да се намесиш можеш само ти. Ти трябва да докажеш, че въпреки своята младост, си зрял човек, който заслужава уважението на света и го завоюва с широки крачки; човек, който засвидетелства своето постоянство и своите сериозни намерения и заставя да замълчат злите езици, които те упрекват за миналите грешки.

— 28 дек. 1836 г.

• …Този, който поема високи задължения, трябва да бъде последователен…

— 28 дек. 1836 г.

• Нали няма да се обидиш на тези дребни забележки относно икономичността.

— 28 дек. 1836 г.

• Последното ти писмо ме зарадва извънредно много, понеже ми показа, че се избавяш вече от малките си слабости, които наистина ме безпокояха; че разбираш своето положение и с енергия и достойнство се стремиш да осигуриш своето бъдеще. Но, скъпи Карл, не изпадай в противоположната крайност. Не говоря за това, че общителността дава много на човека, особено на младия, от гледна точка на развлечения, почивка и развитие, но благоразумието на свой реди изисква – и това не бива да се подминава, понеже ти не си сам – да си намериш поддръжка от някои хора, разбира се по честен и достоен начин.

— 3 февр.1837 г.

• Важните хора или поне тези, които се считат за такива, не прощават лесно пренебрежението и не са склонни да търсят "уважителни" причини, особено ако в известна степен са били благосклонни към човека. Господата Йениген и Есер са не само порядъчни хора, но и очевидно необходими за тебе и би било във висша степен неразумно и действително невежливо да ги пренебрегнеш, понеже те те приеха доста добре. На твоите години и в твоето положение ти не можеш да изискваш ответна взаимност.

— 3 февр.1837 г.

• Здравето е най-голямото благо за всеки, и особено за учения.

— 3 февр.1837 г.

• Знай мярата си във всичко! С твоите природни данни и при твоето сегашно прилежание ти ще достигнеш своите цели…

— 3 февр.1837 г.

• Колкото и голям да е опитът ми, не мога аз да ти съставя съвсем ясен план с всички детайли.

— 3 февр.1837 г.

• Във всеки случай струва ми се няма никакво съмнение, че твоето намерение да се издигнеш в областта на науката е много добро и е напълно по силите ти, ако не пренебрегнеш една дребна подробност, а именно – да развиеш малко своя глас. Естествено, за това може да отиде дълго време и разбира се би било желателно в сегашното положение да на правиш все пак нещо за това. В това отношение не ти остава нищо друго, освен да се появиш в печата. Но как да се появиш? Труден въпрос, който обаче се предшества от един друг. Ще успееш ли от първия път да се сдобиеш с доверието на делови издател? А това може да се окаже най-трудното. Ако успееш, – а ти си напълно способен – тогава се появява вторият въпрос: философия или юристпруденция, или и едното, и другото заедно – което ми се струва превъзходно, за залагане на основите. Чистата поезия може да остане на второ място и тя няма да навреди на репутацията освен в очите на някои педанти. В случая най-полезни ще са леките полемически статии, а имайки няколко добри работи, ако са оригинални и в нов стил, ти спокойно можеш да очакваш професура и т.н. Но ти трябва да вземеш твърдо решение, макар и не веднага, но до края на годината. И след като го вземеш, придържай се твърдо към него и го следвай неотклонно. На тебе няма да ти е толкова трудно да станеш адвокат, както е било с твоя баща.

— 3 февр.1837 г.

• Ти знаеш, скъпи Карл, че от любов към тебе се съгласих на някои неща, които не отговарят напълно на моя характер и това понякога ме гнети. Но никоя жертва не ми се струва твърде голяма, ако това го изисква щастието на моите деца.

— 3 февр.1837 г.

• Аз се изпълних с безгранично доверие към твоята Жени. Тази мила, прелестна девойка се терзае непрекъснато – бои се да не ти навреди, да не те заставя да работиш извън силите си и т.н. Безпокои я мисълта, че нейните родители нищо не знаят или както ми се струва, не искат и нищо да знаят. Тя и сама не може да си обясни по какъв начин, бъдейки – както тя сама предполага – напълно разсъдителен човек, е могла неудържимо да се отдаде на своето чувство. Може би причина за това е известна доза затвореност.
  Едно писмо от тебе – което ти можеш да вложиш в писмото си до мене – непродиктувано от фантазиите на поета, може да й донесе утеха. То трябва да бъде – в което аз не се съмнявам – изпълнено с нежност и чиста предна любов, но в него все пак трябва ясно да бъдат обрисувани вашите отношения и виждания за бъдещето. Рано изразените надежди трябва да ги изложиш откровено, ясно и дълбоко убеждение, за да я убедиш.
  Трябва твърдо да я увериш, че вашите отношения не само не са ти причинили вреда, ами, напротив, са ти оказали най-благотворно въздействие, и в известно отношение аз сам вярвам на това. От друга страна изисква с твърдостта и увереността на мъж, пред когото бедното дете се е оказало толкова беззащитно, за да не се колебае, да не се оглежда назад, а спокойно, доверчиво и твърдо да гледа в бъдещето.
  Какво ще кажеш на баща си, а? Не намираш ли, че аз – за изумление на всички – съм се преквалифицирал на посредник? Колко превратно биха могли да ме приемат, ако можеха да разберат за моето влияние? Какви користни подбуди биха могли да ми припишат? Но сам аз не се упреквам – да даде небето късмет, и аз ще се почувствам най-дълбоко щастлив.

— 3 февр.1837 г.

• Прилагам чек. Той е на по-голяма сума, отколкото ме молиш. Но аз не искам нищо да променям, понеже сега вече вярвам, че няма да похарчиш повече от необходимото.

— 3 февр.1837 г.

• Струва си да отидеш у господин Айхорн, но това го оставям на твое усмотрение. Обаче у господата Йениген и Есер, повтарям, бих искал да пребиваваш по-често. Не по-малко полезно би било да установиш по-тесен контакт, най-малкото с един от най-влиятелните професори.

— 3 февр.1837 г.

• Поразителното е, че аз по природа толкова ленив, когато трябва да пиша писма, буквално не мога да се спра, когато пиша на тебе. Не искам и не мога да скрия, че изпитвам слабост към тебе. Сърцето ми се преизпълва с радост, когато си мисля за тебе и твоето бъдеще. И все пак понякога не съм в състояние да прогоня печалните зловещи, предизвикващи страх съмнения, когато като мълния в ума ми проблесне една мисъл: съответства ли твоето сърце на твоя ум, на твоите дарования? … А тъй като в това сърце явно властва демон, изпращан не на всички хора, то какъв е произходът му: небесен или като на демона на Фауст? Ще се окажеш ли ти – и тази тревога силно терзае моето сърце – подходящ за истинско човешко семейно щастие? А от известно време … дали си в състояние да донесеш щастие на своите близки?

— 2 март 1837 г.

• Твоята кариера, ласкателната надежда, че ти все някога ще прославиш своето име, а също и твоето житейско благополучие – всичко това е не само скъпо на моето сърце, всичко това са отдавнашни и дълбоко вкоренили се илюзии. … Но мога да те уверя, че осъществяването на тези илюзии не би ме направило щастлив. Само ако твоето сърце остане чисто, само ако всеки негов удар остане наистина човешки и никой демоничен гений няма да е в състояние да изгони от сърцето ти най-високите чувства – едва тогава ще намеря своето щастие, с мечтата за което аз живея вече много години. В противен случай най-прекрасната цел на живота ми ще бъде разбита.

— 2 март 1837 г.

• Може би е добре и полезно, че ти още в началото на своя жизнен път си принуден да действаш внимателно, да проявяваш предпазливост и зрелост на ума, въпреки всички демони. Благодарен съм на небето за това, понеже искам винаги да обичам у тебе човека; и ти знаеш: въпреки че съм практичен човек, аз все пак не съм чак толкова прозаичен, за да изгубя способността си за възприемане на възвишеното и доброто. Въпреки това, аз не искам да се откъсвам напълно от земята, с която ме свързват корените, и да се пренеса във въздушните сфери, където не усещам твърда почва.

— 2 март 1837 г.

• Заел си се да пишеш драма и това действително е много правилно. Но важността на работата и широката известност, която ще ти донесе, е свързана и опасността от провал. И не навсякъде – особено в големите градове – решаващ роля играе вътрешната ценност. Интригите, коварството и съперничеството са възможни сред най-способните на това, и често превишават достойнствата особено когато последните не се поддържат и подкрепят от голямо име.
  Как е най-разумно да действаш в подобни условия? По възможност гледай това голямо изпитание на силите да се предшества от по-малко сериозно, свързано с по-малки рискове, но все пак достатъчно значително, така че в случай на успех да ти създаде име. За да достигнеш тази цел с неголямо произведение, трябва сюжетът да засяга нещо изключително. Дълго мислих за това и виж каква идея ми се струва най-подходяща. Сюжетът трябва да се почерпи от историята на Прусия – и при това да се вземе не продължителен период, както например при епопеята, а кратък момент, имащ обаче решаващо значение за съдбата на страната.
  …
  Трудностите сами по себе си не биха били много големи. Във всеки случай най-трудното е да вместиш една широка картина в много тесни рамки, а също така удачно и изкусно да обрисуваш великия момент. Такава една ода, патриотична, прочувствена и проникната изцяло от немския дух, би била достатъчна да положи основите на една репутация, да създаде име.
  …
  Сюжетът, за когото говоря, би имал и голямо предимство, защото би могъл да бъде разработен много бързо и за подходящ случай – поредната годишнина от 18-ти юни. Разходите не са големи и – ако се наложи – готов съм да ги понеса. … Ако ти се удаде да осъществиш своя замисъл – а това е напълно по твоите сили – то ти ще бъдеш (финансово – бел.цит.) осигурен и ще можеш в известна степен ще можеш да се откажеш от парниковия живот.
  Освен това тази тема няма начин да не предизвика вдъхновение, тъй като поражението в тази битка би навлякло завинаги окови на човечеството и особено на неговия дух.

— 2 март 1837 г.

• Но аз мога само да предлагам и съветвам. Ти вече си излязъл от моята опека и си ме надминал по този въпрос и затова аз предоставям решението изцяло на тебе.

— 2 март 1837 г.

• Писмото ми, написано в състояние на силна възбуда, е възможно доста да те е засегнало, за което от цялата си душа съжалявам, ако е така. Но не мисля, че не съм бил прав. Предоставям на теб самия да отсъдиш дали съм имал достатъчно основателна причина да се горещя. Ти все пак знаеш, ти трябва да знаеш колко много те обичам.

— 12 авг. 1837 г.

• Твоите писма (доколкото не намирам в тях и следа от болезнена чувствителност и фанатични черни мисли) се превърнаха за нас в истинска необходимост.
  …
  Обичайки те повече от всичко на света, с изключение на мама, аз въпреки това не съм сляп и най-малко от всичко бих искал да съм сляп. Отдавам ти дължимото в много отношения, но не мога напълно да изгоня от себе си мисълта, че не си лишен от егоизъм и той у тебе е може би повече, отколкото е необходимо за самосъхранение. Не мога да се избавя от мисълта, че в твоето положение повече бих щадил родителите си и би проявявал повече самопожертвователност към тях. Ако и с нищо да не съм задължен на своите родители, освен с появата си на този свят – въпреки че заради едната справедливост трябва да спомена и за майчината любов – то как само се борех и страдах само и само колкото се може по-дълго да не ги огорча.

— 12 авг. 1837 г.

• Не се оправдавай с позоваването на твоя характер. И не обвинявай природата. Тя се е отнесла с тебе като с любяща майка. Дала ти е достатъчно сили, освен това си човек, надарен с воля. Но при най-малката буря изцяло да се отдаваш във властта на мъката, при всяко страданеи да разкриваш разбитото си сърце и да разбиваш сърцата на любимите хора – и ти наричаш това поезия? Да ни избави Бог от този най-прекрасен дар на природата, ако такова е непосредственото му въздействие. Не, само слабостта, изнежеността, себелюбието и съмнението те подбуждат да свеждаш всичко единствено до себе си и закриват и най-скъпите ти образи.

— 12 авг. 1837 г.

• Най-първата от всички човешки добродетели е способността и волята за самопожертване, за отдръпване на заден план на своето "аз", ако това го изисква дългът, ако го изисква любовта. Става дума на за блестящо, романтично или героично самопожертване – за резултата на минутен героизъм или мечтателност. На това е способен и най-големият егоист, понеже именно в тези случаи "аз"-ът се проявява с особена сила. Не, става дума за ежедневно и ежечасно повтарящи се жертви, които идват от чистото сърце на добрия човек, на обичащия баща, на нежната майка, на любящия съпруг, на благодарния син – за тези жертви, които придават на живота неповторима прелест и го разкрасяват въпреки всички превратности.

— 12 авг. 1837 г.

• Няма хора по-малко себелюбиви от добрите родители.

— 12 авг. 1837 г.

• Но заради собственото ти добро не мога да престана и не преставам да говоря на тази тема (за дълга и за жертвите – бел.цит.) докато не се уверя, че ти си се избавил от това петно (егоизма – бел.цит.) в твоя иначе толкова благороден характер.

— 12 авг. 1837 г.

• Скоро ще станеш баща на семейство – и трябва да станеш такъв. Но нито чест, ни богатство, ни слава няма да ощастливят жена ти и децата ти. Това можеш да направиш само ти, твоето най-добро "аз", твоята любов, твоята нежност, способността да потискаш бурните страни на характера, изригванията, болезнената чувствителност и т.н.

— 12 авг. 1837 г.

• Ти и сам казваш, че си галеник на щастието. Да те пази винаги Всевишният по твоя път, доколкото това го позволяват слабостите на човешката природа. Но и най-щастливият познава горчиви часове; за нито един от земните хора слънцето не блести непрекъснато. От щастливеца обаче с пълно право може да се очаква да противопоставя на бурята своето мъжество, твърдост, смирение, бодрост.

— 12 авг. 1837 г.

• Ние имаме право да изискваме отминалото щастие да се превърне в броня, защитаваща ни от преходните страдания. Сърцето на щастливия човек е широко и мощно и не е толкова лесно да бъде разбито.

— 12 авг. 1837 г.

• Първоначалният план (на пиесата – бел.цит.) е прекрасен и ако бъде добре осъществен, има шансове да стане виден паметник на литературата. Но ще се наложи да се сблъскаш и с по-големи трудности – преди всичко от страна на тези, чието самолюбие ще бъде уязвено, а също и заради това, че отпред не стои името на известен с критическата си дарба човек. Затова вестникът може да помогне да си създадеш репутация. И в тази връзка възниква въпросът: имаш ли намерение да се изявиш със своето име. За тебе е изключително важно да получиш известност и да докажеш своите критически способности, за да се сдобиеш с професура. От твоето писмо не почерпих обаче подобна увереност. Да ти помага Господ.

— 12 авг. 1837 г.

• Нямах намерение да изисквам от тебе нищо такова, което би противоречало на твоите чувства, но вероятно би могъл да действаш и по-разумно.

— 12 авг. 1837 г.

• Бъди здрав, скъпи Карл, обичай ме винаги така, както казваш, но не ме заставяй да се изчервявам от твоите ласкателства. Няма нищо лошо в това да цениш толкова високо своя баща. Аз все пак съм постигнал нещо в този живот – достатъчно, за да имам теб, но съвършено недостатъчно, за да бъда доволен от себе си.

— 12 авг. 1837 г.

• Трябва да помислиш и за родителите си, чиито радостни надежди доста ще пострадат, ако си толкова далече от тях. Разбира се, това не трябва да нарушава жизнените ти планове. Та нали родителската любов е най-безкористното от всички чувства. Но ако твоите жизнени планове биха могли хармонично да се съчетаят с родителските надежди, то това би ми доставило най-голямата от всички радости, чийто брой доста намалява с годините.

— 20 авг.1837 г.

• Да те пази Господ, скъпи Карл. Живей щастливо и не пренебрегва здравето си. Не мога да не го повтарям твърде често: обогатявай своя дух, но пази своето здраве!

— 20 авг.1837 г.

• Знаеш, скъпи Карл, че не съм твърдоглав и склонен към предубеждения. Каква именно научна кариера ще си избереш, на мене всъщност ми е все едно. Но дали ще избереш това, към което имаш призвание – именно този въпрос ме тревожи. Отначало мислехме за по-обикновени неща. Но подобна кариера очевидно не те привлича. Затова, признавам си, съблазнен от твоите толкова рано съзрели възгледи, аз изразих одобрение, когато ти избра за своя цел научната сфера, независимо дали в областта на правото или философията – по-скоро както ми се струва в последната. Трудностите, съпътстващи тази кариера, са ми достатъчно известни…

— 16 септ.1837 г.

• Подобен покровител, убеден в добрите делови качества на своето протеже, напълно добросъвестно ще го опекунства и издига. А дарбите, с които природата те е ощастливила, способстват доста за това.

— 16 септ.1837 г.

• Най-доброто приложение на (твоите – бел.цит.) дарби – си е твоя лична работа.

— 16 септ.1837 г.

• …И най-прекрасната картина си има своите сенчести страни.

— 16 септ.1837 г.

• Драматургичната критика изисква голям разход на време и голяма предпазливост. Ако имаш предвид изкуството, то подобна дейност в наше време се числи може би към най-достойните.

— 16 септ.1837 г.

• Как ще я приемат ли (твоята драма – бел.цит.)? Предполагам по-скоро враждебно, отколкото положително. Доколкото знам и пътят на излючителния учен Лесинг не е бил обсипан с рози. Той е живял и си е отишъл от този живот като беден библиотекар.

— 16 септ.1837 г.

• Ти сам прокарваш пътя си и искаш да го следваш и по-нататък. Мога само да моля небето колкото се може по-скоро по някакъв начин да постигнеш поставените си цели.

— 16 септ.1837 г.

• Каквито и жертви да ми струва, аз по-скоро ще предпочета тях, отколкото да навредя на твоята кариера. … От времето на разделянето на съда и във връзка с растящата активност на младите хора, моите доходи се съкратиха пропорционално на увеличението на разходите ми. Но, както вече казах, това съображение не бива да представлява пречка.

— 16 септ.1837 г.

• Ти си в състояние сам да извлечеш урок от своето положение, а именно тази страна от битието, на която ти в нормални условия още дълго време не би й обръщал внимание, става буквално въпрос от жизнена важност за тебе. Затова ще ти се наложи да се поразмислиш, да си повярваш и да започнеш да действаш.

— 16 септ.1837 г.

• Въобще не се безпокоя, че тези, макар и неприятни (финансови – бел.цит.) съображения, ще те подтикнат към низки и раболепни постъпки. Въпреки побелялата ми глава, малко потиснатото състояние на духа и грижите, аз ще продължавам да се боря и да презирам низостта. За тебе, богато надарения от природата, с твоите преизобилни сили, това трябва дори да ти се струва невъзможно.

— 16 септ.1837 г.

• На гордата младост в разцвета на силите може да й се струва унижение това, което настойчиво се диктува от разума и от дългà към самия себе си, особено спрямо лицата, на грижата за чието благо ти гледаш като на свое задължение. Но да се очаква от човек на 19 години да бъде помъдрял от жизнен опит, би значило да се изиска прекалено много от него.

— 16 септ.1837 г.

• Единственото, което никога не мами, е доброто сърце, движението на душата, любовта; и тук аз мога да се считам за богат, понеже притежавам любовта на несравнима жена и прекрасни деца.

— 16 септ.1837 г.

• За да може преписката да представлява интерес и ценност, тя трябва да е последователна. Пишещият непременно трябва да има пред мисления си поглед своето последно посалние, а също и отговорът към него.

— 17 ноември 1837 г.

• Ти сам с решителни думи изрази намерението си да осигуриш своето бъдеще и в името на това да ограничиш себе си в настоящето. Нима не го написа дума по дума? А само децата съжаляват за дадената дума, когато започват да усещат бремето на своето обещание.

— 17 ноември 1837 г.

• Ако човек познава своите слабости, той трябва да вземе мерки срещу тях.

— 9 дек. 1837 г.

• Ти, както ми се струва, никога не си препрочиташ писмата, и това си има своята логика: че защо да ги препрочиташ, щом ответното писмо така и така не съдържа отговор.

— 9 дек. 1837 г.

• Даровете заслужават и изискват благодарност и понеже прекрасните дарове на природата са безусловно най-висши, то те изискват благодарност в най-висока степен. Но да благодариш на природата можеш единствено като употребиш тези дарове по подобаващ начин, казано по-просто – да накараш таланта да носи печалба.

— 9 дек. 1837 г.

• Само в общуване с високонравствени хора можеш да се научиш на изкуството да показваш себе си в най-приятна и изгодна светлина, да печелиш колкото се може по-скоро уважение, любов, авторитет и да употребиш на дело талантите, с които така щедро те е надарила природата майка.

— 9 дек. 1837 г.

• Не искам да бъда мекосърдечен, понеже усещам, че съм бил твърде снизходителен и твърде малко съм говорил за своите претенци към тебе; и по този начин в известна степен споделям твоята вина.

— 9 дек. 1837 г.

• Една преписка предполага последователен и постоянен обмен на мнения, взаимно и съгласувано осъществяван и от двете страни.

— 9 дек. 1837 г.

• Изпитите се провеждат от хора, от професори, от педанти, а понякога и от злопаметни подлеци, които обичат да опозоряват тези, които се държат независимо.

— 9 дек. 1837 г.

• Величието на човека се състои в това, което той твори и разрушава!!!

— 9 дек. 1837 г.

• Не съм роб на общественото мнение, но и не обичам злословия за моя сметка.

— 9 дек. 1837 г.

• Добре е, ако твоята съвест и твоята философия живеят мирно една с друга.

— 10 февр. 1838 г.

• Но ти не си прав, мислейки си, че не те разбирам или не те оценявам. Нито едното, нито другото. Отдавам дължимото на твоето сърце и на твоята нравственост. … И това се обяснява изключително с вярата ми в твоята висока нравственост и, благодарение на Бога, аз продължавам да не се съмнявам в нея. Но вярата не ме прави сляп, аз отпускам оръжието само заради умората. Вярвай винаги и никога не се съмнявай, че заемаш голямо място в моето сърце и си един от най-силните лостове в моя живот.

(Три месеца по-късно Хайнрих Маркс си отива от този свят след продължително боледуване, написвайки само още една кратка бележка до сина си, но все така надявайки се да види на живо плодовете на неговите природни дарби.)

— 10 февр. 1838 г.

Външни връзки

• ((ru)) К. Маркс и Ф. Энгельс. Сочинения. Изд. 2-е. Т. 40