Фредерик Бегбеде

От Уикицитат
Направо към навигацията Направо към търсенето
Фредерик Бегбеде
Фредерик Бегбеде
Вижте също:
Wikipedia-logo-v2.svg Статия в Уикипедия
Commons-logo.svg Материали в Общомедия

Фредерик Бегбеде (Frédéric Beigbeder, р. 1965) е френски писател.

  • Всичко е временно: любовта, изкуството, планетата Земя, вие, аз. Смъртта е толкова непредвидима, че успява да изненада всеки един от нас. Откъде може да знаеш дали този ден не е последният ти? Мислиш си, че ти остава време. И после изведнъж — край, изчезваш, твоето време е изтекло. Смъртта е единствената среща, която не е записана в органайзера ти. …Всичко е временно и всичко е за продан. Както всичко останало, човекът е продукт със срок на годност. Това е причината да се пенсионирам на 33 години. Казват, това е идеалната възраст, за да възкръснеш.
  • Попаднах на Ана-Мария, млада германка, братовчедка на Хабсбургите… Последвах я във френския парк, а когато се върнахме, за моята родина беше отмъстено.
  • Всичко трябва да се преустрои. Всичко да се реорганизира в това общество. Днес онези, които имат пари, нямат време, а онези, които имат време, нямат пари. Да се спасиш от работата е толкова трудно, колкото и да се спасиш от безработицата. Безделникът е обществен враг номер едно. Хората биват поробвани чрез парите: те жертват свободата си, за да могат да си плащат данъците.
  • Когато човек е беден, поне си мисли, че мангизите могат да оправят всичко. Ала когато си богат, не можеш да си кажеш, че всичко ще се уреди с още една спортна кола, чифт обуща за дванадесет бона или ако преспиш с още една манекенка. Когато си богат, нямаш вече никакво оправдание. Затова и всички милиардери са на антидепресанти: те не са в състояние да накарат вече никого да мечтае, дори и себе си.
  • От раждането до смъртта животът ни е включен на автопилот и трябва нечовешка смелост, за да промениш курса. На 20 години си въобразявах, че зная всичко за живота. На 30 разбрах, че не зная нищо. Прекарал бях десет години в учене на всичко онова, което в последствие трябва да отучвам.
  • Животът е ситком: поредица от сцени, които се развиват сред едни и същи декори, с почти същите действащи лица и чийто следващ епизод очакваш с нетърпение, белязано от известно затъпяване.
  • Каква е разликата между това да обичаш и да се преструваш,че обичаш, при положение че успееш да излъжеш самия себе си.
  • Удоволствието си има предимство: за разлика от щастието то съществува.
  • И преди всичко да привлече върху себе си всички най-идиотски опасности, особено когато е облачно. Декадансът не е само търсене на изкупление, а преди всичко начин на живот.
  • В крайна сметка има много други начини човек да се бори с действителността, освен да изпада всяка нощ в кома... В смисъл по-опасни начини.
  • Да заминеш - ето една дума, която твърде рядко бива осъществена на дело. Думите не бива да се мечтаят, а да се живеят.
  • В живота има само една голяма любов, всички преди нея са подготвителен етап, а всички след нея – опит за връщане на изгубеното; голямата любов е сега или никога.
  • Нямаме право да бягаме от щастието. Повечето хора не са имали нашия късмет. Когато им е приятно заедно, не се влюбват. Когато са влюбени не си пасват в леглото. Или пък когато са добре в леглото, след това нямат какво да си кажат. Ние си имаме всичко, освен че нямаме нищо, понеже не сме заедно.