Филип Солерс
| Филип Солерс | |
|---|---|
 | |
| Вижте също | |
 Статия в Уикипедия | |
 Материали в Общомедия |
Филѝп Солèрс (фр. Philippe Sollers, р.1936) е френски писател, романист и есеист, създател е на ново авангардно течение, увлича се по китайската култура и цивилизация.
- Странно е да си кажем, че след Моцарт всичко внезапно се е забавило сред шум, ярост, тежест или дрънчене. Има ускорение на историята, така е, но върху основа от затъпяване и леност. Днес бързината е навсякъде, с изключение на духа. (Мистерията Моцарт)
- Външна студенина, преливаща емоция, овладяна в камерната музика: това е системата Моцарт. Квинтет: квинтесенция. Четирите елемента, плюс един, който трябва да се отдели, невидим и неосезаем, при реакцията. (Мистерията Моцарт)
- Не казвайте, че обичате Моцарт, "божествения Моцарт", ако не обичате душата на Бога, неговата изтънчена, променлива, комплексна, радостна, страховита и сладостна любов, тоест просто музиката. (Мистерията Моцарт)
- Животът е музика, още повече, когато се води едновременно без илюзии и с необходимата илюзия. Да наречем това изкуство веселата наука, то идва отдалеч. (Мистерията Моцарт)
- За да живееш скрит, живей щастливо. (Нощен тефтер)
- Предразсъдъкът винаги ще открива човека зад писателя; в моя случай трябва да се привикне с противоположното. (Войната на вкуса)
- Колко е странен животът на художниците! Каква идея - да създаваш пространство с времето! (Възхвала на безкрая)
- Дебне ни насилие, борба и кръв, но това не е причина да не обръщаме внимание на времето, на люлеещите се клони, на един отблясък. (Възхвала на безкрая)
- Най-същественото е тук, съвсем близо, изключително просто: в един звън, в една въздишка, в един дъх, в почти нищо. (Възхвала на безкрая)
- Мигът, нищо друго, чистото и просто отбелязване: там се намира огромна и неподозирана свобода. (Студио)
- Всички влюбени са на дванадесет години, oттам и яростта на възрастните. (Страст фикс)
- Любовта е сляпа? Каква шега! В област, в която всичко е поглед! (Предизвикателството)
- Езикът е нашето тяло и нашия въздух, нашия свят и мисъл, нашето възприятие и дори безсъзнание. (Логики)
- Безкрайна метафора, самозаменяща се в хода на времето, писмото е във всяка литература и най-вече във всяка мисловна система онази своеобразна привилегирована точка, огледало, референциален предел, съдържащ не само пространството, но и ключа и смисъла на всеки изказ. (Логики, Данте и прекосяването на писмото)
- Множеството на означаващото, при което означаемото ни убягва, ще отстъпи място на единството на означаващото, което да е в състояние да разкрие невидимото множество на означаемото. (Логики, Данте и прекосяването на писмото)
- Изключението е единственото правило в изкуството и литературата. (Теория на изключенията)