Филип Димитров

От Уикицитат
Направо към навигацията Направо към търсенето
Филип Димитров
Филип Димитров
Вижте също:
Wikipedia-logo-v2.svg Статия в Уикипедия
Commons-logo.svg Материали в Общомедия

Филип Димитров Димитров (р. 1955 г.) е лидер на СДС, народен представител и министър-председател на България.


  • Не мисля, че кандидатирането на когото и да било се решава по та­кива мотиви. И не мисля, че ДСБ биха правили такива "провока­ции". По-скоро някой се е ентусиазирал и не си е проверил докрай домашното.
— относно обвинението към ДСБ, че тласкат Бойко Борисов към президентска кандидатура, В. “Труд”, 12 юли 2006 г.


  • Отваряте вратата към хаоса, която с толкова усилия затворихме!
— през 1992 г., когато го свалят от власт


  • Когато говоря за правителството на СДС, аз не твърдя, че то е било перфектно. В него имаше такива зрънца, че свят ми се завива като си помисля за тях. Просто ние имахме принципи, които по някакъв начин водеха до известна ефикасност.


Реч на ХХХІ конгрес на Радикалдемократическата партия, 2005 г.
Дами и господа,
Благодаря ви за поканата. Приятно ми е да бъда сред вас. Аз не зная дали знаете, но дядо ми, чието име нося, е бил радикал. И ако това няма да ви прозвучи като проява на лош вкус, има нещо, което винаги много ми е харесвало в Радикалната партия, един интелектуален инат, упорство, което в крайна сметка носи нещо много позитивно. Тогава, когато всеки има възможността да огледа делата си и делата на всички ни в една малко по-периферна позиция, каквато беше позицията на Радикалната партия през последните години.
Мисля че е голям късмет човек да прави конгреса си в един доста критичен момент за България. Един момент, в който като че ли си даваме сметка докъде сме я докарали и виждаме, че много неща не са били както трябва.
България направи нещо огромно. Изключително се дразня, когато слушам хора да говорят, че нищо не се е променило. Това е израз на дълбока неориентираност или на някаква заетост със себе си. България е променена в много голяма степен. Ние сме в НАТО и това е факт, който не може да бъде променен. Сигурно много неща има, които не ни харесват. Сигурно има много неща, които трябва да се оправят. И най-вече трябва да си дадем сметка за проблемите, на които самите ние се натъкнахме.
Истината е, че в тези 15 години ние проявихме колосално количество провинциализъм. Този провинциализъм идваше от нашите среди. И ако комунистите го използваха успешно, ние им давахме страхотни поводи за това. Достатъчно е да си спомним как във Великото народно събрание ние, или поне голяма част от нас, бяхме тези, които въведохме малоумната разпоредба за забраната за купуване на земя от чужденци. Нека да не забравяме, че в моето правителство ние, или поне част от нас, бяхме тези, които търсехме да получим големи фискални приходи от продажбата на големите предприятия и затова ние не успяхме да продадем нищо. Прояви на провинциалност имаше много и след това. И ние носим отговорност за тях.
Още по-страшно е това, че по някакъв начин решихме, или поне някои от нас решиха, че единствения начин, по който могат да се структурират партии, е модела на комунистическата партия. Вярваха си. Искаха го. Викаха за това и си го получиха.
В това отношение мога да кажа, че Радикалната партия беше една от малкото, която в контекста на същия този интелектуален инат, за който говорих преди малко и затова го харесвам, успя да не се подаде много на подобни тежнения.
Вие днес, изправени пред собствената си биография, имате два избора. Единият е да не наричате нещата с истинските им имена. Да предадете неубедителен привкус на величие на този конгрес. Да го направите да прозвучи носталгично или нелепо. Това е единият вариант.
И другият вариант, на който аз много се надявам, че вие ще изберете, е давайки си сметка за огромните ограничения, които стоят пред всички нас в момента, да потърсите онези възможности, които съществуването на вашата някак си съхранена формация с всичката нейна традиция, с всичкото нейно историческо достойнство и с обръгналите през доста трудните времена хора в нея, може да направи. Може би не толкова като завършено дело, колкото като знак за това как можем да се придвижим напред.
Сигурно ще има маса приказки по коалиционни политики, по обединяване на силите. Аз както знаете съм от тази категория лоши хора, на които им викат обединители напоследък. Но много се надявам, че в цялата тази схема, в цялото това усилие ще успее да надделее разума, а не провинциалността. И много се надявам, че радикалдемократите в България могат да дадат своя принос за това.
Моля се за вас да поискате точно това да направите и от цялото си сърце ви пожелавам да успеете. Благодаря ви.