Феликс Кривин

Фèликс Давѝдович Крѝвин (рус. Феликс Давидович Кривин, р. 1928) е рускопишещ поет и прозаик сатирик от еврейски произход. Роден е в гр. Мариопул, Донецка област, днешна Украйна. Учител е по образование и е практикувал известно време тази професия, а после става редактор. Живее дълго време в Украйна със семейството си, а след демократичните промени се премества през 1998 г. в Израел в гр.Беер Шева. Издава в различни съветски и руски издателства десетки хумористични книги и е лауреат на литературни награди.

Апостолите – това са първите ученици. Отначало се учат много добре, а после развиват учението. И винаги остават първи, но винаги – ученици.
Апостолы – первые ученики. Сначала хорошо учатся, потом развивают учение. И всегда остаются первыми, но всегда – учениками.

Буцефал – един от четирите коня, влезли в историята. Сред тях са Троянският кон, известен със своята коварност; Росинант, познат ни със слабото си здраве; конят на Калигула, притежаващ най-вероятно и едното, и другото, но успял да заеме своето място в сената. Буцефал никога не е влизал в сената. Той е бил прост войнишки кон и въпреки това е успял да прослави и себе си, и своя стопанин Александър.
Буцефал. Один из четырех коней, вошедших в историю. Среди них – Троянский конь, известный своей коварностью; Росинант, известный слабым здоровьем; конь Калигулы, обладавший, возможно, и тем и другим, однако занявший место в сенате. Буцефал никогда не сидел в сенате, он был простым солдатским конем, и тем не менее сумел прославить и себя, и своего хозяина – Александра.

Войните заради убеждения никога не са толкова жестоки, колкото войните заради заблуждения.
Битвы за свои убеждения никогда не бывают столь жестоки, как битвы за свои заблуждения.

Девизът: "Което е позволено на Юпитер, не е позволено на бика" е измислен не от Юпитер, а от бика, който се е взел за Юпитер.
Девиз: что позволено Юпитеру, не позволено быку, – придумал не Юпитер, а бык, возомнивший себя Юпитером.

Докъм тридесет години на жената й се налага да доказва, че вече е възрастна, а след това – че е още млада.
До тридцати женщине приходится доказывать, что она уже взрослая, после – что она еще молодая

Епоха – названието, което си дава всеки отрязък от време, за да обозначи своето място сред другите времена.
Эпоха – название, которое дает себе любой отрезок времени, для того, чтобы обозначить свое место среди других времен.

Защо чуждите грижи изглеждат по-малки от своите? Може би защото от разстояние всичко изглежда по-малко?
Почему чужие заботы кажутся меньшими, чем свои? Может быть, потому, что на расстоянии все кажется меньше?

Казват, че всичко зависи от обкръжението. С две думи: каквото ни е обкръжението, такива и ще израснем. Обаче не винаги е така. Дупката например може да си има златно обкръжение, а може и да е брилянтено, но винаги си остава празно място.
Говорят, все зависит от окружения. Мол, какое у нас окружение, такими мы и вырастаем. Но не всегда это так. Вот у дырки, например, окружение может быть золотым, может быть бриллиантовым, а она все равно пустое место.

Когато има хайка за вълци, първи се разбягват зайците.
Когда идет облава на волков, первыми разбегаются зайцы

Колко ли коварство е необходимо, за да се завоюва любовта на публиката.
Сколько нужно коварства, чтобы завоевать любовь публики!

Колкото повече факти се натрупват, толкова по-малко фантазии остават. За някои фантазии е жалко: бяха толкова прекрасни като фантазии! Фактите настъпват. Идват в разгърнат стой, въоръжени с точни данни, доказани теоретично и експериментално, и обръщат в прах и пепел въздушните замъци, в които обитават фантазиите… Това е тъй печален факт: когато се рушат въздушни замъци, не ни достига въздуха за дишане.
Чем больше накапливается фактов, тем меньше остается фантазий. Некоторых фантазий жаль: это были такие прекрасные фантазии! Факты наступают. Они идут развернутым строем, вооруженные точными данными, доказанными теоретически и экспериментально, превращают в прах воздушные замки, в которых обитали фантазии… Это факт печальный: когда рушатся воздушные замки, не хватает воздуха, чтобы дышать. [1]

Колкото по-малко възпитателят се старае да внушава, толкова по-голямо уважение той самият внушава.
Чем меньше воспитатель пытается внушить, тем больше внушает он уважения.

Колкото по-многостранна е пирамидата, толкова по-малко остри ъгли има тя в съприкосновението си с външния свят.
Чем многограннее пирамида, тем у нее меньше острых углов в соприкосновении с внешним миром

Където чуждите животи вървят по-евтино, там на собствения ни цената му се качва.
Там, где чужие жизни идут по дешевке, на собственную возрастает цена.

Любовта е такова явление, което съкращава живота на отделния човек, но го удължава на човечеството като цяло.
Любовь – это такое явление, которое, укорачивая жизнь каждому человеку в отдельности, удлиняет ее человечеству в целом.

Не може да бъде добър съпруг този, който обича истината повече от жената.
Не может быть хорошим мужем тот, кто любит истину больше, чем женщину.

Овенът изразил общото недоумение. Заекът изразил общото опасение. След това станал лъвът и изразил общото мнение.
Баран выразил общее недоумение. Заяц выразил общее опасение. Потом встал Лев и выразил общее мнение.

От фантазията – чрез хипотези – към факти. От фактите – чрез фантазия – към хипотези. От хипотезите – чрез факти – към нови фантазии.
От фантазий – через гипотезы – к фактам. От фактов – через фантазии – к гипотезам. От гипотез – через факты – к новым фантазиям.

Откакто Калигула вкарал коня си в сената, всички коне в Рим се почувствали окуражени.
Когда Калигула ввел в сенат своего коня, все лошади Рима воспрянули духом.

Откъсвайки се от своето свирене, Орфей завари жена си в обятията на Морфей.
Очнувшись от своей игры, Орфей застал жену в обьятиях Морфея.

Плебеите на практика са същите роби. Но не по принуда, а по душа.
Плебеи – в сущности, те же рабы. Но не по принуждению, а по влечению сердца

По принцип всеки човек се съпротивлява срещу морала, както срещу насилието. Но победа се удържа от малцина. И точно те попадат в затвора.
В принципе каждый человек сопротивляется морали как насилию. Но победу одерживают немногие. Они-то и попадают в тюрьму .

Поразително е как човек успява да живее във времето и пространството, без понякога да има ни пространство, ни минута свободно време.
Поразительно, как это человек ухитряется жить во времени и пространстве, не имея подчас ни пространства и ни минуты свободного времени

Психологията на бюрократа е сходна с психологията на престъпника – преди да свърши каквото и да било, той все премисля: "А аз какво ще спечеля от всичко това?"
Психология бюрократа сродни психологии преступника – прежде чем что-нибудь совершить, он прикидывает: "А что мне за это будет?"

Скептицизмът е опиянението на трезвостта.
Скептицизм – опьянение трезвостью.

Това, което не прониква до сърцето, ляга като камък в пазвата.
То, что не проникает в сердце, ложится камнем за пазухой.

Утопия – опит да се обърне Земята от главата на краката, без предварително да е установено, къде са краката и къде е главата.
Утопия – попытка перевернуть Землю с головы на ноги, не установив заранее, где у нее ноги, а где голова.

Хората без слух винаги пеят заедно с хората без глас и заглушават онези, които имат и слух, и глас.
Люди без слуха всегда споются с людьми без голоса, заглушая тех, кто имеет голос и слух .

Цитатът е особен вид пряка реч, който съхранявайки пряката реч на говорещия, го избавя от необходимостта да изказва своето собствено мнение.
Цитата – это особый вид прямой речи, который, сохраняя говорящему прямую речь, избавляет его от необходимости прямо высказать свое мнение.

Човек разумен – това е човек, който веднъж е умен – веднъж не, веднъж е умен – два пъти не, веднъж е умен – три пъти не… И така нататък според както се е развивало човечеството.
Человек разумный – это человек, раз умный – раз нет, раз умный – два нет, раз умный – три нет… И так далее, по мере развития человечества

Човек си отива от живота по същия начин, както излиза от трамвая: на излизането му обръщат внимание само тези, с които се е сблъскал или на които е от стъпил място.
Человек уходит из жизни, как выходят из трамвая: на его уход обращают внимание те, кого он толкнул или кому уступил место

Човекът си отива и в пространството утихват неговите стъпки… Но понякога звучат още дълго във времето.
Человек уходит, и затихают в пространстве его шаги… Но иногда они еще долго звучат во времени

Щастието е ненадежден приятел: то идва, когато ни е хубаво, и си отива, когато ни е зле.
Счастье – ненадежный друг: оно приходит, когда нам хорошо, и уходит, когда нам плохо .

Външни връзки