Направо към съдържанието

Феликс Дзержински

От Уикицитат

Фе́ликс Eдму́ндович Дзержи́нски (рус. Феликс Эдмундович Дзержинский, пол. Feliks Dzierżyński, 1877–1926) е съветски комунист и държавник от полски произход, революционер, Председател на Президиума на ВЧК (ВЧК)(Общоруска извънаредна комисия за борба с контрареволюцията и саботажите) - специален орган за безопастност на СНК РСФСР(Съветската държава).


За държавата

[редактиране]
  • Ако погледнете целия ни апарат, цялата ни система на управление, ако погледнете на нечувания ни бюрократизъм, на нечуваните ни разправии с всевъзможни съгласувания, то от всичко това изпадам направо в ужас. Не веднъж съм ходил при Председателя на СТО и Совнаркома и съм казвал: дайте ми оставката! Не може така да се работи!
    Если вы посмотрите на весь наш аппарат, на всю нашу систему управления, если вы посмотрите на наш неслыханный бюрократизм, на нашу неслыханную возню со всевозможными согласованиями, то от всего этого я прихожу прямо в ужас. Я не раз приходил к Председателю СТО и Совнаркома и говорил: дайте мне отставку! Нельзя так работать!
    из последната му реч, 20 юли 1926 г.


  • За да не банкрутира държавата, трябва да се реши проблемът с държавния апарат. Неудържимо раздути щатове, чудовищна бюрократизация на всяка една дейност – планини от хартии и стотици хиляди писари; заемане на големи здания и помещения; автомобила епидемия; милиони излишества. Това е легално подхранване и подяждане на държавното имущество от тези скакалци. В допълнение към това нечувано, безсрамно рушветчийство, разхищение, безхаберие, крещяща безстопанственост, характеризираща нашата така наречена "самоиздръжка", престъпления източващо държавното имущество в частни джобове.
    Чтобы государство не обанкротилось, необходимо разрешить проблему госаппаратов. Неудержимое раздутие штатов, чудовищная бюрократизация всякого дела – горы бумаг и сотни тысяч писак; захваты больших зданий и помещений; автомобильная эпидемия; миллионы излишеств. Это легальное кормление и пожирание госимущества этой саранчой. В придачу к этому неслыханное, бесстыдное взяточничество, хищения, нерадения, вопиющая бесхозяйственность, характеризующая наш так называемый «хозрасчёт», преступления, перекачивающие госимущество в частные карманы.
    из последната му реч, 20 юли 1926 г.


  • Икономията на време за нас е аксиома.
    Экономия времени для нас – это аксиома.


  • Икономическото строителство трябва да се води под такъв зрителен ъгъл, че СССР да се превърне от страна, внасяща машини и оборудване, в страна, произвеждаща машини и оборудване..., като широко да се внедри в производството постиженията на научно-техническия прогрес. Ако не се води подобна работа, нас ни заплашва затваряне на нашите заводи и заробване от задграничния капитал. И ако днес представляваме Русия на дървото и лаптите, то трябва да я превърнем в Русия на метала.
    Вести экономическое строительство нужно под таким углом зрения, чтобы СССР из страны, ввозящей машины и оборудование, превратить в страну, производящую машины и оборудование… широко внедрить в производство достижения научно-технического прогресса. Если эта работа не будет вестись, нам угрожает закрытие наших заводов и рабство заграничному капиталу. Если мы теперь деревянная, лапотная Россия, то мы должны стать металлической Россией.
    из последната му реч, 20 юли 1926 г.


  • Не проповядвам, че трябва да се изолираме от чужбината. Това е пълен абсурд, Но сме длъжни да създадем благоприятен режим за развитие на тези отрасли, които са ни жизнено необходими и в които ние можем да се конкурираме с тях.
    Я не проповедаю, что мы должны изолироваться от заграницы. Это совершенный абсурд. Но мы обязаны создать благоприятный режим развития тех отраслей, которые жизненно необходимы и в которых мы можем конкурировать с ними
    като председател на ВСНХ, 1925 г.


  • През последното време политиката много често мирише на нефт, а нефтът – на политика.
    За последнее время политика очень часто пахнет нефтью, а нефть – политикой.
    из последната му реч, 20 юли 1926 г.


За органите на ЧК

[редактиране]
  • Ако все още не сте в затвора, то това не е ваша заслуга, а наша недоработка.
    Если Вы еще не сидите, то это не Ваша заслуга, а наша недоработка.


  • Грабежите и насилието бяха съзнателна военна тактика, която, донасяйки мимолетен успех, доведе в резултат до поражение и позор.
    Грабеж и насилие – это была сознательная военная тактика, которая, давая нам мимолетный успех, несла в результате поражение и позор».
    за есера Махаил Муравьов, април 1918 г.


  • Да служат в органите могат или светци, или подлеци.
    Служить в органах могут или святые, или подлецы.


  • Този, който стане жесток и чието сърце остане безчувствено към затворниците, трябва да си отиде оттук. Тук, както на никое друго място, трябва да бъдете добри и благородни.
    Тот, кто станет жестоким и чье сердце останется бесчувственным по отношению к заключенным, должен уйти отсюда. Здесь, как ни в каком другом месте, нужно быть добрым и благородным.


  • Чекистът трябва да има горещо сърце, хладен ум и чисти ръце.
    Чекист должен иметь горячее сердце, холодную голову и чистые руки.


За революцията

[редактиране]
  • Любовта зове към действие, към борба.
    Любовь зовет к действию, к борьбе.


  • Ще си починем, другари, в затвора.
    Отдохнём, товарищи, в тюрьме.


За живота и неговите ценности

[редактиране]
  • В каквито и трудни условия да ви се наложи да живеете, не падайте духом – понеже вярата в своята сила и желанието да живеете заради другите е огромна сила.
    В каких бы трудных условиях вам ни пришлось жить, не падайте духом, ибо вера в свою силу и желание жить для других – это огромная сила.


  • Да бъде светъл лъч за другите, сам да излъчва светлина – това за човека е най-висшето щастие, което би могъл да достигне. Тогава човек не се бои нито от страдание, нито от болка, нито от мъка, нито от нужда.
    Быть светлым лучом для других, самому излучать свет – вот высшее счастье для человека, какого он только может достигнуть. Тогда человек не боится ни страданий, ни боли, ни горя, ни нужды.


  • Да живееш – нима това не значи да храниш несъкрушима вяра в победата?
    Жить – разве это не значит питать несокрушимую веру в победу?


  • За да лекувате болестта, трябва да я отриете, да я извадите наяви, и този метод е най-радикален и правилен.
    Для того чтобы лечить болезнь, надо ее выявить, открыть, и это есть метод, который является самым радикальным и правильным.


  • Който преследва идея и е все още жив, не може да бъде безполезен, освен ако сам не се отрече от своята идея.
    Тот, у кого есть идея и кто жив, не может быть бесполезным, разве только сам отречется от своей идеи.


  • Който чувства красотата, той може да улови и разбере същността на живота на истинския човек.
    Кто чувствует красоту, тот может уловить и понять сущность жизни настоящего человека.


  • Където има любов, там няма страдание, което би могло да сломи човека. Най-голямото нещастие е егоизмът. Ако обичате единствено себе си, то като настъпят тежки житейски изпитания, човек започва да проклина своята съдба и преживява страшни мъки! А там, където има любов и грижа за другия, там няма отчаяние...
    Где есть любовь, там нет страдания, которое могло бы сломить человека. Настоящее несчастье – это эгоизм. Если любить только себя, то с приходом тяжелых жизненных испытаний человек проклинает свою судьбу и переживает страшные муки. А где есть любовь и забота о других, там нет отчаяния…


  • Любовта е творец на всичко добро, възвишено и силно, топло и светло.
    Любовь – творец всего доброго, возвышенного, сильного, теплого и светлого.


  • Любовта, насочена само към едно лице и която изчерпва от него цялата радост на живота, превръщайки всичко останало само в тежест и мъки – такава любов носи отрова за двама.
    Любовь, которая обращена лишь к одному лицу и которая исчерпывает в нем всю радость жизни, превращая все остальное лишь в тяжесть и муку, – такая любовь несет в себе яд для обоих.


  • Любовта прониква в душата, правейки я силна, добра, отзивчива; а страхът, болката и срамът само я осакатяват.
    Любовь проникает в душу, делает ее сильной, доброй, отзывчивой, а страх, боль и стыд лишь уродуют ее.


  • Там, където има любов, там трябв да има и доверие.
    Там, где любовь, там должно быть и доверие.


  • Човек само тогава може да съчувства на общественото нещастие, ако съчувства на някое конкретно нещастие на всеки отделен човек.
    Человек только тогда может сочувствовать общественному несчастью, если он сочувствует какому-либо конкретному несчастью каждого отдельного человека.


  • ...Щастието не е живот без грижи и печал, щастието е състояние на душата.
    …Счастье – это не жизнь без забот и печалей, счастье – это состояние души.


За възпитанието на децата

[редактиране]
  • Детето умее да обича този, който го обича – и то може да бъде възпитавано само с любов.
    Ребенок умеет любить того, кто его любит, – и его можно воспитывать только любовью.


  • Любовта към детето, както и всяка велика любов, се превръща в творчество и може да даде на детето стабилно и истинско щастие само когато увеличава хоризонта на живота на обичания, когато прави от него пълноценен човек, а не превръща любимото същество в идол.
    Любовь к ребенку, как и всякая великая любовь, становится творчеством и может дать ребенку прочное, истинное счастье, когда она усиливает размах жизни любящего, делает из него полноценного человека, а не превращает любимое существо в идола.


  • Любовта на родителите не бива да е сляпа. Удовлетворението на всяко едно желание на детето, постоянното тъпкане на децата с бонбони и други лакомства е не друго, а осакатяване душата на детето.
    Любовь родителей не должна быть слепой. Удовлетворение всякого желания ребенка, постоянное пичкание ребят конфетами и другими лакомствами есть не что иное, как уродование души ребенка.


  • Пред вас стои огромна задача: да възпитавате и формирате душите на вашите деца. Бъдете бдителни! Понеже вината или заслугата на деца в голяма степен ляга на главата и на съвестта на родителите.
    Огромная задача стоит перед вами: воспитать и сформировать души ваших детей. Будьте зорки! Ибо вина или заслуга детей в огромной степени ложится на голову и совесть родителей.


  • Прекомерната строгост и сляпа дисциплина – това е проклятието на учителя за децата.
    Чрезмерная строгость и слепая дисциплина – это проклятые учителя для детей.


  • Разглезените и изнежени деца, чиито всевъзможни прищевки се удовлетворяват от родителите, израстват изродени, слабохарактерни и егоисти.
    Избалованные и изнеженные дети, любые прихоти которых удовлетворяются родителями, вырастают выродившимися, слабовольными эгоистами.


  • Родителите не разбират колко много вреда причиняват на своите деца, когато, възползвайки се от своята родителска власт, искат да им наложат своите убеждения и възгледи за живота.
    Родители не понимают, как много вреда они причиняют своим детям, когда, пользуясь своей родительской властью, хотят навязать им свои убеждения и взгляды на жизнь.


  • Само това средство може да поправя, което може да застави виновния да осъзнае, че е постъпил лошо, че трябва да живее и да постъпва по друг начин. Шибалката действа само за кратко; когато децата пораснат и престанат да се боят от нея, заедно с нея изчезва и съвестта.
    Исправить может только такое средство, которое заставит виновного осознать, что он поступил плохо, что надо жить и поступать иначе. Розга же действует лишь короткое время; когда дети подрастают и перестают бояться ее, вместе с ней исчезает и совесть.


  • Страхът няма да научи децата да отличават доброто от лошото; който се бои от болката, винаги ще се отстъпва пред лошото.
    Страх не научит детей отличать добро от зла; кто боится боли, тот всегда поддастся злу.


  • Със заплахи у детето може да се възпита само низост, извратеност, лицемерие, подла страхливост, кариеризъм.
    Запугиванием можно вырастить в ребенке только низость, испорченность, лицемерие, подлую трусость, карьеризм.


  • Трябва да се възпитават децата в любов към хората, а не към самите себе си. А за това самите родители трябва да обичат децата.
    Надо воспитывать в детях любовь к людям, а не к самому себе. А для этого самим родителям надо любить людей.