Уилям Фокнър

От Уикицитат
Направо към навигацията Направо към търсенето
William Faulkner (1954)

Уилям Кътбърт Фокнър (William Cuthbert Faulkner, 1897 - 1962) е американски писател. Отличен е с Нобелова награда за литература през 1949 г.


  • Ако се преродя, бих искал да се върна обратно като ястреб. Никой не го мрази, не му завижда, не го иска, няма нужда от него. Той никога не е загрижен или в опасност, и може да яде всичко.
    If I were reincarnated, I’d want to come back a buzzard. Nothing hates him or envies him or wants him or needs him. He is never bothered or in danger, and he can eat anything.


  • Артистът няма време да слуша критиците. Ония, които искат да бъдат писатели, четат рецензиите, а ония, които искат да пишат, нямат време да ги четат.
    The artist doesn't have time to listen to the critics. The ones who want to be writers read the reviews, the ones who want to write don't have the time to read reviews.


  • Винаги мечтайте и се целете по-високо, отколкото знаете, че можете. Не се задоволявайте само с това да бъдете по-добри от съвременниците или предшествениците си. Опитвайте се да бъдете по-добри от самите себе си.
    Always dream and shoot higher than you know you can do. Don't bother just to be better than your contemporaries or predecessors. Try to be better than yourself.


  • Всички ние не успяхме да реализираме мечтата си за съвършенство. Така че аз ни оценявам въз основа на нашия блестящ неуспех да извършим невъзможното. — за себе си и своите съвременници
    All of us failed to match our dreams of perfection. So I rate us on the basis of our splendid failure to do the impossible.


  • Най-добрата работа, която ми е предлагана някога, беше да стана съдържател на публичен дом. По мое мнение това е перфектната обстановка за работата на един артист. Тя му дава перфектна икономическа свобода; той е свободен от страх и глад; има покрив над главата си и никаква друга работа освен няколко прости сметки, както и да отива веднъж месечно, за да плати на местната полиция. Мястото е тихо в утринните часове, което е най-доброто време за работа през деня. Вечерта има достатъчно социален живот, ако той би имал желание да участва, за да не се отегчава; работата му придава известен статус в неговото общество; той няма никаква работа, защото мадам се грижи за счетоводството; всички обитатели на дома са жени, които го уважават и наричат „сър“. И той може да нарича полицаите с малките им имена.


  • Няма нещо такова като беше – само е. Ако беше би съществувало, не би имало скръб и печал.


  • По мое мнение е срамота, че по света има толкова много работа. Едно от най-тъжните неща на тоя свят е, че единственото, което човек може да върши в продължение на осем часа дневно, ден след ден, е работа. Не можете да ядете по осем часа на ден, нито пък да пиете по осем часа, нито да правите любов по осем часа – всичко, което можете да правите по осем часа, е работа. Което е и причината, поради която човекът прави самия себе си, и всички останали, толкова нещастни.



  • Момичетата не са като момчетата. Момичетата се раждат направо отбити от кърменето, а момчетата никога не се отбиват истински. Ще срещнеш мъж на шейсет години, но да пукна, ако не му се иска за миг да се върне в детската си количка. — из „Коса“, публикуван на български в “Слез на земята, Моисей“. Издателство „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1983, превод от английски: Кръстан Дянков
    Girls are different from boys. Girls are born weaned and boys don't ever get weaned. You see one sixty years old, and be damned if he won't go back to the perambulator at the bat of an eye. (Hair, 1931)


  • Няма такъв случай жена да се роди лоша, защото те всички се раждат лоши, раждат се с лошотията си. Работата е да ги омъжиш още преди лошотията им да се е проявила естествено. Но нали все се мъчим да се придържаме към някакви правила, според които жената не можела да се омъжва, ако не е навършила определена възраст! А природата не обръща внимание на никакви правила, още по-малко пък жените, те на нищо не обръщат внимание. — из „Коса“, публикуван на български в “Слез на земята, Моисей“. Издателство „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1983, превод от английски: Кръстан Дянков
    There's no any such thing as a woman born bad, because they are all born bad, born with the badness in them. The thing is, to get them parried before the badness comes to a natural head. But we try to make them conform to a system that says a woman can't be married until she reaches a certain age. And nature don't pay any attention to systems, let alone women paying any attention the them, or to anything. (Hair, 1931)[1]

Източници[редактиране]

  1. Faulkner, William. Collected Stories of William Faulkner. Random House, New York, 1950. Цифрово копие в библиотеката със свободен достъп Open Library