Търпението на Мегре

От Уикицитат
Направо към навигацията Направо към търсенето

Търпението на Мегре (фр. La patience de Maigret, 1965 г.) е криминален роман от поредицата за прословутия комисар от парижката полиция Мегре, любим герой на белгийския писател Жорж Сименон.


  • Денят бе започнал като спомен от детинството, ослепителен и приятен.
Първа глава


  • Така някои истински случки се превръщат лека-полека в легенди.
Първа глава


  • Мегре:  …Миналата седмица вие ми помогнахте.
    Алина Бош:  Положително това не е най-умното, което съм правила през живота си.
Първа глава


  • Мегре:  През главния вход ли минахте?
    Алина Бош:  Че защо да използвам задния? Да не съм слугиня?
Първа глава


  • Мегре:  И защо първата ви мисъл не е била да извикате лекар?
    Алина Бош:  Вие го видяхте, нали? Много ли са живите в подобно състояние?
Първа глава


  • Съдия Анслен:  Още от най-ранна възраст децата притежават качествата и недостатъците на възрастните, така че човек се учи да познава хората, като наблюдва как живеят децата.
Втора глава


  • Съдията говореше с фалцет и въпреки пълнотата изглеждаше много по-млад от годините си. … В съдебната палата разправяха, че имал шест деца, че вкъщи не го зачитали много, че старата му кола заплашвала всеки миг да се разпадне на съставните си части и че за да свърже двата края, живеел в евтино жилище в комплекса "Антони". (Първа глава)

    Мегре:  Вярно ли е, че имате шет деца?
    Съдия Анслен:  Ще станат седем след три месеца.
    Мегре:  Жена ви е… – щеше да каже: "А жена ви на същото мнение ли е?"…
    Съдия Анслен:  Мечтата на жена ми вероятно е била да бъде майка-зайка в зайчарника си. Никога не е тъй весела и безгрижна, както когато е бременна. Тя става огромна, наддава с трийсет кила и ги носи с лекота.
Втора глава


  • Мегре:  Не подозирам никого и подозирам всички.
Втора глава


  • В Париж, както и другаде, има няколко вида домашни прислужнички. Тази … принадлежеше към най-неприятната категория – към жените, които са били нещастни в живота си, продължават да бъдат нещастни и поради това се държат така, като че целият свят им е крив.
Втора глава


  • По лицето й се изписа изражението на шахматист, който премисля всички последствия от предстоящия ход.
Втора глава


  • Палмари беше шеф на банда, един от тези корави мъже, които съумяваха години наред да респектират другите.
Втора глава


  • Мегре:  Не, малката ми.
    Алина Бош:  Не съм малката ви.
    Мегре:  Знам! Казахте ми го няколко пъти вече. И все пак има моменти, когато се държите като малко момиче и тогава човек изпитва желание да ви напляска.
Втора глава


  • Близо два часа Мегре обикаляше къщата [да разпитва наемателите] надлъж и нашир, отголу догоре, любезен и търпелив, с упоритостта на търговец, специализиран в продажби по домовете.'
Трета глава


  • Мис Тъплър:  Убийство в къщата? How exciting! Колко възбуждащо! … Ще му пийнем ли, както казват французите?
Трета глава


  • Жозет Фей (82-годишна):  И това ако не е глупаво, да се избиват един друг, когато животът е тъй къс!
Трета глава


  • Интелигентността му [на портиера] беше като на десетгодишно дете и когато трябваше да се справя с някое непредвидено положение, погледът му стваше мътен, почти умолителен, като на умник, който не си знае урока.
Четвърта глава


  • …Лицето му стана почти толкова изразително, колкото издялана от дърво глава.
Четвърта глава


  • Мегре:  Какво рискуват главно крадците на скъпоценности?
    Детектив Пернел:  Да бъдат пипнати.
    Мегре:  Как?
    Детектив Пернел:  При продажбата на стоката.
    Мегре:  Хубаво! Май че почвате да се досещате. Всички скъпоценни камъни с известна стойност имат така да се каже своя самоличност и са познати на хората от занаята. Щом бъде извършена кражба, описанието на скъпоценностите се разпраща не само във Франция, но и в чужбина. Един укривател, ако крадците познават такъв, не би дал повече от дест-петнайсет на сто от стойността на плячката. Почти винаги, когато той пусне след година-две камъните в обръщение, полицията ще ги идентифицира и ще тръгне по обратен път към източника. Така ли е?
    Детектив Пернел:  Предполагам, че е така. Вие имате повече опит от мен.
    Мегре:  Обаче от няколко години насам периодично изчезват скъпоценности вледствие на обири с "горе-ръцете" или разбиване на витрини, без някога да сме им открили следите. Какво предполага това?
    Детектив Пернел:  Откъде да знам?

    Мегре:  Първата предпазна мярка е не само да се извадят камъните от едно бижу, но и да се преобразят. Нещо, което изисква помощта на някой специалист по сечене и шлифоване на диаманти. Познавате ли такъв?
    Детектив Пернел:  Не.
    Мегре:  Малко хора ги познават по простата причина, че те са малко на брой не само във Франция, но и в целия свят.
Четвърта глава


  • …Никой няма право да сее подозрения в едно семейство.
Четвърта глава


  • От време на време комисарят изваждаше джобния си часовник – той не бе могъл да свикне с ръчните часовници и пазеше като скъп спомен от баща си златния хронометър с двоен капак.
Четвърта глава


  • …Бръчката, която се появи на челото му, издваше мъчително усилие да разсъждава.
Пета глава


  • Мегре принадлежеше към поколението, от което мнозина мразеха да карат кола.
Пета глава


  • Към обяд булевардите и улиците на Париж напомняха истински фойерверк от юлска горещина – навсякъде се виждаха пръски светлина: тя бликаше от стъклата на прозорците, където цъфтеше червено мушкато; тя шуртеше от разноцветните каросерии на автомобилите…, от клаксоните, от гласовете, от скърцането, от спирачките, от звънците…
Шеста глава


  • Виждал я бе в естествената й хубост, излъчваща още онзи мирис на лекия живот на паднало момиче, който я правеше съблазнителна.
Шеста глава