Трийт Уилямс

Ричард Трийт Уилямс (Richard Treat Williams, р. 1951) е американски актьор.

• Ако просто се появиш в Холивуд и кажеш: “Аз искам да стана артист!”, направо си свършен. Лично аз се върнах към кинофилмите през “задната” врата, направих един филм, който се казваше “Оръжие”, беше заснет на 16-милиметрова лента, цялата ми печалба беше един стол, квартирата ми беше един стар фургон. Заснехме го за 70000 долара.

• Всеки иска да може да изхранва семейството си, но когато стигнеш до момента, в който няма нужда да се притесняваш дали имаш какво да ядеш, или дали са ти платени застраховките, че децата ти ще могат да ходят на училище, в този момент вече няма кой знае какъв смисъл да мислиш за нещо друго, освен за това, което наистина ти харесва да правиш.

• Опитвам се да си намирам добри роли и добри филми.

• Аз четях повече комикси, отколкото учебници! Отраснах в Кънектикът, а там имаше едно място, наречено “Луиз”. Беше на една пряка от къщи, и аз редовно ходех при Луиз, купувах си сладко, това беше всяка събота сутрин. след това си вземах редовния “Супермен”, или нещо друго. Първо започнах с по-неизвестните герои, като Ричи Рич, а после преминах и на супергероите - Супермен, Батман, Зеленият човек. Купувах си за около три долара сладкото и комикса, отивах вкъщи и четях комикси, докато ядях шоколад...докато не ми изпадаха зъбите.

• Аз винаги в известна степен съм искал да започна да режисирам, но никога не съм се чувствал подготвен. Мениджърът ми Марк Тайлбом мислеше по същия начин. Но един ден той ми се обади по телефона и ми каза: “Имам добра и лоша новина!”. Аз го попитах коя е добрата новина. Той ми каза: “Ще режисираш първия си филм! Осигурен е продуцента, а също и разпространителя. Сценарист е Дейвид Мемът.” Тогава го попитах: “Това е прекрасно! Каква може да бъде лошата новина?” И той само спомена: “Ами Дейвид още не знае!”. Казах му: “Аха, ясно! Да, добре!”. Обадих се на Дейвид и му казах: “Дейвид, това е малко необичайно, но аз ще режисирам филм, така че ще напишеш ли за мен кратък сценарий?” Той ме попита какво имам наум, и аз му споменах за идеята, която имах. След около час ми се обади, и ме попита: “А какво мислиш за това?” Казах му, че го харесвам, и той ми изпрати сценарий около три седмици по-късно. И... ние го направихме!

• Никога не съм имал огромно желание да бъда режисьор, да държа мегафона и така нататък. Всъщност не това искам да правя.