Тодор Александров

От Уикицитат
Направо към навигацията Направо към търсенето
Тодор Александров
Тодор Александров
Вижте също:
Wikipedia-logo-v2.svg Статия в Уикипедия
Commons-logo.svg Материали в Общомедия

Тодор Александров Попорушев (1881 - 1924) е български революционер, ръководител на Вътрешната македонска революционна организация.

Негови мисли[редактиране]

  • Другари, концентрацията на българските войски срещу сърби и гърци е почти свършена. Вероятността за война е много голяма, при все това българското правителство, под натиска на Великите сили, още се колебае и се мъчи да разреши въпроса по мирен начин, в който случай ще изгубим „спорната" зона: Скопско, Кумановско, Тетовско, Гостиварско, Кичевско, Дебърско, както и хубавия град Солун. За да се свърши веднъж за винаги нашето национално обединение, за да си вземем сега всички български земи: и „спорна"зона и Солун, трябва непременно да се обяви война и с гърци, и със сърби. Щом Главната квартира разреши да се изпратят чети във вътрешността, които да отпочнат атентатите, от нас сега зависи да ускорим войната, както това сторихме през 1910 -1912 г. за войната с турците. Като се знае всичко това, голяма историческа отговорност пада върху нас, ако сега не използуваме момента, за да улесним задачите на нашето правителство и на нашите войски. Прочее, дълг се налага на всеки македонски деец и член а организацията да употреби всички усилия в тия съдбоносни за съдбата на Македония моменти, за да изпълни своя дълг: да пожертвува всичко свое, но да стори зависимото от него ш ускоряване, налагане и довеждане на благоприятен край предстоящата война със сърби и гърци. Уверен в пълната сполука на правата кауза, пожелавам успех на всички българи. Да живее целокупна България! Довиждане в свободните български градове: Скопие, Битоля и Солун![1]
    Прокламация до македонското население и членовете на ВМОРО дни преди началото на Междусъюзническата война


  • Аз съм оръдие само на идеята за освобождението на Македония и обединението на българския народ. Това съм го доказал с целия си живот, като съм пожертвал за тази идея всичко освен живота ми, който случайно е оцелял. Досега съм получил едно морално удовлетворение, именно, че идеята е вече на осъществяване. Занапред ми остава едно несносно здраве и един морален капитал – моята чест. Никому няма да позволя да се гаври с тая моя светиня.
    из писмо до Александър Протогеров от 3 април 1917 година


  • Българският народ води много борби, докато стигне до сегашната велика епопея, когато целият въоръжен народ, от всички краища на българското отечество, брани с гърдите си обединената почти родина... Понеже последните 25–30 години усилията на целия български народ, както на освободената, така и на неосвободените му части, бяха насочени за освобождението на Македония, и понеже революционните борби се водеха вътре в самата Македония, обяснимо е защо участието н тия борби на македонското българско население бе масово, а онова на другите български области – по-ограничено. Македония зимаше участие в тия борби с мъжете, жените и децата. Всеки град и село там, има своите жертви, които оплаква, и своята история, която разкрива с гордост! Всеки хълм, всяка долина, всеки камък представят известно събитие и са свидетели на българския мощен дух, на българската самоувереност, на българското геройство и самопожертвуване за народно обединение... Благоденствието на целия български народ и спокойствието на Балкана, а заедно с това и на Европа и света, налагат да не се нарушава единството на българите, да не остават в робство части от българския народ. Тоя народ, който показа такъв силен борчески дух, такава храброст и самонадеяност, такъв копнеж за свобода и прогрес, доказа, че не може да търпи робство, и че е достоен да бъде свободен и обединен.[2]
    из статия във вестник ”Военни известия” от 1918 година


Приписвани[редактиране]

  • Ако някой ми каже, че не съм македонец, ще му отрежа езика, ако ми каже, че не съм българин ще му отрежа главата!
    или в по-характерен за областта вариант: "Ако некой ми каже, дека не съм македонец, ке му отрежа езикот! Ако некой ми каже, дека не съм българин, ке му отрежа главата!"


За него[редактиране]

  • Не се излъгах нито за това, нито за преднината, които му дадох в много революционни работи. Първата ми грижа винаги е била да си намеря подходящи хора за работа и съм им давал широка инициатива на моя отговорност. Та и изобщо Т. Александров се оказа за делова революционна работа един от най-способните хора, които организацията е имала. [3].
Христо Матов, за ролята на Александров във ВМРО след 1907 година|


  • Тодор Александров, в битността си на щипски войвода и помощник ръководител, след няколко екзекуции, заповядани от него и извършени над видни македонски дейци, бе загатнал характера на бъдещата си революционна дейност... Събития от съдбоносно значение се редуваха едно след друго и никой не смогваше да потърси сметка за канибализма на Тодора, а Александров ловко използуваше залисията и насищаше садизма си, поваляйки всичко, което стоеше на пътя на безскрупулния му аривизъм и неоправданите му амбиции. И с едно неокачествимо коварство, сам болен, той поваляше здравите; без никакви добродетели, той погубваше самите символи на революционната добродетел; лично страхлив, Александров подло избиваше героичните. [4].
Михаил Думбалаков, за убийствата на Йордан Иванов, Добри Даскалов, Йордан Спасов, Йордан Секулички и Герасим Огнянов


  • И двамата с Тодор Александров... са пламенни патриоти и добри организатори. Те се допълнят взаимно. Протогеров е с по-широк хоризонт, по-общителен, по-обществен. Александров е някак си по-недостъпен, скрит, недоверчив, фанатик. Но фанатизмът у него в обсега на революционната му дейност съвсем не пречи на общителността му. [5].
Никола Генадиев, за ролята на Александров и Александър Протогеров|


  • Тодор Александров, който през младите си години беше учител в някои щипски села, беше човек с оскъдни политически познаниея. Той не умееше да изложи добре политическите си разбирания. Външната политика също така беше нещо чуждо за неговия ум. Но все пак той се помъчи да се мотивира и да изясни предмета на срещата си с мене. Александров апелираше към моя патриотизъм, към принадлежността ми към една от националистическите партии в България. Апелираше и към патриотизма ми като македонец. Освобождението на Македония било възможно само при условие, че Сърбия ще бъде унищожена като държава. Единството на българското племе било застрашено от съществуването на Сърбия, на която се усладило асимилирането на Моравската българска област. Моят „Доклад“ наливал вода в сръбските завоевателни стремежи. И ръководното тяло на ВМРО го изпратило при мене да ме увещае да си оттегля този „Доклад“... Тодор Александров може би още беше годен да носи пушка, да организира революционни саботажни действия, да вдихва патриотически огън в гърдите на четниците, които заминаваха оттатък границата, да се хвърля с жар в огъня на неравна борба с риск на живота си. Но това беше всичко у него. Конспираторът и патриотът изчерпваха съдържанието на качествата му... Но когато полицията на Стамболийски беше арестувала него и Протогеров, и двамата бяха сполучили да избягат. Тогава получих от Тодор Александров едно кратко писъмце. Обвиняваше ме, че аз съм учил Стамболийски да преследва и да арестува македонските революционери, но че тази моя дейност щяла да бъде заплатена с живота ми. Това писмо на Александров го рисува такъв, какъвто си е бил всякога: политически ограничен, жесток, дребнав. Недостоен за високото място, което се пада на един призван революционен ръководител. Хора от типа на Т. Александров, за жалост, възглавяваха македонското движение през най-важния етап от неговото развитие. Във всяко истинско революционно движение главната двигателна сила е бил умът, а не бабаитлъкът, позирането, което съставляваше отличителната черта на македонското революционно движение през времето на Т. Александров. [6]
— Никола Генадиев, в защита на негов доклад, срещу който застава Тодор Александров


  • През време на дружбата ми с Тодор Александров той ми направи впечатление на един много разсъдителен, трезвен ум и готов за всички жертви пред олтара на освободителното дело... исках да убедя Тодор Александров да стане наш другар, като при първаия зов напусне учителството и се причисли към нашия кръжок. Обаче Т. Александров, въпреки че напълно възприемаше нашата борба – терористическа дейност срещу видни турски сановници и атентати срещу големи банкови и търговски институти в страната, предимно чуждестранни, за да се обърне вниманието на интелектуалния свят в Западна Европа към Македония, като един етап от общата революционна борба в Македония – все пак със своя трезвен и практичен ум схващаше, че аз не бях реалист, че не стоя на здрава и солидна почва, защото тоя род борба, в която аз исках да го ангажирам, освен че изискваше преди всичко подбрани интимни приятели, но, най-важното, изискваше и много парични средства... Той гледаше на нещата много по-реално и искаше да бъде полезен и на делото, и на своите близки и не му се искаше да прави експерименти. Неговият трезвен ум работеше непрекъснато и той не губеше своите свободни часове, а постоянно работеше и мислеше как да може изобщо да бъде полезен на освободителното движение. Той диреше пътища и методи на действие за да се организира масата и се създадат грамадни организации, които да бъдат ръководени от един център, който център в даден момент да разполага тялом и духом с хората на тия градски и селски организаци и за изпълнението на известни революционни акции. Така той мислеше за създаването на една мощна и гъвкава революционна организация, когато аз мислех само как ще можем да направим някой атентат.[7]
Павел Шатев, в книгата си „Македония под робство“


Бележки[редактиране]

  1. Добринов, Дечо. Тодор Александров. Легендарният водач на ВМРО, стр.21, 22.
  2. Билярски, Цочо. ТОДОР АЛЕКСАНДРОВ ЛЕГЕНДАРНИЯТ ВОЖД НА ВМРО, взето от http://www.sitebulgarizaedno.com на 13.07.2012 г.
  3. Добринов, Дечо. Тодор Александров. Легендарният водач на ВМРО, стр.12.
  4. Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, томъ ІІ, София, 1937, стр. 200 и 202.
  5. Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950), Изток-Запад, София, 2004, стр. 355. ISBN 954321056X
  6. Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950), Изток-Запад, София, 2004, стр. 991 - 993. ISBN 954321056X
  7. Шатев, Павел. В Македония под робство, Български писател, София, 1968, стр. 181 - 182.