Теди Москов

От Уикицитат
Jump to navigation Jump to search
Теди Москов, 2012 г.
Теди Москов, 2012 г.
Вижте също:
Wikipedia-logo-v2.svg Статия в Уикипедия
Commons-logo.svg Материали в Общомедия

Стефан Стефанов Москов (р.1960 г.), по–известен като Теди Москов, е български театрален режисьор, поставящ пиеси на български и на международни сцени. Основател е на частния театър "Ла Страда" и създател на хитовото телевизионно шоу "Улицата" от началото на демократичния преход в България.

От него[редактиране]


  • Димитър Цонев:  Има ли човек, който тебе да не те харесва? Има ли човек, който да каже: "Абе тоя… стига бе, писна ми от тоя Теди Москов?"
    Теди Москов:  Има. И всяка сутрин го виждам в огледалото. [1]


  • Аз не репетирам, не се подготвям, идвам на репетиции и се чудя какво да правя и както тръгне. Така работя. Дори и германците го научиха вече. Но там това не бива да го показваш. Там трябва да покажеш, че си мислил цяла нощ и затова си решил: абе я мини там, пък да видм какво ще стане. [2]


  • Аз никога не съм се радвал на Нова година, защото съм я свързвал с позволения от комунистите след Рождество Христово празник, на който напети бъдещи партийци и настоящи комсомолци показваха, че тогава купуваха елха, а не на Коледа и празнуваха със страшни гърмежи, за да ни напомнят, че могат да ни изпозастрелят ако не празнуваме с тях [3]


  • Аз обичам да чета Орхан Памук. Съжалявам, че в тяхната религия е забранено рисуването и описанието на човешките чувства. Те можеха да има уникални художници и литература, ако това нещо не им беше забранено по някакъв начин от религията. [1]


  • Аз пожелавам да имаме толерантност. Ние сме много нетолерантни хора и въобще в материалното измерение на света щастието за един автоматически означава нещастие за друг, т.е. да имаш повече, значи по-малко за другия. Не съм комунист, нито социалист, но апелирам към някакво смирение в хората и толерантност. [3]


  • Аз съм убеден, че една църква трябва да отлъчи доносниците и сътрудниците на отвратителния държавно – сигурнически режим или да се закрие. Трябва да ги отлъчи от църквата с Анатема. Хората, които са уж вярващи, а са причинявали злини на други невинни, трябва да бъдат отлъчени от църквата, ако не тази църква трябва да се забрани, като институция говоря. [3]


  • Ако се позовем на принципа на демокрацията: "мнозинството печели", ако се направи един реферндум – защото сега е много модерно да се организират референдуми: – "Кой вид музика да остане: класическата, или чалгата, или джазът?" И ще остане чалгата – класиката и джазът ще трябва да се забранят. Така че: внимавайте с референдумите. По който и да е въпрос. По всеки въпрос би трябвало да отговарят ерудирани в тази посока хора. Например по въпроса за математиката: "Дали 7 по 8 от утре да е 56 или 54?" – трябва да се разпитват математици. Само енергетик, сеизмолог и икономист би могъл да отговаря на въпроса за АЕЦ "Белене". А Гочо Папура от село Долен Бамбук… той на която ракия е…, каквото му кажат, това ще говори на този референдум. Не може това да се случи. Неграмотни хора не могат нито да гласуват, нито да изявяват някакво мнение. Мнението на неграмотния човек е: бирата е топла или студена… и ракията също. [1]


  • Бих се посветил на това добри представления, когато спрат да бъдат играни – защото иначе, когато се излъчат по време на игра това ще отнеме от зрителите – да се заснемат хубаво. Но трябва да се намери деликатния баланс това да не се превърне в телевизионна новела, а да остане театрално представление. [1]


  • В чалгата виждам удобен инструмент за манипулиране на хората. [1]


  • Всеки път ми задават този въпрос ("Каква е разликата между постановките в България и Германия" – бел.цит.) На мене вече ми е омръзнало да отговарям. Там го няма екшънът в този невротичен, изстискващ силите вариант, какъвто е тука. Каквото поръчаш – от декор, костюм, музика, осветление – идва на време. И артистите идват с научен текст на репетиция. А тука… ми що не дойдете да сниматя някоя репетиция да видите как стоят нещата. Там с не токова добри артисти стават по-добри постановки, отколкото тука с по-добри. [1]


  • Добре е, когато избухливостта ми докарва неприятности на мен, а не на тези около мен. Засега страдат близките ми, пред тях викам най-много. Репетирам шумно, крясъците и лошите думи са част от стила ми на работа. [4]



  • И някъде съм го казвал, че с удоволствие да вдишваме въздуха, който ни е даден, но да не го издишваме в лицето на съседния човек, ако не сме си мили зъбите. [3]


  • Имах възможността да видя израелската пустиня на път за Мъртво море, представих си само за малко да живея там – няма начин да не стана агресивен или пък спящ летен сън философ. Не знам – това ме плаши, че в света почват да стават все по-неконтролируеми агресиите навсякъде. [3]


  • …"Кралят Елен" в летен амфитеатър Монбижу парк (в Берлин) … излезе час и десет минути след месец репетиции. 70 минути за 4 седмици или по около 2 минути и 15 секунди полезен труд на ден, по 26 полезни секунди на час… Не броя безсънните нощи, нито тези, в които съм спал, сънувайки утрешните репетиции и будейки се изморен. Сънят на режисьора не е измерителен. [4]


  • Много пъти съм го казал: ще въведа данък чалга. Взема се един процен от всеки хонорар на всеки чалга изпълнител – който за десет минути пеене е колкото десетмесечната заплата на един артист. [1]


  • Начинът ми на работа е изключително изморителен за мен и артистите. Измислям текста по време на репетициите и артистите се чудят какво да учат – всичко постоянно се променя. Композиторът и художниците винаги трябва да са зад гърба ми и да задоволяват прищевките ми. Това изнервя всички, абсолютно всички! Вече ще работя по лесния начин, както правят останалите ми колеги. Те режисират написан от друг текст. Това е лесно, твърде лесно. Два пъти съм го правил и го знам от опит. Има рецепти – стига да си прочел една-две книги, да не си много тъп, артистите да могат да говорят естествено от сцената и представлението става. [4]


  • Не съм протестант, нито лутеранин, просто знам, че има нещо, което… как се казва то – Аллах, Христос, Йехова или Яхве. Много ме притеснява, че "в името на Исус Христос" са избити над 70 милиона човешки същества. Толкова са индианците в Южна и Северна Америка, унищожени в името на испанската католическа църква и корона. Също така кръстоносните походи не са нищо друго, освен кръвопролития и грабеж, уж спасяват светите места. Дори съм чувал, че човекоядство е имало, когато са били обградени и не са знаели какво да ядат, са си яли пленниците. Освен това Ватикана ако даде една хилядна от имотите си, може много гладуващи части на света да бъдат пооправени. [3]


  • Не харесвам това, което върша. Щото ако го харесвам, ще спра да го върша. [1]


  • Ние нямаме стаж по цивилизация. При нас беше забранено да се спомене за "човешки права" – имаше класови права. Тоест тоя, който копа, трябваше да взема повече от тоя, който се занимава с биология, медицина и физика например. Това бяха правата на класата. Ние не знаем как да бъдем свободни. Свободата е нещо, за което се учи. [1]


  • Никога не искам да стана министър на културата. Всеки трябва да си бъде това, за което е роден. [1]


  • Публика има, но това не значи, че театърът у нас е във възход. Защото това да имаш много публика не е критерий. Интересът към театъра е във възход. [1]


  • Първо говоря, след това разбирам какво съм казал. Процесът е неконтролируем. [4]


  • Режисьорът смята, че всички, дори техниците, трябва да са толкова потънали в работата, колкото той. Да страдат, да се изтощават, да пъшкат… Когато това не става, режисьорът побеснява и децибелите се вдигат. [4]


  • Светът се промени тотално. Но ти като си дамгосан в стадото с петолъчката на гъза, няма как да си го изтриеш тоя белег. [1]


  • Свикнал съм не аз, а мен да коментират. За това съм учил, за това съм се дипломирал. [4]


  • Слушам настроенията сред техниците. Ако те се радват дори и на интелектуални представления и идват с желание на работа, знам, че нещата вървят. [2]


  • Спорът си е спор. Дано продължи по-дълго. Свърши ли, свършва и интересът на партньорите един към друг. Замислям се и над фонетичната близост на спор и спорт. [4]


  • Там (в Германия – бел.цит.) има дисциплина, създавана от поколения, генетически заложена. А тука за 45-50 години унищожиха самоинициативността, инстинктите за работа. Всичко се унищожи в България. [1]


  • Тия работи са толкова деликатни. Някой лошо представление го аплодират страхотно, друг път мине добре – пък мълчат. Никога не съм се изравнявал с вкуса на публиката. [2]


  • Често забелязвам една… красива тишина в залата. Което значи, че хората са погълнати и внимават. Защото има и една тишина от вежливост… Тишината много се усеща. Думите са думи – с тях пò можеш да излъжеш. С тишина – не. [1]


  • Юлия Огнянова, моята учителка, казва: те (германските артисти) играят на сто процента всяка вечер, защото не знаят кога Стивън Спилбърг е в салона и може да ги хареса. [1]


За него[редактиране]


  • Най-хубавото, изненадващо нещо, при Теди е, че той винаги те хвърля в чуждо море. Никога не залага на старото, провереното, да не говорим за рафинираното, шаблонното. Напротив, с него раотата винаги е “колумбовско” преживяване и затова аз съм безумно щастлив. Всяка вечер се чувствам като мореплавател, човек който пътува нанякъде и иска да открие някаква земя.
Камен Донев, актьор


  • Теди има изключителна фантазия, с него имаме горе-долу еднакъв вкус за нещата, които той прави и иска от актьорите. Допълваме се и винаги мога да играя с тотална енергия в неговите спектакли.
Христо Гърбов, актьор


  • Не спира да ме изненадва амбицията му всяко следващо нещо да е на по-високо ниво. Обикновено творецът/човекът стигат някаква бариера, след което започват да го карат по инерция. А при Теди е точно обратното. За мен “Комедия на слугите” стои по-високо от “Майсторът и Маргарита” и съм сигурен, че следващият му спектакъл ще бъсде още по-добър. Ето това ме изненадва – и то приятно, защото хората като Теди са много малко в България.
Стефан Вълдобрев, актьор


  • Теди винаги е адски любопитен и провокативен. Страхонно щастие и привилегия е да участваш в негов спектакъл.
Стефания Колева, актриса


Източници[редактиране]