Сюзан Зонтаг

от Уикицитат
Направо към: навигация, търсене
Сюзан Зонтаг
Сюзан Зонтаг
Вижте също:
Wikipedia-logo-v2.svg Статия в Уикипедия

Сю́зан Зо́нтаг (англ. Susan Sontag, 1933–2004) е американска писателка, литературен критик, културолог и политически активист. Основни теми в нейните произведения са фотографията, културата, миедиите, СПИН, болестите, човешките права, комунизмът и лявата идеология.


  • Авторитарните политически идеологии имат пряк интерес от насърчаването на страха, от чувството на заплаха от [евентуално] претопяване от страна на чужденици, а истинските болести са удобен ресурс.
    Authoritarian political ideologies have a vested interest in promoting fear, a sense of the imminence of takeover by aliens — and real diseases are useful material.
из есето "СПИН и неговите метафори" (AIDS and Its Metaphors, 1989)


  • В Америка фотографът не е просто човек, който записва миналото, но и такъв, който го измисля.
    In America, the photographer is not simply the person who records the past, but the one who invents it.


  • Всеки критик има право, разбира се, на погрешни преценки. Но някои грешки в преценките издават крайния провал на цялата чувствителност.
    Any critic is entitled to wrong judgments, of course. But certain lapses of judgment indicate the radical failure of an entire sensibility.


  • Всичко в историята или природата, което може да се опише като непрекъснато променящо се, може да се разглежда като водещо до катастрофа.
    Anything in history or nature that can be described as changing steadily can be seen as heading toward catastrophe.


  • Да фотографирате означава да удостоите със значение.
    To photograph is to confer importance.


  • Днешното изкуство е нов вид инструмент, инструмент за модифициране на съзнанието и организиране на нови способи на чувствителност.
    Art today is a new kind of instrument, an instrument for modifying consciousness and organizing new modes of sensibility.
из есето "One culture and the new sensibility"


  • Единствените интересни отговори са тези, които унищожават въпроса.
    The only interesting answers are those that destroy the questions.


  • Живеем в епоха, която съзнателно преследва здравето, но само вярва в съществуването на болестите.
    Ours is an age which consciously pursues health, and yet only believes in the reality of sickness.
из "Преглед на избрани есета", Симон Вейл (Review of Selected Essays by Simone Weil, The New York Review of Books, 1 February 1963)


  • Животът на твореца е воден, направляван и контролиран от скуката. Избягването на скуката е една от най-важните цели.
    The life of the creative man is lead, directed and controlled by boredom. Avoiding boredom is one of our most important purposes.


  • Завиждам на параноиците – те действително чувстват, че хората им обръщат внимание.
    I envy paranoids; they actually feel people are paying attention to them.
из "Susan Sontag Finds Romance," интервю с Leslie Garis, The New York Times (2 August 1992)


  • Здравият разум е удобна лъжа.
    Sanity is a cozy lie.


  • Идеологията на капитализма прави всички нас ценители на свободата – на неограниченото разширяване на възможностите.
    The ideology of capitalism makes us all into connoisseurs of liberty – of the indefinite expansion of possibility.


  • Интелигентността е действително един вид вкус: вкус към идеи.
    Intelligence is really a kind of taste: taste in ideas.


  • Интерпретацията е отмъщението на интелекта срещу изкуството.
    Interpretation is the revenge of the intellect upon art.
из есето "Against Interpretation" (1964)


  • Истината е винаги нещо, което е казано, а не, което е известно. Ако го нямаше казаното и написаното, нямаше да съществува истина за абсолютно нищо. Щеше да има само онова, което е.
    The truth is always something that is told, not something that is known. If there were no speaking or writing, there would be no truth about anything. There would only be what is.
из есето "The Benefactor" (1963)


  • Истината е равновесие. Обаче обратното на истината, което е неравновесие, може да не е лъжа.
    The truth is balance. However the opposite of truth, which is unbalance, may not be a lie.
из "Преглед на избрани есета", Симон Вейл (Review of Selected Essays by Simone Weil, The New York Review of Books, 1 February 1963)


  • Казват ни, че трябва да изберем – между старото и новото. В действителност ние трябва да изберем и двете. Какво е животът, ако не поредица преговори между старото и новото?
    We are told we must choose — the old or the new. In fact, we must choose both. What is a life if not a series of negotiations between the old and the new?
из реч, изнесена на Франкфуртския панаир на книгата (2003)


  • Книгите са смешни, малки преносими късчета мисъл.
    Books are funny little portable pieces of thought.


  • Комунизмът е сам по себе си само вариант, най-успешния вариант на фашизма. Фашизъм с човешко лице.
    Communism is in itself a variant, the most successful variant, of Fascism. Fascism with a human face.
из реч в Town Hall, New York City (6 Februaty 1982), цитирана в "Susan Sontag Provokes Debate on Communism", The New York Times (27 Feb.1982)


  • Лъжата е елементарно средство за самозащита.
    Lying is an elementary means of self-defense.


  • Моята представа за писател: някой, който се интересува от всичко.
    My idea of a writer: someone interested in everything.



  • На мястото на херменевтиката ние се нуждаем от еротиката на изкуството.
    In place of a hermeneutics we need an erotics of art.
из есето "Against Interpretation" (1964)


  • Налице е особена съвременна склонност за присхологическо обяснение на заболяванията, както и на всичко останало.
    There is a peculiarly modern predilection for psychological explanations of disease, as of everything else.
из есето "Болестта като метафора" (Illness As Metaphor, 1978)


  • Не всички форми на насилие са еднакво осъдителни; не всички войни са еднакво несправедливи.
    Not all violence is equally reprehensible; not all wars are equally unjust.
из есето "Защо сме в Косово??" ("Why Are We in Kosovo?", The New York Times, 2 May 1999)


  • Не е напълно погрешно да се каже, че няма такова нещо като лоша снимка - само по-малко интересна, по-малко уместна, по-малко загадъчна.
    It is not altogether wrong to say that there is no such thing as a bad photograph - only less interesting, less relevant, less mysterious ones.


  • Не очаквам моите сънища да интерпретирт живота ми, а по-скоро моят живот да интерпретира сънищата ми.
    I was not looking for my dreams to interpret my life, but rather for my life to interpret my dreams.


  • Основните случаи на масово насилие в днешния свят са тези, извършвани от правителствата в рамките на собствентие им, законно-признати граници. Можем ли да кажем, че няма отзвук за това?
    The principal instances of mass violence in the world today are those committed by governments within their own legally recognized borders. Can we really say there is no response to this?
из есето "Защо сме в Косово??" ("Why Are We in Kosovo?", The New York Times, 2 May 1999)


  • Писателят, мисля, е човек, който обръща внимание на света.
    A writer, I think, is someone who pays attention to the world.
из реч, изнесена на Франкфуртския панаир на книгата (2003)


  • Повечето хора в това общество, които не са активно луди, са в най-добрия случай превърнати или потенциални лунатици.
    Most people in this society who aren't actively mad are, at best, reformed or potential lunatics.


  • Проблемите на този свят наистина се решават по два начина: като се потушават или като се удвояват.
    The problems of this world are only truly solved in two ways: by extinction or duplication.


  • Реалността е започнала да прилича все повече и повече на това, което показва фотоапаратът.
    Reality has come to seem more and more like what we are shown by cameras.
из есето "The Image-World"


  • СПИН заставя хора да мислят за секса като за потенциално самоубийство. Или убийство.
    AIDS obliges people to think of sex as having, possibly, the direst consequences: suicide. Or murder.


  • Срещу Войната. Кой не е? Но как може да бъдат спряни тези, които са решили да устроят геноцид, без да се води война?
    Against War. Who is not? But how can you stop those bent on genocide without making war?
из есето "Защо сме в Косово??" ("Why Are We in Kosovo?", The New York Times, 2 May 1999)


  • Ставането на човека е историята на изчерпването на неговите възможности.
    The becoming of man is the history of the exhaustion of his possibilities.


  • "Старо" и "ново" са трайни полюси във всяко усещане и чувство за ориентация в света.
    "Old" and "new" are the perennial poles of all feeling and sense of orientation in the world.
из реч, изнесена на Франкфуртския панаир на книгата (2003)


  • Състраданието е непостоянна емоция. Тя трябва или да се задейства, или избледнява.
    Compassion is an unstable emotion. It needs to be translated into action, or it withers.
из есето "Regarding the Pain of Others" (2003)


  • Това, от което се нуждаем, е да използваме това, което имаме.
    What we need is to use what we have.


  • Толкова успешна е ролята на фотоапарата в разкрасяване на света, че снимките далече повече от самия свят са се превърнали в стандарт на красивото.
    So successful has been the camera's role in beautifying the world that photographs, rather than the world, have become the standard of the beautiful.
из есето "The Heroism of Vision"


  • Фотоапаратът прави всеки от нас турист в света на другите хора и евентуално в своя собствен.
    The camera makes everyone a tourist in other people's reality, and eventually in one's own.
из есето "Melancholy Objects"


  • Художникът изгражда, фотографът оповестява.
    The painter constructs, the photographer discloses.


Външни връзки