Разлика между версии на „Шри Ауробиндо“

Направо към навигацията Направо към търсенето
редакция без резюме
(Шри Оробиндо (15 август 1872 – 5 декември 1950) е индийски революционер, философ, поет и йогин.)
 
{{цитат|Защо Бог бие така свирепо своя свят, тъпче го и го меси като тесто, толкова често го хвърля в кървавата баня и червената адска горещина на пещта? Защото човечеството в масата си все още представлява твърда, груба и необработена руда, която не би могла да бъде претопена и оформена другояче: какъвто е материалът Му, такъв е и методът Му. Нека помогнем той да се преобразува в по-благороден и по-чист метал, тогава отношението Му би било по-нежно и по-сладко, много по-възвишено и по-честно използването му.|||}}<br />
<br />
{{цитат|Промените, които виждаме днес, са интелектуални, морални, физически в своя идеал и намерение: духовната революция изчаква своя час и междувременно създава вълни тук и там. Докато не дойде тя, смисълът на другите не може да бъде разбран, а дотогава всички обяснения на настоящите събития и прогнози за бъдещето на човека са напразни неща. Понеже нейната природа, сила, случване са това, което ще определи следващия цикъл на човечеството ни.|||}}<br />
<br />
{{цитат|... следователно трябва да се подчертае, че духовността не представлява някаква висша интелектуалност, нито идеализъм, нито етична насоченост на ума или морална чистота и суровост, нито религиозност или разпалена и екзалтирана емоционална пламенност, нито дори съвкупността на всички тези превъзходни неща; умственото убеждение, вероучение или вяра, емоционалната аспирация, регулирането на поведението съгласно някоя религиозна или етична формула не представляват духовно постижение и преживяване. Тези неща са със значителна стойност за ума и живота; те са важни за самата духовна еволюция като подготвителни движения, които дисциплинират, изчистват или дават подходяща форма на природата; но те все още принадлежат към умствената еволюция – началото на духовната реализация, преживяване, промяна все още не е налице. Духовността в същността си е пробуждане за вътрешната реалност на нашето същество, за духа, себето, душата, която е различна от нашия ум, живот и тяло, една вътрешна аспирация да опознаеш, да почувстваш, да бъдеш това, да влезеш в контакт с по-голямата Реалност отвъд вселената и проникваща през нея, която също обитава и собственото ни същество, да си в общение и единение с Нея, и едно насочване, преобръщане, трансформиране на цялото ни същество като резултат на аспирацията, на контакта, на единението, растежът или събуждането в едно ново раждане, ново съществуване, ново себе, нова природа.|||}}
3

редакции

Навигация