София Лундберг

София Лундберг (швед. Sofia Lundberg) (1974) е шведска писателка.

Пожелавам ти достатъчно. - прошепна тя в ухото ми. Достатъчно слънце, за да освети дните ти, достатъчно дъжд, за да оцениш слънцето. Достатъчно радост, за да укрепиш душата си, достатъчно болка, за да можеш да оцениш малките моменти на щастие в живота. И достатъчно приятели, за да можеш да се сбогуваш от време на време.
Това е човекът, Дорис. Полът не е това, което е важно. Привличането възниква, когато сродни души се срещат и разпознават. Любовта не се интересува от пола, нито хората - казваше той.
Бих могъл да остана там завинаги. Моето място беше сред книгите, където се чувствах в безопасност.
Той е млад, нека бъде млад. Няколко белези няма да го убият. По-добре да ги остави да са навън, отколкото вътре, в душата му. Изглежда щастлив.
Най-големият комфорт в живота идва от свободното изразяване на мнението и срещата с нищо друго освен любов, дори когато мненията се разминават. Ето защо се чувствах добре да живея с някой толкова толерантен като Гьоста.
Тя използваше книги, за да избяга от реалността.
Технологиите изпълват дните й. Това прави чакането на смъртта малко по-поносимо.
Може би един ден ще станеш писател. Просто продължавай така. Ако усетите и най-малкият подтик, следвайте го. Никога не пренебрегвайте чувствата си. Ние сме родени в изкуството. Това ни дава голяма сила и имаме честта да я управляваме.
Всеки човек иска да живее възможно най-дълго, но знаете ли какво, не е хубаво да бъдеш последен. Животът вече няма смисъл, когато всички останали са мъртви.
Хората, които страдат много от родината си, се променят. Те си затварят очите за други неща и губят способността да забелязват красивото.
Сега, днес, когато прегърбеното ми тяло и набръчканото лице крият всяка последна следа от красота, е приятно да си го призная: едно време бях много красива.
Недовършена любов, която никога не е получила подходящ край. Всеки го прави. Някой, който се е вкопал дълбоко в сърцето ти и е останал там.
Казват, че хората никога не преодоляват първата си истинска любов. Че тя изгражда гнездо дълбоко в паметта на тялото им.
Само един процент от всички ръкописи, изпратени на издателите, стават книги.
Никога не е вълнуващо, когато си в средата му. Просто е трудно. Нюансът става видим едва много по-късно.
Дом без книги е като тяло без душа.
Въпросният знак е само половин сърце. Не можете да обичате човек, пълен с тайни.
Когато човек копнее дълго време, нещо като че се къса в него. Погледът бавно избледнява и той губи способността да вижда красотата в своята среда, в ежедневието си.
Домът ви е вашият малък свят, - каза той. - Вашата собствена сила.
Когато сте млади, са важни само "тук" и "сега".
Няма нищо по-лошо на света от раздялата.
Няма нищо по-красиво от това да видиш живота в очите на хората.
Париж остана мечта. Подобно на изгубената любов, всичко, което става възможно само в мечтите, в крайна сметка остава там.
- Джени, скъпа, любовта винаги намира начин. Водени сме от съдбата, аз винаги съм вярвал в това.
В днешно време тийнейджърите са склонни да бъдат модерни, тогава беше модерно да си тийнейджър.
Сега казват, че лудостта и творчеството вървят ръка за ръка. Че най-талантливите от нас са тези, които са на ръба на депресия или загубата на ума.
Само когато загубиш, разбираш какво си загубил.
Толкова се е стремяла да стане съвършена, че е загубила способността да бъде истинска - самата себе си!
Тогава вие сами ставате луна и блестите, докато зората не се размине. Осветете цялата тази тъмнина. И никога не забравяйте, че отсреща на тъмнината винаги има слънце.
Това, което се очаква от нас, не винаги е вярно, че има много пътища по пътя към смъртта. Че може да сме на труден кръстопът, но пътят все пак може да се изправи. И че завоите изобщо не са опасни.
Айна обичаше да казва, че четенето има своя тайна. Прочетете колкото се може повече книги, каза тя и тогава вие самите няма да забележите как животът ще се подобри сам по себе си и всичко ще се оправи.
Понякога не е нужно да имате еднакви интереси или стил, Джени. Достатъчно е да се веселим един друг.
Някои спомени не могат просто да бъдат забравени. Те се придържат към вас като гнойни циреи, понякога се отварят и причиняват болка, страшна болка.
Звезди... Но дори звездите понякога изгасват.
Любовта винаги ще намери начин. Съдбата ни води...
Раните са склонни да зарастват, знаете ли.
Не всеки знае как се чувства кучето, как гори мястото, където е било ударено. Това болезнено чувство, което остава след удара. И не всеки знае, че болката от побоя прониква в костния мозък, цялото тяло реагира на тази болка, а не само мястото, когато сте били ударени.
...че забравянето се оказа по-просто от побеждаването на болката.
Знаеш ли, че шоколадът е най-доброто лекарство от сълзи?
Не, но това е дълга история. Твърде дълга, за да бъде интересна.
Не виждаш ли на колко години съм? Всички мои приятели починаха отдавна. Ще разберете, когато достигнете моята възраст. Всички те умират един по един.
Фокусирайте се върху своите добродетели, вместо да мислите през целия си живот, че не сте достатъчно добри за по-добър живот.
Той беше този, който ме научи, че не всички деца се раждат в любов. Тази любов изобщо не е задължителна. И че не винаги е хубава.
Трудно е да си стар и нездрав, да не можеш сам да решиш кога си отпочинал, уморен или някъде между тях и дали трябва да направиш нещо по въпроса.
Просто трябва да затворите очи и да се пренесете в този момент. Когато имате много свободно време, осъзнавате, че паметта ви е почти безгранична.
Да, животът преди войната беше по-лесен. Винаги е по-лесно, когато си млад и красив. Много идва даром.
Спри да се омаловажаваш. Никога не е късно да започнете да правите това, което наистина искате.
Сега не забелязвате много, защото сте заети да живеете. Нюансите стават забележими едва много по-късно.
С напредването на възрастта спомените за случилото се наскоро избледняват, а случилото се преди много години става толкова живо, сякаш току-що се е случило.
- Беше ли религиозен? - Не публично. Сам със себе си. Като всички нас.
Всичко, което прочетете, всяка до последна дума, остана във вас. Никой не може да ви отнеме това.
Постоянно мислиш за другите, Елин. Това, разбира се, е добре, но не бива да забравяте и за себе си.
Това е живота, приятелю. Всички сме родени и след това умираме. А междувременно живеем както можем.
Може би самата тя е като глухарче? Плевел на грешното място.
Никой не трябва да седи сам и да плаче.
Вече си голяма, за да разбереш, че всичко се върти около смъртта, нали, любов моя? Всички ще умрем, можете да бъдете напълно сигурни в това.
Имам лице като празен лист, нарисувайте върху него каквото искате. И дълго, тънко тяло. Това красота ли е? Не. Това е човек, който може да бъде всеки. Човек, който може да отговаря на това, което е модерно днес. Това означава да си модел.
През целия си живот срещаме много имена. Мислила ли си за това, Джени? Всички имена, които идват и си отиват. Това разкъсва сърцата ни на парчета и ни кара да плачем Които стават обичани или мразени.
Такава любов се случва на всеки, която не може да бъде забравена.
По някаква причина се очаква хората да умрат без сълзи.
Кафето е златото на деня.
Превръщането на младите жени в егоцентрични, нарцистични вещици е лесно.
Невъзможността да говорите ви поставя в дъното на йерархията и точно там се озовах в първия си ден на работа. Извиних се за невежеството си, навеждайки глава.
Когато си млад, е важно само "тук и сега". Много рядко някой мисли за това какво ще се случи по-нататък.
Всичко е спряло. Животът е приключил. Не само за татко, но и за всички нас. Отчаяният му плач в онази мразовита октомврийска сутрин сложи жесток край на детството ми.