Направо към съдържанието

Слави Бинев

От Уикицитат
  • "През нелекия си живот съм се убедил, че не са страшни страшните, страшен е страхът от тях." — в. "Труд"; 01.04. 2003 г.
  • "...Като посочиш някого, за когото е публична тайна, че е престъпник и кажеш „Къде гледа законът?”, веднага ти се отговаря: "Хайде бе, пък ти си много хубав!" Истината за мен е следната: в гражданската война с престъпността аз съм принуден да защитавам семейството си, бизнеса, приятелите. Правя го само със законови средства: съд, медии, граждански организации. В десетките увеселителни заведения, които стопанисваме, не влизат въоръжени, не се внасят наркотици, хората се държат прилично и се забавляват. Вярно, поддържаме огромна армия от охранители, купуваме все по-скъпи защитни средства... Това е, защото живеем в затвор. И момчетата на България не искат да стават учени, пожарникари, спортисти или космонавти. Те искат да станат мутри, защото в България мутрите са богати, необезпокоявани и непреследвани от закона. Все ми се иска да убедя младите хора, че днес у нас не е геройство да си мутра. Геройство е да се опитваш да живееш, вярвайки в законите. Това е толкова екзотично, че когато го казвам, гледат ме все едно в стаята е влязъл фолк певецът Азис - мъж с бяла брада, черна бална рокля, пера и жартиери." — в. "Труд"; 01.04. 2003 г.


Превърнаха ни в затворници на страха[редактиране]

в. "Труд", 10.10.2003 г.

"Съгласих се да коментирам събитията от последно време не само заради сходството между побоя и стрелбата в “Ескейп” и нападението на “БИАД” от Георги Илиев. А най-вече заради факта,че нищо не се променя. Че всеки показен разстрел, всяко нагло демонстриране на криминална сила – независимо дали е бой в заведение или паркиране на бронирани коли насред улицата - всеки шум из вестниците, последван от гузното мълчание на правораздавателната система, хвърля още една лопата пръст върху идеята, че имаме държава.

Не бих искал да съм поредният, който скимти около липсата на справедливост. Но когато политическият ни елит не разбира, че са нужни драконовски мерки срещу престъпността, гражданите трябва да му го напомнят. Наистина недоумявам:

Колко невинни трябва да загинат при следващия инцидент? 10,15 или колко? Следващата стрелба на кръстовище да покоси минаваща детска градина? Какво изобщо чакаме да се случи, за да се размърдат законодателите?

В България прокурорите ги е страх да си вършат работата. В България днес има над 10 000 криминално проявени на свобода! В България днес всеки втори е бил жертва на престъпление. Имената на основните лица на престъпността са известни, но кой знае защо ги наричаме “бизнесмени”, подигравайки се не само с чувството за справедливост на хората, но и уронвайки идеята за пазарна икономика, демокрация и предприемчивост.

Ако аз имам възможностите да водя 3 и 4-годишни дела за нападението на “БИАД” само заради принципа и вярата в законите, то колко хора имат това търпение и възможност? И на колко няма да им писне и няма да потърсят друг, нерегламентиран от закона начин да защитят живота, имуществото и честта си, пък каквото ще да става?

Колко още може да издържи бездруго крехката ни представа, че имаме държава? Колко още млади трябва да напуснат страната, за да разберем, че и престъпността, и бедността еднакво ги карат да бягат?

Мисля, че когато държавата е неспособна да ни защити, гражданското общество трябва да се самоорганизира. Преди 10 години ние се опитахме чрез асоциацията “Защита”. Бяхме разпуснати, обвинени в какво ли не, а тези, срещу които се изправихме, разстреляха показно един от създателите на “Защита” - доц. Цветан Цветанов.

Превърнал съм клубовете и ресторантите, които управлявам, в непристъпни за мутрите места. Охранителите са повече от сервитьорите! Забавляващите се вечер софиянци са съгласни на унизителни проверки за оръжие. Най-ужасното е, че почваме да свикваме с това. Както свикнахме да живеем зад решетки в апартаментите си, вместо зад решетките да са бандитите.

Отлично знаем, че полицията прави каквото може. След всеки тежък инцидент авторитетни представители на правораздавателната система казват: “Нуждаем се от подкрепата на обществото“. Каква подкрепа бе, хора? В какво? Да излезем с ловджийски пушки на улицата? Да събираме подписи за промяна на конституцията? Да направим изборни съдиите и прокурорите? Да въведем шерифи или да възстановим ДОТ (доброволните отряди на трудещите се). Каква подкрепа?

Превънахме се в затворници на страха си. Аз не искам моите деца да живеят в страх!

Мисля, че проблемът днес е в политиците, във волята им да се справят с престъпността. В желанието да въведат законодателните промени, за които и полицаи, и граждани приказват от години, в силата им да реформират съдебната система. Трябва ли да се случи нещо като в Белград, та с извънредни средства да спрем организираната престъпност?"



Външни препратки[редактиране]