Скарлет Томас

Скарлет Томас (Scarlett Thomas) (1972) е английска писателка.

За човешкият разум не е по силите си да си представи безкрайността, както и не е способен да побере цялата вселена или да постигне истинският смисъл на живота.
Кой се движи вятъра или знамето? Двама монаси спорят за това и към тях дошъл мъдрец който им казал "Вятъра и знамето не се движи. Движи се разума.".
Живота в някакъв смисъл е тест, който продължава, докато не сгрешиш.
Бог е създаден от мислите на хората или хората са създадени от мислите на Бога?
В издателските среди повечето разговори напомнят беседи на болни от Алцхаймер, защото твърде много сме мислили и твърде много сме чели.
Да живееш вечно, е все едно да си омъжена за самата себе си и да нямаш възможност да се разведеш.
Най-добрите решения обичайно се вземат за части от секундата.
Чудовище става само това, което ние приемаме за чудовище.
Може би един от най-тъжните факти на съвременния живот е, че на работното място, или на следващата улица, или на другият бряг, винаги ще има някой, който може да те разбере по-добре от човека, с когото живееш.
Някъде по света има магическа книга. Как създава магия? Да, просто приема формата на книгата, която на този етап от живота ви е необходима най-много.
В онези дни ми се стори, че животът е нещо, което ще се случи в бъдеще...
Романите са ни нужни, само защото ние сме смъртни.
Интересно, защо хората през цялото време говорят, че в дома им е разхвърляно, даже когато в дома им не е?
Един от парадоксите на писане е, че когато пишете нехудожествена проза, всеки бърза да докаже, че грешите и идеите ви са грешни, но ако сложите същите идеи в художествено произведение, всеки е готов да вярва, че всяка дума, която казваш това е вярно.
Липсва ми това, което е могло да бъде.
Не исках да се срещам с хора, които биха могли да бъдат щастливи - в светлината на радостта ми моето нещастие би станало твърде очевидно.
Хората, които през цялото време се нуждаят от приключения, просто не знаят как да извлекат максимална полза от това, което им се случва в обикновения живот, и всичко останало, те нямат нито капка въображение.
- Не го вземат отново на работа. Той има лоша седмица. - Той винаги има лоши седмици.
Самата наука не е нищо повече от сбор от думи. Имам подозрение, че истината е извън езика и това, което наричаме "реалност".
Искам да знам всичко по една проста причина: ако знаете всичко, има голяма вероятност да имате нещо, което наистина можете да вярвате.
Нашата омраза към другите, всъщност, израстват от омразата към себе си.
Мисля, че придаваме твърде голямо значение на плановете.
Без значение как се опитвате да скриете мисълта, Тя ще се върне в пророческите сънища.
Всичко това няма никакво значение. Нищо няма значение. Значение не съществува...
Разбира се, премахването на старите боклуци е безкраен процес.
Понякога предположението е знание.
Когато погледнем илюзиите на света, виждаме само самия свят. Къде свършва илюзията? Не, всъщност: нашият живот е не повече от една голяма измама на магьосник?
Не мислите ли, че след сто години всички ние ще живеем в тези игри и ще работим във виртуалната индустрия, купувайки и продавайки въображаеми стоки, а някакъв невидим клас от бедните междувременно ще взима боклука, ще готви храна за нас и ще върши цялата истинска работа в реалния свят?
Чудя се как креационистите ще реагират на идеята, че крайната цел на еволюцията е създаването на Бог!
Ако реалността е само илюзия, защо тогава толкова се суетим?
Това е, което ме интересува в проклятията: могат ли те да съществуват, ако не им се вярва?
В света на илюзиите всичко, което искате, може да стане реално - а понякога дори и това, което изобщо не искате.
Понякога се събуждам с толкова дълбоко чувство на безсилие, че едва мога да дишам.
Никой все още не знае нищо наистина важно - и все още има толкова много неизвестни.
Очевидно това е характерно за повечето дългосрочни взаимоотношения: в един момент осъзнавате, че сте оставени сами с човек, който е постоянно против всичко, което правите.
Човек със сигурност ще намери възможност да прави секс и може да бъде спрян само от тормоз в интернет или от тежка форма на анорексия.
Висшата сила, дори и да е жестока, дава на нашия живот смисъл, който ние не сме способни да му придадем.
Но понякога е полезно да се съсредоточиш върху нещо конкретно и да пуснете всичко.
В онези дни ми се струваше, че животът е нещо, което ще се случи в бъдеще, а не сега, и мислех, че е по-лесно от впише да се впише космосът в едно стихотворение.
От психолога и дявола тя би избрала последният.
Може да бъде опасно и това, което не съществува.
Или ще я разбера неправилно? Или още по-лошо, ще я разбера правилно?
Най-главното е да не проявяваш жестокост по отношение на някого само защото той не ти харесва.
Училището беше глупости. Но училището винаги е глупости, ако не сте като останалите.
Колкото повече се мотаете с приятелки, толкова по-малко време имат да говорят зад гърба ви.
Ако не беше вчера, никой нямаше да го сравни със старостта.
Всеки кораб е само очакване за корабокрушение.
Хареса ми вселената, особено нейните най-загадъчни аспекти - като относителността, гравитацията, горните и долните кварки, еволюцията и вълновата функция, които почти разбрах.
Искаш ли да се научиш да летиш, момче? Книгите ще ви дадат крила.
Някои хора мислят, че отварянето на книга е просто нещо. Те грешат. Малко хора разбират, че книгата наистина може да те заблуди.
Този свят е наш общ нощен кошмар. Отнасяйте се така към него.
Всичко в познатата вселена се състои от кварки и електрони. Вие сте направени от същото нещо, от което съм направен, и от същото нещо, от което са направени снегът и камъните. Просто комбинациите са различни.
Ето защо Фльор е толкова слаб? Защото само гледа сладкишите, но не ги яде?
Надеждата цъфти толкова плахо като пъпките на саксийните растения.
Хората обичат да атакуват онези, които не могат или не искат да се крият, и атакуват главно, за да скрият собствените си тайни още по-дълбоко.
Време е да спрем да мислим, трябва да се държим като всички нормални хора - без да се опитваме да предскажем действията и мислите на другите.
Обединяващият момент е фактът, че вече сме заедно, и инерцията надделя над ентропията.
Трябва много да се учиш. И още повече ти се налага да забравиш.
Това, което се счита за непотопяемо, в крайна сметка неизбежно ще потъне.
Според мен вселената е твърде голяма, за да се опиташ да я теоретизираш.
Единственото с което искам да се занимавам е да те обичам.
С това не се изчерпва живота. В него има нещо повече от капитализма.
Ти им показваш, че конфликтите са нужни само за да ги разрешаваме ловко.
Може би на всички свръхестествени явления могат да бъдат намерени културни обяснения, ако добре се постараете.
Но сега Джули разбра, че животът не е лишен он риск. А рискът е значителен. Животът завършва със смъртта, каквото и да правите. Рискът е голям.
И в края на краищата само, децата, хипитата, студентите и неудачниците питат "защо". Това е общоизвестно.
Не се опитвайте да гледате себе си отстрани. Не се опитвайте да видите това, което другите виждат. Седиш на поле за крикет в малко градче и пиеш чай по средата на нощта. Това е абсолютно нормално.
Единственото проклятие в моят живот съм аз самата.
...всяка система, пораждаща парадокси, има вътрешен недостатък.
Разделяй и владей. Но ако ти не се прибавяш към никого, те не могат да те разделят.
Биолозите... по някаква причина, от всички обяснения винаги избират най-мрачните.
Ако бях айсберг и той беше кораб, никога нямаше да се срещнем, защото със сигурност щеше да промени курса навреме.
През годините тя е научила няколко редки езика, придоби пет сложни татуировки, три "изгубени" колекции от хербарии, успешна инсталация, рокля от листа и малария.
Заекът който през цялото време седеше под живият плет се чудеше защо хората толкова усложняват нещата. Защо не дъвчат заедно зелено зеле и не живеят?
Ако искате наистина добре да си прекарате времето, отидете на църква.
За да може романът да се оформи, най-вероятно трябва да имате представа за целия свят, макар и фалшив, но ваш собствен.
Искате ли морални принципи - прочетете белетристика, защото в реалния свят няма такива.
Бриония обича модата и стила, но те нея - не.
Е, какво мислите, че трябва да прави четиринадесетгодишният тийнейджър в свободното си време? Спаси света? Да общуваш с извънземни? Да работи като шпионин?
Телевизията те заблуждава и ти вярваш, че имаш живот, който всъщност нямаш.
Така е при почти всички хомеопати. Изучавате изкуство, а след това от време на време практикувате на приятели, колеги и роднини, като местна вещица.
Никога преди не бях медитирала; сега влязох и открих, че това нещо е донякъде подобно на наркотиците - чувството е същото, както да попаднете в себе си.
Вие сте в беда. Хайде да изпием кафе.
Никога няма да завършите това, което започнете. Няма да преодолеете чудовището. И в края на краищата, няма да стигнеш до никъде.
През цялото време трябва да се обърнете към хуманитарните науки, за да ви обяснят какво е истинският живот.
Промените не се случват, въпреки факта, че всичко постоянно се променя.
Всичко, което направиш, ще ти се върне трикратно.
Когато знаете какво се случва в света, вие се събуждате, волю-неволю. Но е трудно да говоря с хората за това.
Ако като дете четеш книги за възрастни, в теб се складира доволно своеобразна представа за живота...
Когато твоят живот пряко зависи от твоите знания, ти става по-лесно да се учиш.
Докато чета тези книги, разбирам всичко - особено ако са добре написани и има много умни примери. Но ако някой поиска от мен да ви разкажа за теорията на относителността, не мога да направя това. Е, това е, мога, но не много добре.
Някои хора вярват, че всички тези магически същества наистина живеят сред нас. Други смятат, че тези духове са проява на някаква енергия, същността на която можем да разберем само метафорично - под формата на истории и картини.
Огромното количество романи ни учи само на едно: като че ли високите морални ценности могат да ни защитят от всичко.
Ако няма намерение зад думите, има ли в тях смисъл?
Интересно, стените тук са за да не пуснат вътре пустотата или да да не пуснат навън градът?
Вероятно няма да лъжа, ако кажа, че мразя сутринта. Мразя нейната честност: съзнанието по това време е на път да се включи в светлината на деня и да разпръсне тайните нощни сенки.
Но защо да не спориш, ако не си съгласен с нещо?
Съществувам ли, ако никой не ме вижда?
Целият ви свят е един парадокс. Официално той няма начало или край. Няма нищо в това, което би имало смисъл, и въпреки това изглежда сте го създали именно такъв.
Много важно е, че хората нямат право да променят историята.
Чудесно. Прекрасно. Моят живот е празник, пълен с розови балони.
Начина, по който се обръщаме към животните, има нещо от антиутопията.
Разбирам, че да бъдеш дете е парадоксално.
Бих искал да бъда личност, който се съпротивлява до края.
"Ти" си това, което мислиш за себе си.
Даже ако не вярваш във всичко останало, Иисус е удивителен човек.
В нашето общество, където всички ние сме свързани с битове и байтове, вече не можеш да се разтвориш в тълпата.
Защо винаги се оказвам не там, където съм нужен?
Мислите бушуваха е главата ми подобно на разярена тълпа, която е въоръжена с вили.
Пазете се от евтини стоки. Ако купувате евтини стоки, крадете от нечий друг труд.
Рутината убива творческата мисъл.