Сергей Есенин

Сергей Есенин
Вижте също
Статия в Уикипедия
Материали в Общомедия

Сергей Александрович Есенин (1895 - 1925) е руски поет.

• Грубите получават радостта. На нежните се дава тъгата.

  Грубым дается радость, Нежным дается печаль.

• Колко е нелеп целият ни живот. Изкривява ни още от люлката и вместо действителни, истински хора излизат само някакви уроди. — из негово писмо, есента на 1912

  Как нелепа вся наша жизнь. Она коверкает нас с колыбели, и вместо действительно истинных людей выходят какие-то уроды.

• О, да, поет е само тоя,
  който, страдащ и суров,
  за врага е сабя в боя,
  а за хората – любов.

— из "Поет" (1912), превод Дамян Дамянов

• Стихнаха блатата,
  сини небеса.
  В елова позлата
  зазвъня леса.

— из "***Стихнаха блатата" (1914), превод Иван Николов

• Крачиш бавно в мрака и
  сам не знаеш ти
  приказка ли някаква
  вятърът шепти.

— из "***Ех, страна забравена" (1914), превод Иван Николов

• Не ругайте. Това е то, ето:
  не търговец съм аз на слова.
  Натежа и назад се отметна
  златорусата моя глава.

— из "***Не ругайте" (1922), превод Блага Димитрова

• Със себе си да споря
  е излишно –
  аз сам на себе си
  съм чужд човек.

— из "Зимна хала" (1924), превод Андрей Германов

• Неизказано е, синьо е, нежно е,
  подир бурите стихна навред
  и душата долина безбрежна е
  диша мирис на рози и мед.

— из "***Неизказано" (1925), превод Елисавета Багряна

• Може би така е отредено –
  щом години трийсет наближим;
  всички ний с души осакатени
  за живота здраво се държим.

— из "***Може би така е отредено" (1925), превод Митю Колев

Източници

• "Сергей Есенин: Избрани стихотворения и поеми", изд. "Народна култура", 1969 г.