Сергей Есенин

От Уикицитат

Сергей Александрович Есенин (1895 - 1925) е руски поет.


  • Грубите получават радостта. На нежните се дава тъгата.
    Грубым дается радость, Нежным дается печаль.


  • Колко е нелеп целият ни живот. Изкривява ни още от люлката и вместо действителни, истински хора излизат само някакви уроди. — из негово писмо, есента на 1912
    Как нелепа вся наша жизнь. Она коверкает нас с колыбели, и вместо действительно истинных людей выходят какие-то уроды.


— из "Поет" (1912), превод Дамян Дамянов


  • Стихнаха блатата,
    сини небеса.
    В елова позлата
    зазвъня леса.
— из "***Стихнаха блатата" (1914), превод Иван Николов


  • Крачиш бавно в мрака и
    сам не знаеш ти
    приказка ли някаква
    вятърът шепти.
— из "***Ех, страна забравена" (1914), превод Иван Николов


  • Не ругайте. Това е то, ето:
    не търговец съм аз на слова.
    Натежа и назад се отметна
    златорусата моя глава.
— из "***Не ругайте" (1922), превод Блага Димитрова


  • Със себе си да споря
    е излишно –
    аз сам на себе си
    съм чужд човек.
— из "Зимна хала" (1924), превод Андрей Германов


  • Неизказано е, синьо е, нежно е,
    подир бурите стихна навред
    и душата долина безбрежна е
    диша мирис на рози и мед.
— из "***Неизказано" (1925), превод Елисавета Багряна


  • Може би така е отредено –
    щом години трийсет наближим;
    всички ний с души осакатени
    за живота здраво се държим.
— из "***Може би така е отредено" (1925), превод Митю Колев


Източници
  • "Сергей Есенин: Избрани стихотворения и поеми", изд. "Народна култура", 1969 г.