Сергей Есенин
| Сергей Есенин | |
|---|---|
 | |
| Вижте също | |
 Статия в Уикипедия | |
 Материали в Общомедия |
Сергей Александрович Есенин (1895 - 1925) е руски поет.
- Грубите получават радостта. На нежните се дава тъгата.
- Грубым дается радость, Нежным дается печаль.
- Колко е нелеп целият ни живот. Изкривява ни още от люлката и вместо действителни, истински хора излизат само някакви уроди. — из негово писмо, есента на 1912
- Как нелепа вся наша жизнь. Она коверкает нас с колыбели, и вместо действительно истинных людей выходят какие-то уроды.
- — из "Поет" (1912), превод Дамян Дамянов
- Стихнаха блатата,
сини небеса.
В елова позлата
зазвъня леса.
- — из "***Стихнаха блатата" (1914), превод Иван Николов
- Крачиш бавно в мрака и
сам не знаеш ти
приказка ли някаква
вятърът шепти.
- — из "***Ех, страна забравена" (1914), превод Иван Николов
- Не ругайте. Това е то, ето:
не търговец съм аз на слова.
Натежа и назад се отметна
златорусата моя глава.
- — из "***Не ругайте" (1922), превод Блага Димитрова
- Със себе си да споря
е излишно –
аз сам на себе си
съм чужд човек.
- — из "Зимна хала" (1924), превод Андрей Германов
- Неизказано е, синьо е, нежно е,
подир бурите стихна навред
и душата долина безбрежна е
диша мирис на рози и мед.
- — из "***Неизказано" (1925), превод Елисавета Багряна
- Може би така е отредено –
щом години трийсет наближим;
всички ний с души осакатени
за живота здраво се държим.
- — из "***Може би така е отредено" (1925), превод Митю Колев
- Източници
- "Сергей Есенин: Избрани стихотворения и поеми", изд. "Народна култура", 1969 г.