Сашо Диков

Сашо Диков е български спортен журналист и телевизионен директор.

От него

В „Коритаров Live“ по Нова телевизия, юни 2006, цитиран във Варна спорт

Диков е поканен от Коритаров да говори за световното първенство по футбол, като преди това Светослав Спасов от НДСВ дискутира кастрацията на педофили.

• Подкрепям кастрацията на педофили, но само с насилствено осеменяване на тъпи депутати.
• Знам кой няма да стане световен шампион — Бразилия. И ще ви кажа защо? Много букмейкъри ще бъдат източени чрез залозите. В момента всички залагат огромни суми на Бразилия и логично този отбор няма да стане шампион.
• Идва един от Държавна сигурност и ми вика: Сядай и пиши. И аз писах. За една дипломатка, австрийка. Не, не беше скиорка. В никакви отношения не съм бил с нея, за интимни и дума не може да става. Познавах я. Караха ме да излъжа, че уж тя ме убеждавала да избягам от България. Аз не можех да излъжа и повече не дойдоха. Имам цял свитък от доноси на агент Димитър, затова Жоро ела и участвай в моето предаване. Аз и Кеворк ще поканя. Ела и разкажи за тия студенски години. За ония лайна пред паметника на Брежнев.
• Стоичков по едно време поведе нацията и тя го последва. Парите превзеха футбола.

За него

• "Вашият шеф да отиде да си прибере дъщерята от тоя бардак (б.р. ВИП Брадър 3)! Това е детето му!... Искам да го излъчите!" — След полуфинала за купата на България (Пирин - Левски, 1:0) Тодор Батков напусна безмълвен стадиона в Благоевград, но малко преди да се качи в автомобила си се обърна към репортера на Канал 3, визирайки Петя Дикова - дъщерята на Сашо Диков (програмния директор на Канал 3); 2009-04-29

• ...лично, самият Сашо Диков ровеше в нЕкакви справочници да види какво значи думата "ибрикчия". Много е лошо когато продадеш душицата си за дребни стотинки и когато си готов да държиш ибрика на всяка цена, само и само да съществуваш някъде в публичното пространство. Той петнаЙСЕ ли, седемнаЙСЕ години плю, плю, плю, плю, плю по футбола, докара нещата до това дередже до което е... — Президентът на ФК „Славия“, Венцислав Стефанов, коментира темата за черното тото в „Гореща точка“ на TV7; 11.05.2011

• 1:1 или Утопията на честността
  
  Канал 3 е телевизия, разполагаща с не особено добри материални условия, с допотопна техника, със схлупени и неуютни студия. Въпреки това под покрива и,и в трудни времена намериха подслон едни от най-острите езици в българското ефирно пространство — противоречивата Маргарита Михнева с „Неудобните“, неспокойната Лили Маринкова с „Вън от рая“, безцеремонната Виза Недялкова (преди авантюрата „Радио НЕТ“). Събирането на такива тв и радио звезди обаче, както и вземането на съгласието им да се трудят в подобна примитивна обстановка, без съмнение не се дължи на собственика на телевизията Величко Найденов, а преди всичко на неотстъпващия на своите колежки по острота, непримиримост и патетичност в търсенето на истината спортен журналист Сашо Диков. Подобното привлича подобното: неговото предаване „1:1“ в света на спорта е по същия начин ръбато, както вече изброените. И макар сферите да са различни, нагласите и желанията са идентични — борба за повече етичност, справедливост и честност най-напред в спорта и в частност във футбола, а след това и навсякъде другаде.
  Тази е причината предаването „1:1“ да се вглежда внимателно — чак до вманиаченост, във всяко положение на терена, да го премята от прав и „обратен ъгъл“, да връща лентата до втръсване и да прави всичко останало, за което му се смеят и го подиграват. Но не толкова тези странни програмни решения са важни в случая, колкото гласът на Сашо Диков зад кадър. Той, разбира се, засяга футбола, но репликите и размислите върху играта в нейния български вариант са само повод за акцентирането върху почтеността, джентълменството, достойнството. В думите и тона на водещия прозира страстен копнеж за по-благородни нрави, за храбро поемане на отговорност, за решаване на изхода от една или друга среща там, на зеления терен, не благодарение на „черните каси“ и на задкулисните игри на футболните босове с БФС и с атрактивния негов шеф Иван Славков. С други думи, апел е за честност и справедливост, вопъл е за тяхната липса в пространството на българския футбол. Пък и не само там — истински образцова в своята романтичност беше разлютената тирада на Сашо Диков срещу номера, скроен от китайките на българския национален отбор по волейбол на световното в Германия.
  Лидерството на честността в предаването „1:1“ се възприема и от зрителите, ето защо в своите понякога по-критични бележки към неговия водещ те го упрекват именно в липса на такава, в отсъствие на еднаква мяра към различните отбори. В нападките, естествено, говори запалянковщината и тесногръдите футболни пристрастия, които и на самия Диков — личи си — вече безмерно са омръзнали. Той непрекъснато обяснява, че му е писнало да повтаря, че в неговите „дисекционни“ репортажи няма никаква субективност, че всичко е не в полза на един или друг тим, а в името на повечето благородство в нравите на спорта. Лайтмотивът на неговото предаване е именно в моралните призиви, в непрестанното изискване за нравственост и етичност на терена, за мъжко поведение и високо вдигната глава. Към него не може да се приложи в никакъв случай максимата за „По-добре грозна победа, отколкото красива загуба“, напротив — той предпочита да падне достойно, не да спечели недостойно. Затова и всички футболни трикове с лежането на терена за бавене на времето, лъжливи финтове за дузпа и т.н. го изкарват извън равновесие — те са вън от полето на честността, неговия най-съкровен критерий.
  Всъщност „1:1“ е израз на копнежа не само на Сашо Диков, но и на цялото българско общество за повече морал и справедливост в нашия живот. Това, което той изказва за футбола, голям процент от българите си го мислят за функционирането на целия социум — че съдиите са подкупни, че правилата (законите) не са еднакви за всички, че този, който има пари, предпочита да си купи успеха, не да го извоюва в честен двубой. Предаването по Канал 3 е само част от този нескончаем български блян, който едва ли някога ще намери покой. Просто защото утопиите никога не стават действителност… — в-к „Култура“, автор Митко Новков

• Сашо Диков срещу вятърните мелници в спорта
  
  Щом Сашо Диков се появи на спортно състезание или пресконференция, всички изострят слух и отправят взор към него в очакване да стане екшън. Защото за известния спортен журналист няма теми табу и свещени личности. Диков гони с оператор и камера спортни величия, президенти на клубове, провира се през бодигардовете им и задава въпроси, които се въртят в главата на всеки, но малцина смеят да изрекат на глас. За да не си навлекат неприятности и дори, за да не ги помислят за луди. Много от преследваните обекти махат презрително с ръка, други го заплашват, трети открито го ругаят. След което Сашо излъчва всичко в ефир. А зрителите на „София кабел“ стават свидетели на страшно екранно представление. Дори монтажът да не е добър, кадрите да са „грапави“ и да стават гафове на живо — преживяването си заслужава.
  В запалянковските среди Диков е признат за най-скандалния спортен журналист. Карал се е с кого ли не, нервирал е шефове на федерации и клубове, чувал е за себе си всичко. За хората от „Борисовата градина“ той е мръсен левскар, за левскарите е долен чорбар. Привържениците на „Славия“ го наричат мошеник, а феновете на „Локомотив“ (Сф) твърдят направо, че е престъпник. Никой не знае точно от кой отбор е. Когато се появи на някой стадион, публиката често скандира обидни възгласи със сексуален намек.
  Единствено президентът на „Локо Сф“ Николай Гигов досега го е потупал приятелски по рамото с успокоителната констатация: „Абе, ти си завършен идиот, но от такива като тебе има нужда.“ Затова пък в някакъв автосервиз монтьор идва при него и отсича: „Ти само се гавриш с хората! Въобще не си въобразявай, че те харесвам, макар че те гледам.“
  Напоследък на спортни състезания разни хора налитат да чупят камерата на Диков. На баскетболен мач неотдавна бодигард на президента на „Славия ВИС-2“ удря оператора. На футболна среща на стадиона в кв. „Надежда“ фен от „Академик“ прави опит да отмъкне камерата.
  „Винаги съм бил конфликтен. Още като състезател по ски непрекъснато се карах с треньорите“, спомня си тв журналистът.
  Първият голям скандал Сашо прави преди олимпиадата в Инсбрук през 1976 г. Треньорът на националния отбор оставя Диков извън групата на избраниците. Бъдещият журналист е убеден, че е по-добър от останалите и в навечерието на олимиадата побеждава конкурентите си в слалом за престижната купа на в. „Отечествен фронт“ . Така получава виза за Инсбрук.
  Постъпването му в телевизията през 1978 г. също е съпроводено с протести на цялата редакция. Тогавашният шеф на „Сан Стефано“ Иван Славков твърдо застава зад Сашо и така ски сътезателят става спортен журналист.
  Цялата му кариера от тогава до сега е изпъстрена с разправии. Голяма шумотевица се вдига есента около побоя над бившия шеф на съдийската комисия Борислав Александорв. Историята се развива в ложата на стадиона в Кюстендил. Александров публично е линчуван. Диков заснема екшъна и го предлага за излъчване на БНТ. Иван Гарелов го подкрепя, но негови колеги от спортната редакция скачат като тигри, за да потулят скандалните кадри. И материалът не вижда бял свят. Въпреки че пребитият е действащ полковник от МВР. По-късно на пресконференция на СДС Сашо се обръща директно към премиера Иван Костов: „Как ще коментирата факта, че касета, която дава представа за действията на силовите групировки, не се показва по БНТ?“ Премиерският отговор е кратък: „Значи футболният съюз има силно лоби в телевизията.“ И случаят се потулва. „Тогава се чувствах най-отчаян. Мъчно ми беше, че никой не се заинтересува. Тогава престанах да вярвам в приказките за борба с престъпността.“
  20 дни след пресконференцията Диков е уволнен като главен редактор на сп. „Шампиони“ в БТА. „Нямам доказателства, че между двата случая има връзка. Обясненията на Панайот Денев обаче бяха смехотворни. Той заяви, че съм пишел по недопустим начин за Иван Славков и съм го оплювал. А само 2 месеца преди това даде изключително висока оценка на списанието.“ Така Диков се прощава с екипа на „Шампиони“, но не пропуска да каже на Панчо Денев, че е син талибан.
  Звездата на „София кабел“ си навлича гнева и на прославените ни футболисти Трифон Иванов и Красимир Балъков. Преди квалификационен мач за световното първенство той разбира, че Краси и Туньо закъсняват за лагер-сбора в резиденция „Бояна“, защото предната вечер се впускат в бурен купон в новооткрита дискотека на Балъков във Велико Търново. На пресконференция с Христо Бонев Сашо иска случаят да бъде обяснен. Бонев мълчи.
  На следващия ден Сашо отива на тренировка на националите. Трифон му заявява: „Забрави моето име, защото ще имаш неприятности“. Диков отговаря, че просто си върши работата. Скандалът е съпроводен с бурни крясъци, а действието се развива пред голяма група журналисти.
  Малко по-късно Балъков също излива гнева си върху Сашо. „На такива като теб няма да давам интервюта. Никаква полза няма от журналисти, дето само ровят и се врат навсякъде.“ Балъков, естествено, смята, че подобни хули срещу себе си Диков няма да пусне в ефир. Бившият скиор обаче не изменя на нрава си и излъчва излиянията на известният футболист. „Въобще не се сърдя, когато ми казват в очите какво мислят за мен.
  Знам, че не винаги съм прав.
  Готов съм да се вслушам във всяко мнение. Дори поканих капитана на «Локо СФ» Димитър Васев на живо да говори срещу мен. Поводът бе негово изказване пред камерата, че предаването ми е тъпо, а аз съм употребявал непрекъснато турски думи. Така и досега обаче не се е явил в студиото.“ Сашо Диков кръстосва шпаги и с шефа на федерацията по волейбол Валентин Заяков. Преди около 2 месеца в подбрани редакции на столичните медии се разпространява автобиография на спортния началник. В нея се обяснява, че Заяков е бил европейски шампион по волейбол с отбора на ЦСКА и четвърти на световното първенство в Мюнхен. „Страшно се ядосах, защото това е абсолютна лъжа. По-късно разбрах, че тази лъжлива автобиография е била необходима като документ, за да може Заяков да кандидатства в някаква организация на Олимпийския комитет.“ Когато Диков иска обяснение от волейболния шеф, той отговаря: „Под достойнството ми е да коментирам.“
  „Това може да е било и донос, но фактът заслужаваше коментар. Тъжното е, че повечето от останалите колеги подминаха историята. В крайна сметка, винаги е добре да не си разваляш отношенията със спортните началници. Нали те решават кои журналисти да пътуват с чартърни полети в чужбина“, разсъждава Диков.
  Той и до днес твърди, че за него журналистиката е преди всичко морал, а след това талант и професионализъм. „Убеден съм, че журналистите трябва да са опозиция на всеки власт. Иначе може да изглеждаш прекрасно, да имаш хубав глас и дикция, да си интелигентен, но ако проституираш в професията, си загубен.“
  Диков е доволен, че винаги е имал шанса да казва какво мисли. Признава, че в „София кабел“ му е дадена пълна свобода.
  „Давам си сметка, че често не изпипвам нещата в предаването. Стават грешки, нямам екип, често показвам суров материал. Всичко това някак си го преживявам, но никога няма да допусна някой да ме цензурира. Единственото ми удовлетворение е да казвам нещата честно.“
  Все пак, Сашо признава, че е малко уморен от вечните битки. Вече не му е особено приятно да ходи и на стадионите, защото ложите днес били пълни с хора, от които можело да се очаква всичко. „Заради престъпното бездействие на хората от футболния съюз, е настанал пълен хаос. Вече всичко е възможно, защото няма никакви наказания.“
  Всички тези, които вършат каквото си поискат в спорта, сигурно смятат Сашо Диков за наивник, който се бори с вятърни мелници. Дори негови колеги понякога се подсмихват на стръвта, с която разнищва скандални сюжети. „Такъв съм. Знам, че характерът ми е ръбат, но просто не мога да мълча“, е лаконичната характеристика, която сам Сашо си прави по този повод.

  — Кристина Патрашкова — в-к „Сега“, брой 88/18.04.98

• Срещу мен работят определени хора от медиите, на които им се плаща, за да ме нападат. Ти, Сашо, си единият от тях.

  — Христо Стоичков — „Сашо Диков бил платен журналист според Стоичков“, 13 май 2006

• Дори закон не може да реши проблемите в БТА, защото въпросът с медиите е сбъркан изначално. Това каза директорът на телевизионния канал „Канал 3“ Сашо Диков. Чест прави на журналистите, които протестират, защото им е писнало да ги управляват „политически талибани“, каза Диков. Според него, новите директори по-нищо не се различават от старите, дори си вършат по-некадърно работата. Чешмеджиев е някаква измислена фигура без никакъв опит, с големи идеи за промени, при положение, че репортерите нямат диктофони, каза Сашо Диков. — Надя Станчева, Дарик радио, 2003-02-21 00:00