Сара Уотърс

Сара Уотърс (Sarah Waters) (1966) е уелска писателка романистка.

Татко казваше, че всяка история може да се превърне в приказка, въпроса е само в това, с какво започва и къде свършва.
... мечтаете за лист хартия, само за да напишете името си и по този начин да се чувствате наистина съществуващи...
Тези, които търсят истината, са много по-предпочитани от тези, които мислят, че са я намерили.
Видимо, има предел на мъката, която може да се събере в човешката душа. Това е като солен разтвор: настъпва момент, когато вече не може да се погълне сол.
... живота ме научи, кое е най-страшното нещо - търпението...
Чудя се защо най-разглезените читатели неизменно поръчват такива жестоки книги?
Не искам да бъда добра. Искам да бъда умна.
Винаги съм казвал: в затвора се проявява всичко най-добро и най-лошо което има в човек.
Свят без различия е свят без любов.
По-добре честен садист, отколкото лицемер.
В затвора един месец е като улица в мъгла: виждате само наблизо, а всичко останало е сиво, размазано, бездънно.
Небето беше като вода, в която се изсипваше мастило: тъмнината пълзеше, едни след други се появиха звездите.
Разкошната дреха не означава нищо, понеже съдят не по нея, а по човека, който я носи.
На мен ми е нужен не възлюбен - на мен му е нужна свобода.
Мъжката истина се различава от женската.
Повярвайте ми: от собствения си опит знам как да убивате най-добрите си години, ако вярвате на приказките и ги вземате за истината.
...понякога да бъдеш добър към непознатите е по-лесно, отколкото към най-близките хора.
Не искам да съм добър. Искам да бъда умен.
Най-краткият път понякога е най-дългият, нали?
От думите "умно момиче" кръвта на всеки мъж изстива.
...човек който иска да види, ще види.
Понеже светът толкова явно е склонен да се самоунищожи, че аз отдавна съм решила да стоя настрана и да не се бъркам.
Лятото почти свърши, а вече ни липсваше.
У дома обикновено се смеехме на онези, които си лягаха преди полунощ.
Обичах те! Ако любовта е смешна на някого, тогава човекът има идиотско чувство за хумор.
Досадата е прекалено тежко бреме, за да го носите със себе си.
Защото мъжете не се различават повече от Небето и Земята, но най-добрите и най-лошите жени са различни, като Рая и Ада.
Толкова често виждате легла, възглавници и нощници, че отдавна са загубили заряда си за интимност и сексуалност.
Твоята беда е в това, че ти имаш комплекс за благородство.
Тя работи в гаража само защото е едно от малкото места, където една жена може да носи панталони.
Тя разбираше, че всичко около нея е несъвършено. И хората също.
В началото ме държеше страхът, после срам. А сега майка ми.
Наближаващата зима и се виждаше като дълъг и тъмен железопътен тунел.
...тя беше бяла, като статуя в парка. Изглеждаше така сякаш ще блесне.
Проблемът е, че понякога е по-лесно да се разбере, отколкото да се действа по съответния начин...
Тя беше като счупено цвете, което избледнява, преминавайки от ръка на ръка.
Аз съм книга за нея: тя ме гледа с безпомощни очи, не може да чете, вижда само формата, но не разбира текста.
- Но кротките и беззащитните винаги страдат в този свят - кажете ми, не е ли така?
- Значи, според теб любовта сама по себе си е благо? - А по твоему иначе ли е?
Къде е готовността да се помогне да се сложи край и да се започне като мания?
Мислех, че знам всичко за нея. И разбира се, не знаех абсолютно нищо за нея.
Изглежда, че светът се управлява от учени и генерали, които играят с бомби, като момчета.
Само не забравяйте: не трябва да вярвате, а да учите.
Като бременна жена развих странна зависимост: исках само сладки хлебчета.
Повече, отколкото аз сама мога да навредя на себе си, никой не може да ми навреди.
Как мога да се успокоя, когато светът е толкова жесток и може да бъде толкова прекрасен... Моята работа е една от онези, които, независимо дали са успешни или не, все пак носят удовлетворение.
- Това би означавало хаос. - Не, свобода.
Няма безизходно положение...
Да се съблече дама не е лесна работа.
По някаква причина, само черното е оставено извън целия градски пейзаж на вятъра, а светлината - светлината е изчезнала, разтворена в мъглата.
Не знам от какво повече се страхуват роднините ми: че е спиритуалистка, че е осъдена или че е жена.
Какво казват войниците? Ако ти си сит и пиян, ти си щастлив човек.
Вероятно в това се състои и тайната на щастието - да не очакваш нищо от живота.
Искаха да ви направят просто момиче, но това е като съхраняване на диамант в калта. Калта изсъхва и пада...
Няма да излъжеш така лесно съдбата. Трябва да действаме срещу нея.
Какво се е случило и не може да бъде върнато. Не говори за това, скъпа. Помислете по-добре какво предстои.
Яростта отстъпва на отчаянието, смирението на обреченият.
Или ще продължа - или мен повече няма да ме има.
Самите ние установяваме правилата - и вие, и аз.
Няма бог. Иначе той би прекратил войната! Няма нито рай, нито ад - нищо такова. Адът е тук на земята. Ако има нещо там, ще бъдем заедно.
Вярно е, не е ли прекрасно, когато сте влюбена, а отвън е пролет?
Тук съвсем няма книги. Само живот в целият му див хаос.
Дори съдиите на мъртвите не могат да се борят със съдбата.
Понякога е по-просто да молиш другите за помощ, отколкото за себе си.