Самюъл Бекет

Самюъл Бекет
Вижте също
Статия в Уикипедия
Материали в Общомедия

Самюъл Бекет (Samuel Beckett, 1906 – 1989) е ирландски драматург, романист и поет. Отличен е с Нобелова награда за литература през 1969 година.

• Това, което има да се каже, е толкова малко, че трябва да се казва все в излишество на това, което се цели...

• Някога опита. Провали се. Няма значение. Опитай отново. Провали се отново. Провали се по-добре.

• Къде съм аз – не зная, никога няма да разбера; в тишината, която не познаваш, ти трябва да продължиш. Аз не мога да продължа. Аз ще продължа.

• Няма нищо по-забавно от нещастието. Гарантирам ви това. То е най-комичното нещо на света.

• На Земята си. Няма лек за това.

• Какво знам за човешката съдба? Бих могъл да ви кажа повече за репичките.

• Всички се раждаме луди. Някои остават такива.

• В пейзажа на унищожение прецизността е проява на божественост.

• Всяка дума е като ненужен отпечатък върху тишината и небитието.

• Не, не съжалявам за нищо. Единственото, за което съжалявам е, че съм се родил. Винаги съм намирал умирането за толкова дълга и уморителна работа.

• Нищо друго няма значение, само писането. Нищо друго не си заслужава...отпечатък върху тишината.

• Поетите са сетивността, а философите разумът на човечеството.

• Да намери форма, която да съпътства бъркотията, това е задачата на твореца сега.

• Не сме светци, но спазихме уговорката си. Колко хора могат да се похвалят със същото?

• Първо танцувай. После мисли. Това е естественият ред.

• Сълзите по света са постоянно количество. Когато някой започне да плаче, някъде другаде друг спира. Същото се отнася и за смеха.

• Моите грешки са моят живот.

• При липсата на друга алтернатива, слънцето изгря върху нищо новото.

• Не ме докосвай! Не ме питай! Не ми говори! Остани с мен.

• Краят е в началото, при все това ти продължаваш.

• Аз използвам думите, на които си ме научил. Ако те не значат нищо вече, научи ме на други. В противен случай ме остави да мълча.

• Аз съм така. Или забравям веднага, или никога.

• Вероятно най-хубавите ми години вече са си отишли. Когато имаше шанс за щастие. Но не бих ги поискал обратно. Не и с огъня, който е в мен сега. Не, не бих ги поискал обратно.

• Единственият грях е грехът да се родиш.

• Обикновено не виждах много. Нито чувах много. Не обръщах внимание. Честно казано, не бях там. Честно казано, не вярвам някога да съм бил някъде.

• Земята издаде звук като от въздишка и последните капки паднаха от вече ясното безоблачно небе. Малко момченце, протегнало ръцете си и гледащо нагоре към синьото небе, попита майка си как е възможно подобно нещо. "Разкарай се", отвърна тя.

• Имам своите недостатъци, но да сменям настроението си не е един от тях.

• Прекарахме живота си по наше усмотрение, опитвайки се да съберем на едно място в един и същи миг лъч светлина и свободна пейка.

• Тишина, да, но каква тишина? Защото по принцип е много хубаво да пазиш тишина, но човек трябва да обърне внимание на това какъв вид тишина пази.

• Естрагон: "Ние винаги намираме нещо, което да ни остави впечатлението, че съществуваме, а, Диди?" ("В очакване на Годо")

• Фактът би изглеждал да е, ако в моята ситуация някой може да говори за факти, че аз трябва да говоря за неща, за които не мога да говоря, а което е по-интересно, но че аз също, което ако е възможно, е още по-интересно, аз трябва, забравих, няма значение. В същото време съм задължен да говоря. Не трябва никога да мълча. Никога.

• Не харесвам животните. Странно е, но не харесвам нито хората, нито животните. Колкото до Бог, той е започнал да ме отвращава.

• Ти плака за нощта – тя падна. Сега плачи в мрак.

• Всичко, което искам, е да си седя на задника, да пускам газове и да си мисля за Данте.

• Без значение дали съм роден, или не, дали съм живял, или не, дали съм умрял или почти умиращ, аз трябва да продължа да правя каквото винаги съм правил, без да знам какво е това, което правя, нито кой съм, нито къде съм, нито дали съм.

• Сълзите се стичат по бузите ми, без очите ми да мигат . Какво ме кара да ридая така? От време на време... а няма нищо тъжно тук. Сигурно ми изтича мозъкът.

• Объркването не е мое откритие. Не можем да чуем петминутен разговор, без да узнаем за объркването. То е навсякъде около нас и нашият едничък шанс сега е да го пуснем да влезе. Единственият шанс за промяна е, ако отворим очите си и съзрем хаоса. Това не е хаос, чийто смисъл можеш да откриеш.

• През целия си живот се влачим през едно блато. Ядем, шибаме се, серем, опитваме се да запалим някаква малка светлинка, и накрая умираме, това е всичко.