Сабин Дюрант

Сабин Дюрант (Sabine Durrant) е английска писателка и журналистка.

Има много малко моменти в живота, когато се виждаш такъв, какъвто си. Не както бихте искали да бъдете, нито как мислите, че другите хора ви виждат. Тези моменти са много отрезвяващи.
Носите хора със себе си в характера си; всички хора, с които сте били близки, са ви направили малко от това, което сте.
Приятелствата не са безплатни, трябва да работите за тях - потопете се в тях, дори когато сте уплашени.
Тя се е променила, осъзнала е собствената си репутация, загубила е духа си.
Можете да обичате и мразите някого едновременно. Можете да ги съжалявате, че е като юмрук в стомаха ви, бъдете толкова озлобени, че искате да ги ударите. Те могат да бъдат най-доброто нещо, което ви се е случило, и най-лошото. Може да имате мисли да ги напуснете и въпреки това споменът за кожата им, възглавничките на пръстите им през гръдния кош... те могат да ви спрат дъха, дори след една година.
Сигурен съм, че много приятелства се основават на лъжи.
Мразя, когато хората казват "няма да те лъжа". Това не означава нищо. Това е само една от онези фрази, които те използват, за да звучат по-важно - словесен барабан.
Никога не е полезно да се чете нечий дневник. Винаги се получава вреда.
Чувствам се съкрушен, грешен за компания, не на място в света. Чувствам се така, сякаш нямам перспектива за нищо. Имам остро чувство на паника, сякаш трябва да правя нещо важно, че съм го изоставил по средата, че трябва да съм някъде другаде.
Ако можех да пробия в главата й и да се ровя в мозъка й с ръце, щях да го направя.
Морето: винаги е изненада. Зак казваше, че това е някаква утеха, без значение къде и кога. Усещаш как идва, помирисваш го във въздуха, усещаш отварящата се светлина и ето го - онова голямо пространство, което се простира.
Не знам къде да се поставя. Поддавам се на летаргия и депресия. Отлагам нещата.
Девет пъти от десет някой крие нещо. Дори да са само мисли, желания, надежди. Можете да живеете в една къща, да споделяте едно легло, но доколко наистина познавате някого?
Нищо в жената не е по-отблъскващо от прекомерната мания.
Хората с висше образование, било то медицина или друга сфера, мислят, че знаят всичко. Често те не знаят нищо.
Хората грешат, отмъщението не винаги е сладко.
Родителите винаги ценят определени очаквания в сърцата си за това как искат да бъдат децата им, когато пораснат и тези очаквания в крайна сметка решават много.
Ако един мъж е твърде съвършен, това е само външен вид.
Смешно е каква жалка фантазия имат богатите и как всички отиват на почивка на едни и същи места.
В края на краищата всички ние не сме без грях, нито един от нашите мотиви не може да се нарече кристално честен и прям.
Можете да обичате и мразите едновременно! Болката от загубата е като удар в корема, парещата обида е като отмъщение.
Това не е просто въпрос на съдба, въпреки че играе роля и като сцена. Ние сме в капан от малките неща в нас, нашите склонности и навици, нашите пороци.
Понякога скръбта прилича на паника. Бих искал да има хора наоколо, но когато сте с тях, има непреодолимо желание да избягате и да останете сами.
Светът не се интересува от изчезването на един човек. Животът продължава без вас...
Нашите възприятия за другите са толкова измамни, толкова ненадеждни... Всеки крие тъмната си страна. И никой не се интересува от вашето благополучие.
Счупеното сърце боли толкова много, че не мислиш за нищо друго. Освен това забравяте, че никой не се интересува от подробностите. Дори близки приятели.
Очаквам с нетърпение завръщането му толкова много, че когато най-накрая пристига, се преструвам, че спя.
В хармонична връзка партньорите се сливат в едно, стават едно...
Както знаете, злото може да бъде изключително привлекателно.
Родителите са толкова щастливи, колкото най-нещастното им дете...
Живеете в една къща, спите на едно легло и абсолютно не знаете кой е до вас.
Не искаше да бъда щастлива - просто не без него.
Всяко семейство е мъчение. Безкрайна конкуренция. Всеки съпруг непрекъснато се опитва да докаже на другия, че именно той е в по-лошо положение. Това е нещо като състезание за оцеляване. Основното е да издържите до момента, в който детето навърши осемнадесет години.
...няма значение как и откъде започва. Основното е как завършва.
Някой известен каза - истинското проклятие на живота е, че всеки намира оправдание за себе си.
С търпение има обяснение за всичко.
Оказа се, че облекчението може да бъде толкова вредно, колкото и страха.
Може би един добър шейк няма да ни навреди. Понякога сме такива нарцистични въображаеми. Живеем в нашия гримиран свят...
Много по-лесно е да се подигравате с някого, ако гледате жертвата си отгоре надолу, а не обратното.
Когато се сблъскате с трагедия, понякога първо не осъзнавате това.
Увяхването (стареенето) е толкова гадно нещо. Въпреки че алтернативата е много по-лоша.
Почти всяка жена има ли това чувство? Чувството, че нашето място на слънце е само въпрос на късмет? Една грешна стъпка, един грях - и излизаме от играта?
С напредването на възрастта жените се превръщат в мъже, а мъжете - в жени.
Понякога е полезно да се потопите в бездната на лудостта, за да живеете след това спокойно.
Какво наричат французите там оргазъм? Малка смърт.
Едва ли някога ще намеря свобода. Въпреки всичко, винаги ще се оглеждам, искам да го видя.