Румен Леонидов

От Уикицитат
Направо към: навигация, търсене
Румен Леонидов
Румен Леонидов
Вижте също:
Wikipedia-logo-v2.svg Статия в Уикипедия

Румен Леонидов (р.1953 г.) е български поет, публицист, преводач, журналист и издател. Автор е на няколко стихосбирки и публицистични книги.


  • А какво е да бъдеш влюбен? Божи дар, който рядко се случва, направо е нещо като петица от тотото, но любовта ни окриля, издига ни приживе до покоите на Бога.
"Лятос е", в-к "Животът днес", бр.17, 07-27.08.2012 г.


  • Ако всеки от нас се опита да погледне на света през очите на Бог, ще види по друг начин тичането си между телевизора и хладилника, между колата и тоалетната. И ще проумее, че най-прекрасната зависимост е тази от детския смях, от любовта към близките, от това да оставиш след себе си добро име на почтен човек, а не само тайни банкови сметки.
"Независимост", в-к "Животът днес", бр.22, 25.09-01.10.2012 г.


  • Ако душата ви боли, има само един лек – да емигрирате в природата. … Вън! По-далеч от себе си. По-далеч от всекидневието…
сп. "Книжарница", бр.79, авг.2011 г.


  • Бавноразвиващото се общество отглежда бавноразвиващи се граждани – живуркащи живота си жители, лесно управляема машина за гласуване, сгънат в кьошето на кошарата сган.
сп. "Книжарница", бр.81, окт.2011 г.


  • Без всекидневното ни участие в битката между злото и доброто, между бялото и мръсното, ще си останем обикновени твари. Затова определете се – личност ли сте, или лице от тълпата… Отговорете си тихо, лично си го съобщете…
"Отговорете си тихо", в-к "Животът днес", бр.2, 24-30.04.2012 г.


  • Безценната каторга на всекидневието ни радва с примирение…
сп. "Книжарница", бр.79, авг.2011 г.


  • Броят на декласираните от бита и битието наши сънародници, изпаднали до най-долнопробния ред на щайгата, е стигнал критичния максимум. Тяхната отрицателна енергия също търси изход. Затова твърдя, че драстични законови (и недотам законови) репресии са неизбежни. Едва след това, може би, обществото ни ще се опита да започне всичко от начало. Макар че то няма да е същото.
"Противен до доказване на противното", в-к "Култура", бр.17, 26.04.2002 г.


сп. "Книжарница", бр.81, окт.2011 г.


  • Всеки заслужава своята независимост. На битово равнище това означава да си имаш професия, в която да се чувстваш като пет пари в кесия, тоест да я обичаш и тя да не може без теб. Днес всинца се оплакваме, че сме зависими от липсата на пари, на големи заплати, на финансови възможности, все материалните неща, сред които се чувстваме щастливи, удовлетворени, уютни. Грешка. Удовлетворението няма нищо общо с презадоволяването.
"Независимост", в-к "Животът днес", бр.22, 25.09-01.10.2012 г.


  • Всички сме чували за Десетте Божи заповеди, но не всички ги спазваме, защото не всички сме набожни. За мнозина у нас християнството не е хрисима идея, а е попски работи, църковно лицемерие, бизнес със заблудите на наивните. Днес за мнозинството у нас и по света няма Бог, то почита Безумния стремеж към парите, Безсъдържателното безгрижие, Безнадеждното ехо на лукса, Бързия път до лесната печалба, Безмозъчното щъкане из моловете, Бездуховния живот пред стомашния.
"Особено божествен", в-к "Животът днес", бр.13, 10-16.07.2012 г.


  • Глобалната криза на новия световен ред е налице. Налице е и провалът на новата модерност.
"Противен до доказване на противното", в-к "Култура", бр.17, 26.04.2002 г.


  • Да, нехайството трябва да се наказва, но когато е доказано. Както между впрочем и всички калпави новинари, които се имат за журналисти.
"Съдът на новинарите", в-к "Животът днес", бр.8, 5-11.06.2012 г.


  • Дано в остатъка от живота ви откриете и дори да преоткриете себе си. Не във всекидневното ви огледало, а в дълбокото огледало на деня ви, който изтича в езерото на времето. Но ако искате да надникнете в неясната си съдба, знам какво ви трябва. Това е умение да прочетете собственото си минало. Каквито сте били до днес, такива ще бъдете и утре. И ако не ви харесва бъдещето, първо се разсърдете на себе си.
"За зверовете и хората", в-к "Животът днес", бр.4, 08-14.05.2012 г.


  • Децата ни боравят с 200 български думи, сякаш са чужденци. Не е достатъчно да мислиш на български. Не е достатъчно да си мислиш, че си българин само защото живееш тук и сега. Ти си мислиш, че си на "ти" с езика, който говориш, че разпознаваш този език, но дали Твоят език те разпознава като българин? Не казвай, че чутото е много сложно, че не правиш разлика между простите неща и простотията. Между величието на вечността и дълголетието на еднодневката. Между празника като почивен ден и тържеството на духа. Между наздравицата за утрешния ден на нацията и пиянските тостове по време на абитуриентските изпращявания.
"Празникът на Българските Букви иде…", в-к "Животът днес", бр.5, 15.05-21.05.2012 г.


  • Днес младежите не обичат да четат книги, предпочитат да куфеят пред компютъра, не барват нито стих, нито разказ, да не говорим за драматичен текст или забравената ни класика. И губят, страшно губят, защото не знаят какво удоволствие е да имаш въображение, да си представяш нещата, за които четеш. Жал ми е за днешните млади люде, които никога няма да узнаят разликата между това да имаш душа и да си осенен от дух.
"Сляпата неделя е осмият ден от седмицата", в-к "Животът и Здраве", бр.199, 24-30.01.2012 г.


  • Днес повечето здрави и уж нормални българи гледат безучастно как пред очите им се стопява без всякакъв смисъл смисълът на живота им. И се чувстват като безстопанствени кучета, изпъдени от държавата, която не иска да чуе за своята държавност.
"Противен до доказване на противното", в-к "Култура", бр.17, 26.04.2002 г.


  • Докато текстовете на Хитлер, Гьобелс и онези съчинения, опровергаващи истината за Холокоста, все пак криво-ляво се промушиха под рубриката "документално порночетиво с претенции за историчност", то "Бумерангът на злото" от Волен Сидеров разсипа илюзиите на по-наивните, които твърдяха, че става дума за свобода на словото, за най -обикновен бизнес-план, пробиващ си успешно път към читателите. Волен, популярен журналист, също озверял като мнозина от нас от демокрацията ни с нечовешко лице, се е подписал под чужди изследвания, които, сборувани така, все пак имат приносно значение.
"Противен до доказване на противното", в-к "Култура", бр.17, 26.04.2002 г.


  • Евроскепсисът премина в евронепукизъм, за да се стигне вече до евроомраза. Шокът от пропадането и липсата на всякакъв приемлив изход от лабиринта на дивата демокрация влуди по-емоционалната част от населението. Тя върви през живота си в унеса на депресията, която всеки миг може да премине в агресия.
"Противен до доказване на противното", в-к "Култура", бр.17, 26.04.2002 г.


  • Единствено идеологията на цифрите и добре изчислените изгоди може да извади каруцата ни от калта, прахта и боклуците на Ориента.
"Противен до доказване на противното", в-к "Култура", бр.17, 26.04.2002 г.


  • Жалко е, но трябва да признаем: жалки сме. Още ни липсва вярата, онова "духовно лепило", което да ни спои, още нямаме етичен договор помежду си, който обществото ни строго да спазва. Докато по света се говори за протестантските правила и католически ценности, у нас нищо не се говори, освен за европейски програми и за мониторинг. Което ни прави по-малко християни, които, както винаги, чакат други последователи на Спасителя да се погрижат за тях.
"Българският великден", в-к "Животът днес", бр.1, 17-23.04.2012 г.


  • Живеем в грешки, грях и глупости, но в остатъка от живота си поне имаме право на нещо свое, което само ние лично можем да си изберем. Например да бъдем на страната на състраданието и справедливостта или да се отдадем на реванша, възмездието и яростта…
"За зверовете и хората", в-к "Животът днес", бр.4, 08-14.05.2012 г.


  • Животът без конкуренция произвежда домораслни писатели–писарушки, поети–послушковци, ревящи срещу властта ректори, мъдри мутри, които знаят, че винаги след хаоса настъпва новият ред. Сякаш утайките няма да са от същото качество, сякаш блатото може да се събуди изворче.
сп. "Книжарница", бр.81, окт.2011 г.


  • Животът ни живее и ние сме му жив свидетел.
сп. "Книжарница", бр.79, авг.2011 г.


  • За каква финансова криза говорим, когато нравствената девалвация удари в небето, когато е издигнат за световен култ влудяващият стремеж към лукса и показността? Произвеждаме не личности с фантазия и финес, а фанатични фенове, които от деца гледат как от екраните текат реки от кръв, как якото насилие е превърнато в як бизнес. Днес дори културата е подменена с пошлите предпочитания на простолюдието, с масовото забавление на биомасите, а в пресата рубриката "арт" е рядкост, защото всичко вече е "шоу", "блясък" и "оживление"...
"Нервно", в-к "Животът днес", бр.15, 34-30.07.2012 г.


  • Защо превърнахме вярата в хляба в най-висшата потребност, а когато закъсахме и за хляб, вярата ни не възкръсна? Защо крачим през живота с поглед, забит в пръстта, сякаш не носим хорски души, а озверение на българи срещу българи… Защото подменихме ценностите с целите. Защото се превърнахме в биомаса от мърморещи човекоподобия, оплакващи се взаимно от цените на собствената си неоценена безценност. По-лошо е, че нашето отрицание на отрицанието не работи. А трябва. Иначе вреди на националната ни енергия. Все така ще е, додето живеем с отвращение от солта на всекидневието, а окото ни е все в благия мед на ближния.
"Духохранилището", в-к "Животът днес", бр.12, 03-09.07.2012 г.


  • Защото е известно, че след секса най-важните неща за мъжа са парите и властта. Мъжът, притежаващ власт, има всичко. И затова няма нормален човек, който да не се е изкушавал да стане политик. Ето защо е по-добре жените да управляват този мъжки свят, а мъжката алчност е безкрайна.
"Лятос е", в-к "Животът днес", бр.17, 07-27.08.2012 г.


  • Знам, всички искаме ред и спокойствие в глобалния мравуняк. Но скоро няма да ги бъде – трябва да изпием докрай горчивата си чаша. И ще страдаме, додето не видим дъното на тая черна чаша. А дотогава, стискайте зъби, братя и сестри, и не ръмжете. Отпуснете душите си и се взрете в естествените неща около вас – малчуганите, поредната пролет, възраждането и възкресението на жизнеността. И още едно безплатно съветче – ако хората са ви омръзнали, ако не понасяте себе си и всичко около себе си, непременно, още тази неделя, посетете зоологическата градина. Животните ще ви напомнят, че има човещина на този свят. И че не всички живи същества сме зверове!
"За зверовете и хората", в-к "Животът днес", бр.4, 08-14.05.2012 г.


  • И да се запълни (освободената политическа ниша – бел.цит.) – както с яростта, със справедливата ярост на обикновените хора, така и със злобата на обикновените лумпени, на обикновените примитиви.
"Противен до доказване на противното", в-к "Култура", бр.17, 26.04.2002 г.


  • И действайте! Защото бездействието убива.
сп. "Книжарница", бр.79, авг.2011 г.


  • И за да оцелее пет минути повече от ближния, това мнозинство днес е готово да погълне всичко, което може да се сдъвче.
"НЕ", в-к "Животът днес", бр.3, 01-07.05.2012 г.


  • И нещата ще се подредят по друг начин, по-хармоничен, по-верен, по-освободен от голите ти амбиции и натруфените ти желания да погълнеш всичко, което става за поглъщане. Но не и за преглъщане. Освободиш ли се от алчността, ставаш шампион по независимост.
"Независимост", в-к "Животът днес", бр.22, 25.09-01.10.2012 г.


  • Идват нови избори, но ние не сме нови, ние сме си същите… Народът и политиците са скачени съдове. Каквито сме ние, такива са и те.
сп. "Книжарница", бр.81, окт.2011 г.


  • Изглежда след … години умора обществените нагласи са силно разколебани спрямо успешното прилагане на европейските практики у нас. И на повечето българи като че ли им писна да се преструват на европейци.
"Противен до доказване на противното", в-к "Култура", бр.17, 26.04.2002 г.


  • Както се казва, на самоубийци не се пречи, защото ти го спасяваш на единия прозорец, той отива и се мята на другия.
пред в."24 часа"


  • Като всяко бавноразвиващо се общество, и у нас световните практики пристигат бавно и се въвеждат още по-бавно. Битовата култура на повечето нашенци е отчайващо ниска. Колко пъти трябва реката да ти залее двора и мазето, колко пъти свлачището трябва да ти бутне къщурката или бурята да ти отвее покрива, за да ти текне на акъла, че по цял свят се случват тези неща, но там и децата знаят смисъла на думата „застраховка”. И защо, драги ми сънароднико, всеки път, когато пострадаш, почваш да кършиш кунки и да се вайкаш, и да кълнеш държавата, че се бави да ти плати. Всъщност за какво да ти платим – защото всички сме държавата – за това, че си небрежен, че си нецивилизован, или защото още живееш с навиците си от комунизма? Тогава друг мислеше вместо теб. Днес никой не е длъжен да плаща за твоята глупост или стиснатост, за ината да не си застраховаш имота срещу петдесетина лева. Както във всяка къща има аналгин, ей така, за всеки случай, срещу внезапно главоболие, така у всеки дом би трябвало да има поне една застрахователна полица. Махмурлукът може да ти мине и от само себе си, но евентуалните щети няма как да се самовъзстановят.
"Бит без култура", в-к "Животът днес", бр.10, 19-25.06.2012 г.


  • Когато живата конкуренция си е заминала, бизнесът не е никакъв бизнес, а начин да се краде съобразно законите – малцина произвеждат, всички търгуват, малцина рискуват, мнозинството кротува и чака като чакал поредната мръвка от обществените поръчки. По-бавноразвиващите се страни и народи са и по-бедни. В тях хората не могат да си организират държавност.
сп. "Книжарница", бр.81, окт.2011 г.


  • Кои поети могат да пишат за деца? Само онези, чиито души са опазили своята непорочност. И за които 1 юни е всеки ден, а не официален Празник на детето. … Ето защо би трябвало 1 юни да не бъде само Ден на детето, но и Ден за почит към онези майстори на приказки, разказчета, стихове, поемки, сценки и пиески, които въпреки компютърния свят, въпреки десетките технически изкушения на днешната цивилизация не само галят с невидимо перце душите на малките българчета, не само им внушават знания за реалността, но им вливат онази любов, без която хората не се наричат хора.
"Празникът на детските писатели", в-к "Животът днес", бр.7, 29.05-04.06.2012 г.


  • Мислех си, че поезията ме е напуснала завинаги, затова бях изненадан, направо ошашавен, когато внезапно посегнах към химикалката и думите ми започнаха сами да се изписват. Това стана след второто ми посещение на лобното място и гроба на моя прадядо Леонид войвода. Бил е комита в Гевгелийско, Вардарска Македония. Загива героично, след като се сражава цял ден до последния си патрон с обградилия го отвсякъде многоброен аскер и башибозук и накрая, за да не попадне жив в ръцете на турците, се самоубива с куршум в гърлото. Бил е само на 27 години, но вече истински мъж. Оставил е две невръстни момчета и жена.
"Сляпата неделя е осмият ден от седмицата", в-к "Животът и Здраве", бр.199, 24-30.01.2012 г.


  • Младите българки и българи имат нужда от висока култура, от нагледни уроци по демокрация, да капитализират труда и знанията си, за да се върнат у дома и да ги осъществят сред своите сънародници. България изпитва страшна нужда от напълно осъзнати граждани, от млада, животоспасяваща българска кръв, в чиито гени е събрана не само тежката ни участ и падения, но и националната ни памет за необикновените възходи на нашия талантлив народ, воден през вековете от най-будните си водачи.
"Сляпата неделя е осмият ден от седмицата", в-к "Животът и Здраве", бр.199, 24-30.01.2012 г.


  • …Mнозинството ни няма гражданско мислене, а преобладава треторазрядното мнозинство. И третото качество предпочита себеподобното трето. Защото не е начетено не само защото не чете книги. То е посредствената маса от избиратели, която живее само заради масата. Всички те са правнуци на робите, на раята, която някога не надина глава.
сп. "Книжарница", бр.81, окт.2011 г.


  • Народ без паметници е население без памет.
"Памет", в-к "Животът днес", бр.14, 17-23.07.2012 г.


  • Натрупаното народно недоверие към собствените властници и отвращението ни към всичко, свързано с тях, вече избива в безсилна завист и омраза към бавната и затлъстяла Западна Европа.
"Противен до доказване на противното", в-к "Култура", бр.17, 26.04.2002 г.


  • Не грешките в управлението, а греховете в поведението на сините християндемократи извикаха на политическата сцена агресивната и омайваща сила на неофашизма от православен тип.
"Противен до доказване на противното", в-к "Култура", бр.17, 26.04.2002 г.


  • Неотдавна току-що завършила кинорежисьорка, стажуваща в известна медия, поиска да й подскажа тема за телевизионна анкета. Предложих й да провокира минувачите с въпроса: "Знаете ли другото име на Васил Иванов Кунчев?". При което тя спонтанно ми отвърна: "Ами и аз не го знам, кой е този...". Явно "бялото петно" в националната ни памет е превзело и сивото вещество на най-новите ни висшисти. В същото време общинарите от Свиленград решиха да издигнат 133-метрова статуя на Левски. Това не е ли обратната страна на тиквения ни медал: да не помним името на Апостола, но да го въздигнем в небесата чрез този комплексарски мемориален комплекс, от чийто безумен кулокранов ръст ще наднича не само нисичкото ни провинциално мислене, но и митът за националното самосъзнание.
"Памет", в-к "Животът днес", бр.14, 17-23.07.2012 г.


  • Но на Земята сме и всички се въртим заедно нормални и извратени, честни и нищожни, мислещи и зомбирани. И покрай мнозинството ще изгори и малцинството във всеобщото човекопадение.
"НЕ", в-к "Животът днес", бр.3, 01-07.05.2012 г.


  • Новите млади министри връзват бюджета, както се връзва въже за бесене – стягат го като около шията на поредния престъпник. Стягат без коментар, без да проговорят, да произнесат повода, причината, присъдата, ако щете, пък била тя справедлива или не. За престъпник пак е обявен обикновеният българин, който и без туй загива. При това на колене. В ужасна безпомощност и сред безразличие и унижение. И самоунижение. Защото отдавна е човек, банкрутирал в очакванията си.
"Противен до доказване на противното", в-к "Култура", бр.17, 26.04.2002 г.


  • От къде да дойде общественото ни съзнание за необходимостта от повече духовност, когато мерките и теглилките ни са бакалски? Докато нямаме нужда да общуваме със собствения си дух, заспал и затлъстял от липсата на по-високи стремежи, няма как да споделим ценността, наречена жажда за независимост.
"Независимост", в-к "Животът днес", бр.22, 25.09-01.10.2012 г.


  • От телевизорите ни учат как се убива, как по-силният пребива другия, какво е пълна секс програма и привикваме да зяпаме, без да мислим. И мислим като онова, което зяпаме.
"Отговорете си тихо", в-к "Животът днес", бр.2, 24-30.04.2012 г.


  • Отдавна не мечтая, но имам цяла върволица от въждаления. Ние, редовите българи и българки, не сме чак толкова бедни, колкото победени. Но и победените имат право на ново щастие, право на шанс, а мнозинството у нас днес го търси в поредния тираж на тотото. Ще ми се победената част от нацията ни да се излекува от болното си самочувствие, от недостатъчно якото си достойнство, от окуцялата си духовност. Нужна ни е осветената вода на единението, благият хляб на личния пример, на личното дело, но като част от семейното, а семейното да е част от кръста на общонационално…
"Сляпата неделя е осмият ден от седмицата", в-к "Животът и Здраве", бр.199, 24-30.01.2012 г.


  • Още преди две години и половина изказах очакването си, че не може в социалната биомаса, наречена електорат, да не избуи семето на разрушението; на желанието за тотално разрушение. И не може това да не измести съзидателното откровение за повече ред, за порядъчност.
"Противен до доказване на противното", в-к "Култура", бр.17, 26.04.2002 г.


  • Пет века по-късно европейската ни държавност не знае как да се държи със себе си – тя не знае, че е вампирясала и че бързо ни превръща в племе без семе, без памет, без помен, без почит, без почтеност...
"Осъдени светии", в-к "Животът днес", бр.19, 04-10.09.2012 г.


  • Питам се – може ли общества, които доброволно са се подчинили на своята зависимост от материалното, от консумацията и финикийските знаци, да бъдат съставени от свободно мислещи граждани, притежаващи чувство за национален дълг, бранещи своята лична независимост?
"Независимост", в-к "Животът днес", бр.22, 25.09-01.10.2012 г.


  • По-бавноразвиващите се страни и народи са и по-бедни. В тях хората не могат да си организират държавност. А държавата без държавност денонощно работи срещу собствените си граждани, които са мрачно безпомощни срещу други организирани общества и народи. Ето защо около нас не виреят идеи, не се правят реформи, нямаме възможност за избор…
сп. "Книжарница", бр.81, окт.2011 г.


"Сляпата неделя е осмият ден от седмицата", в-к "Животът и Здраве", бр.199, 24-30.01.2012 г.


  • Празноглавието е в нас, там трапезното щрака с пръсти в ритъма на чалгата, вдъхновена от Музата на софрата, сякаш сме създадени единствено заради удоволствията, които търговците в храма на демокрацията лъстиво ни предлагат.
"Отговорете си тихо", в-к "Животът днес", бр.2, 24-30.04.2012 г.


  • Присъствието дори на една чужда жена въздига цялата мъжка компанията, всеки започва да се прави на интересен, да става по-интересен, дори и на себе си.
"Лятос е", в-к "Животът днес", бр.17, 07-27.08.2012 г.


  • Противното е, че интересите на световните политици са против интересите на света, но и още по-противно е, че повечето народи се държат като големи и глупави деца. Световният морал е в криза, и световната демокрация изкризи, всички обвинения са отправени към първите политици, но от тях не зависи спасяването на семействата ни. А само от нас. Светът преживява необикновена война, в която плащаме всички за колективната си алчност, която се оказа хищник людоед.
"За зверовете и хората", в-к "Животът днес", бр.4, 08-14.05.2012 г.


  • Тежките ми думи са само и единствено срещу преобладаващата част от днешните ми мили българи. Срещу онези, които превръщат нацията ни в тълпа, в зверилник от людоеди. Иначе съм много толерантен.
"Сляпата неделя е осмият ден от седмицата", в-к "Животът и Здраве", бр.199, 24-30.01.2012 г.


  • Това не са хора, а биомашини, отдадени на стомашните си тържества. Те газят през бита и не схващат предназначението ни в битието, вселенската задача у нас и пред нас...
"НЕ", в-к "Животът днес", бр.3, 01-07.05.2012 г.


  • Той е готов да се сбие заради лошо паркиран автомобил, а тя може да шофира и приказва с часове, без да забележи, че кара на ръчна спирачка.
"Лятос е", в-к "Животът днес", бр.17, 07-27.08.2012 г.


  • Удовлетворението няма нищо общо с презадоволяването. Трупането на вещи, сдобиването с луксозни стоки, зяпането по моловете и куфеенето пред витрините е също толкова наркоза, колкото и дрогата за наркомана.
"Независимост", в-к "Животът днес", бр.22, 25.09-01.10.2012 г.


  • "Шайка евреи от Уолстрийт разкатаха майката на православието и ни доведоха до това дередже". Така кратко и точно самият Сидеров формулира своята истина. И тази формулировка стана пред милионите зрители в предаването "Добро утро" с водещ Александър Авджиев.
"Противен до доказване на противното", в-к "Култура", бр.17, 26.04.2002 г.


  • Човекът, който се развива бавно, е сърдит и на Господ. Изобщо не му бил помагал – не му бил дарявал обилна храна и избрани напитки, не му доставял маркови дрехи и скъпи обуща.
сп. "Книжарница", бр.81, окт.2011 г.


  • …Винаги съм бил на страната на по-слабия. А и винаги съм бил малцинство, усещам своята принадлежност към най-великото и най-беззащитно малцинство – интелигенцията.

    Сега съм на страната на обикновените, честни и читави хора, които са ошашавени как ще избутат живота си, какво ще стане с побърканите им родители, с необразованите им и куфеещи все повече деца...

    Оставам на страна на народа си, въпреки че той така и не доживя прераждането си в нация.

    И в този смисъл продължавам да съм националист.
"Противен до доказване на противното", в-к "Култура", бр.17, 26.04.2002 г.