Рицарят на бялата дама
Рицарят на бялата дама (1982 г.) е български детски минисериал на режисьора Петър Каишев, по сценарий на Хаим Оливер.
- — Тото ти се закани фатално. Каза, че снощното не било нищо и довечера ще дойде и пак ще те направи на кюфте.
— А ти му кажи да дойде!
— Аз пея в хора и съм неутрален.
- — Заради тебе се би той вчера.
— Наистина ли мислиш така?
— Ама разбира се! Повечето войни избухват заради жени. Нали си гледала "Хубавата Елена”? Троянската война избухва заради нея.
- — Даже споразумение може да сключим за двубоя.
— Аз не искам.
— Защо ?
— Защото не искам да ставам тъп борец — затова!
- Едва ли ще успея да преодолея вековната изостаналост на шести "бе" в областта на математиката, но… И така, ще ви задам няколко задачи, та дано се поразмърдат малко гранитните ви мозъци.
- — И как ще се казва шах-клубът?
— "Абдул Аба" — бивш арабски световен шампион по шахмат. Автор на мансуби, боледувал от ревматизъм и идвал тук да си прави бани.
- Като първи номер ще чуете песента "Аз не съм вече дете". Композитор — Спаска Спасова, диригент — Спаска Спасова, солист — Спаска Спасова.
- — Измислих! Ще създадем секция "Борба" към шах-клуба. Обучението ще се извършва нелегално.
— Гениално, само че… кой ще ни бъде инструктор?
— Аз. Не е голяма философия. Сума ти книги купих, виж. И вие трябва много да четете.
- Я не ми говорете така безпощадно за шах, че чак мозъкът ми се изпотява.
- Заклевам се да бъда верен до гроб на шах-клуба "Абдул Аба” и да отдам всичките си сили и знания за разцвета на неговата секция "Борба” — само че тайно.
- Хайде сега ти да ми покажеш някоя и друга безпощадна хватка по борба на шах.
- Другарки и другари, ако случайно не се върна, пишете на мама и татко в Африка, че съм загинал за благото на Родината иии... шахматния спорт. Чао!
- Това е скривалището на обоза на цар Михаил. Тук са били складирани продуктите за в случай на обсада на града. И понеже царят загинал, и понеже войската му била разбита, обсада не е имало и складът останал непокътнат.
- — Валери, искаш ли да се ожениш за мен?
— Но аз съм още малък!
— Нищо, ще те чакам да пораснеш, а дотогава ще сме сгодени.
— Добре, щом толкова много настояваш…
- — Значи така а? Ужким сте ми се клели във фатална вярност, а играете със моите безпощадни врагове на султанен сеанс!
— Симултанен.
— Все едно. Айде…, къш от тука!
- От кого си купил луканката? Слушай, ще броя до седем и половина и ако продължаваш да не отговаряш на моите общодържавни въпроси, ще ти направя фатален туш пред целия български народ.
- — Добромире, доколкото ми е известно, теб никой не те е натоварил да следиш своите другари. Ако толкова те интересува какво правят в подземията, попитай ги сам. Сам! Ясно?
— Аз съм късоглед и пея в хора.
— Ами… тогава иди да пееш в хора.
- — В пещерата има само луканки, сирене и мед.
— Значи вие сте фаталните крадци, дето ограбвате складовете на "Хранителни стоки” и после ги продавате на осоговските тигри.
— Глупости, това не са никакви складове, а обозът на цар Михаил!
- Външни препратки