Реса Колева

Отзиви на музикалната критика

„От известно време сред изтъкнатите концертиращи артисти се нарежда и името на младата певица Реса Колева. Успехът и качествата на изпълненията ѝ се дължат предимно на постигнатото единство между текст и музика. От нежното пианисимо тя разгъва музикалните си възможности до интензивно и убедително фортисимо...“, проф. Цветана Дякович, в. „Народна младеж“, 1966 г.

„Утвърдила се като изискан камерен изпълнител, със своето дискретно музициране, с пълнокръвното и осмислено проникване в творбите, което непосредствено се предава на слушателите, тя постига пряк контакт и завладява своята аудитория...“, Боян Икономов, композитор, в. „Народна култура“, 1970 г.

„Голям успех е за певец с такава несъмнена оперна мащабност на гласа – по скала, тембър и обем – като Реса Колева, да се задоволи, дори сама да потърси неефективни граници на едно толкова интимно, вглъбено изживяване, каквото подбраните автори ѝ предлагаха...“, Розалия Бикс, сп. „Музика“, 1970 г.

„Всяка дума при Реса Колева прехвърля рампата и намира отклик в залата, за всяка песен тя намира вярна биография, създава живи човешки образи и съдби. Нейното артистично изпълнение, допълнено с акомпанимента на нашия известен голям композитор и музикант проф. Хаджиев ще останат незабравимо преживяване...“, Надя Афеян, в. „Народна култура“, 1977 г.

„Реса Колева несъмнено е една от най-добрите и заслужено най-известни камерни изпълнители, чиито концерти (над 150 досега) винаги ни поднасят нещо свежо и интересно...“, Боянка Арнаудова, в. „Отечествен фронт“, 1977 г.

"Голяма радост бе за мен участието на Реса Колева в този концерт (изпълнение на „СтабатМатер“ от Перголези с Хора на софийските учителки в гр. Дрезден, Германия – б.ред.) – еднадълбока тълкувателка на стара и нова музика, една изтъкната певица с матово-блясък глас, с проницателност към текста и високо чувство за стил...", проф. Ханс Бьом, музиковед, Дрезден, Германия, 1980 г.

"Реса Колева има силен, блестящ глас, който би могъл да изпълни големи оперни зали. Но тя избегна натрапващия се оперен патос и всички подобни самоизтъквания. Изваяните легато-фрази, умно приложените градации, звучното, носещо се „пиано“ и ясно разбираемият текст доведоха до цялостно преживяване...", Хорн Боген, „Зюддойче прес“, Тюбинген, Германия, март 1980 г.

"Има нещо, което особено ценя у Реса Колева. Това е способността ѝ да види хубавото във всеки стил и почерк и когато той я убеждава, да му служи с апостолска преданост. Такива мисли навяват и трите концертни изпълнения на операта „Прикования Прометей“ от Лазар Николов под диригентството на Добрин Петков. В тях Реса Колева изпълняваше изключително трудната партия на злощастната Зевсова любима Йо. Какъв висок музикален интелект, каква висша вокална техника ни демонстрира певицата, за да достигне до най-важното – горещия градус на драматургичното напрежение, заложен в трагедията на Есхил...", Иван Бакалов, в. „Народна култура“ юни 1984 г.

„На 21 май 1986 г. се състоя концерт на българското мецосопрано Реса Колева в Хамамоцо, акомпанирана от японския пианист Мураками Генчирон. Програмата беше от две части: първа част – руски песни и втора част – български и японски песни... Интересът към рецитела на Реса Колева беше голям. Тя показа високо певческо майсторство, откъдето и да се погледне: артистичност, изключително чувство за ритъм, богат и блестящ глас, много тънки нюанси в динамиката. Отдавна не се бях докосвал до рецитал, който кара сърцето да тръпне...“, проф. Фумихико Кизу, композитор, в. „Утагое шимбун“, гр. Шизуока, Япония, 1986 г.

„Изключително артистична, с огромно внушение на сцената, с характерна програма и взискателна стилова интерпретация, тя не само завладява публиката, но и създава свое определено място в музикалния живот. Името ѝ става синоним на изтънчен музикален вкус. Особено ласкаво е оценено от критиката и 10-годишното ѝ концертно и творческо сътрудничество с Парашкев Хаджиев...“, Боряна Статкова, в. „Неделен Стандарт“, 1994 г.