Рабиндранат Тагор

от Уикицитат
Направо към: навигация, търсене
Рабиндранат Тагор
Рабиндранат Тагор
Вижте също:
Wikipedia-logo-v2.svg Статия в Уикипедия
Commons-logo.svg Материали в Общомедия

Рабиндранат Тагор (18611941) e индийски писател и философ. Получава Нобелова награда за литература през 1913 г.


  • Водата в каната е прозрачна; водата в морето е тъмна.
  • Всичко безкрайно свършва.
  • Дори шайка разбойници трябва да се подчинява на някои морални правила. Те могат да ограбят целия свят, но за да останат банда, не трябва да крадат един от друг.
  • Затворихме вратата, за да не влезе заблудата, но сега как ще влезе истината?
  • Звездите не се боят, че ще ги помислят за светулки.
  • Какъв е твоят език, море? — Езикът на вечния въпрос. — Какъв език е твоят отговор, небе? — Езикът на вечното мълчание.
  • Когато е звяр, човек е по-лош и от звяра.
  • Реката на истината протича през каналите на заблужденията.
  • Свещенослужителю, къде ме търсиш?
    Виж! Аз съм до теб.
    Не съм нито в храма, нито в джамията.
    Не съм нито в Кааба , нито на Кайлаш.
    Нито в ритуалите и празничните церемонии,
    Нито в техниките на йога или пък в отричането от света.
    Ако си истински търсач, ти тутакси ще ме срещнеш още в този миг.

    Кабир казва: „О, садху , Бог е дъхът във всяко дихание.“
    [1]
  • След като известно време живяхме до реката, брат ми Джотиндранат купи къща в Калкута на Съдър стрийт 215, близо до музея. Останах при него. Докато продължавах да пиша романа и “Вечерни песни”, се случи много важен прелом вътре в мен.
    Веднъж късно следобед крачех на терасата на нашата къща. Блясъкът на залеза се смеси с бледия здрач, така че придаде на приближаващата вечер особено очарователна привлекателност. Дори стените на съседната къща сякаш красиво блестяха. Чудех се дали това издигане от баналността на всекидневието се дължи на някакво вълшебство във вечерната светлина? Не!
    Веднага разбрах, че влиянието на вечерта беше влязло в мен. Нейните сенки бяха заличили усещането за “аз”. Докато “азът” беше необуздан през блестящия ден, всичко, което усетих сега, “аз” беше на заден план, можех да видя света в истинския му вид, в който няма и капка баналност. Той беше изпълнен с красота и радост.
    Тогава получих дълбоко прозрение, което продължи през целия ми живот.
    Това състояние се повтори още веднъж. Дръвчетата в двора на училището на края на Съдър стрийт се виждаха от къщата ни. Една сутрин стоях на верандата и гледах в тази посока. Слънцето тъкмо изгряваше над разлистените дървета. Докато продължавах да се взирам съсредоточено, изведнъж сякаш падна покривало от очите ми. Открих света, окъпан във великолепно сияние, погълнат отвсякъде от вълни на красота и радост. В един момент това сияние прониза гънките от тъга и безнадеждност, които бях събрал в сърцето си и го потопи във всеобхватна светлина.
    [2]
  • Смъртта е угасване светлината на лампата при лъчите на изгрева, а не угасване на слънцето.
  • Спях и сънувах, че животът е радост.
  • Хората са жестоки, но човекът е благороден.
  • Щастието е в това да отдадеш сърцето си на другия.

Източници[редактиране]

  1. из Рабиндранат Тагор "Сто песни на Кабир"
  2. С. Димитрова, Рабиндранат Тагор — Митичният страж, С. изд. Алфа-Омега 2008 стр.72-80
Wikipedia-logo-bg.png
Уикипедия разполага със статия за Рабиндранат Тагор