Направо към съдържанието

Птиците умират сами

От Уикицитат
Уикипедия
Уикипедия разполага със статия за Птиците умират сами (сериал)
Уикипедия
Уикипедия разполага със статия за Птиците умират сами

"Птиците умират сами" (The Thorn Birds) е роман на австралийската писателка Колийн Маккълоу, издаден през 1977 г. Той се превръща в бестселър и донася славата на авторката си. Книгата се състои от 7 части, като всяка от тях разказва за различен герой. В центъра на сюжета е поставено семейство Клийри - бедни новозеландци, достигнали до Австралия и станали управители на едно от най-големите имения - Дройда.

Романът е пренесен на малкия екран през 1983 г. В телевизионния сериал главните роли се изпълняват от Ричард Чембърлейн, Рейчъл Уорд, Барбара Стенуик, Кристофър Плъмър.

  • Казваш, че ме обичаш, но нямаш представа какво е любов; само редиш думи, които си научил наизуст, защото ти се струва, че звучат добре.
  • Защото само онзи, който се е подхлъзнал и паднал, познава неравностите на пътя.
  • Всеки от нас носи в себе си нещо, от което не може да се отрече, дори то да ни кара да вием от болка и да призоваваме смъртта. Такива сме и това е. Като в старата келтска легенда за птичката с трън, забит в гърдите, която излива в песен сърцето си и умира. Защото не може иначе – нещо отвътре я тласка. А ние, хората, съзнаваме, че ще сгрешим, още преди да го сторим, но макар да познаваме себе си, пак не можем да променим съдбата си, нали? Всеки от нас пее своята песен, убеден, че по-прекрасна светът не е чувал. Нали виждаш? Сами си забиваме тръните и даже не се питаме защо. Търпим болката и си втълпяваме, че си заслужава.
  • Онзи, който няма какво да губи, може да спечели всичко, а човек без чувства не може да бъде наранен.
  • Птичката с тръна в гърдите следва неумолим закон. Сама не знае какво я кара да забие шипа в сърцето си и да умре, пеейки. Когато острият трън я пронизва, тя не подозира, че я очаква смърт; само пее и пее, докато не й останат сили да издаде нито звук повече. Но ние – когато ние забиваме шипа в гърдите си, знаем. Разбираме. И все пак го правим. Все пак го правим.
  • Обичаш ли хората – убиват те!
  • Постепенно споменът за него поизбледня, както става с всички спомени, дори и с онези, свързани с много любов; сякаш в самите нас протича някакъв несъзнателен лечебен процес, който оздравява раните, въпреки отчаяната ни решимост никога да не забравим.

Външни препратки[редактиране]

Цитати от „Птиците умират сами“ в www.highviewart.com