Ах каква е тази птица? Дето я имат за хубавица? Ходи бавно и се надува не иска простичко да си хортува. Мисли важни все цитира, откъде ли ги намира?
Изявен на тази сцена Нищо чуждо не поема Иска всеки да го гледа, да засенчи той съседа.
Той паун е, важна птица. За него другите пернати Са просто гарги черноврати Тез там някакви си птици нему са незрели ученици.
Гордо ходи, твърдо крачи, уж Решава важните задачи. Иска всеки да го слуша, или дА го постави у кауша.
Нищо свясно Той не върши, само чОвката си кърши уж работи за двамина, но Размахва само перущина.
И поука пак ще отбележа да е ясно като за невежа: Красиви думи работа не вършат, трябва гърбината да се прекърши. Глупакът пак си е глупак даже в Харвард да е бил, но който сляпо вярва на глупака той е истински дебил.
— собствен стих
Палето (фрашка)
Кон не е, не е магаре, джафка по когото свари. Нищо него не го спира навсякъде се то навира.
Ах, каишката му е с карбон, удържа тя дори и слон. Да знаете, че то е Той! Той е истински герой.
Той е Шаро Преследвача, яко лае, дръзко скача. Той е Шаро Преследвача! Не се чудете, няма как, дребничък си е, но баш юнак.
Е, голям му е дудука, но чака на водача си юмрука. Много иска то да хапе, но не разбира, че е хлапе.
Дори да скача, да се мята все си е на педя от земята. Претенцията му е голяма, на полза някаква от него няма.
Да кажем пак за Протокола, истината тук е гола: Куче връзва се за кола, а работата върши вола.
Кат муза ми влетя в сърцето, литна мисълта ми до небето, но стана тя каквато стана чух „Разпни го!“ вместо „Осанна!“.
Такава е природата човешка, днес цар си, утре – малка пешка. Уж тежка е царската корона, а иска всеки да докопа трона.
Но иде Лъчезарно утро, ехти в Балкано тежък звук, майстор Илия е решил да прави път от Истанбул до тук.
Другари, братя, общество! Давайте да се прегърнем, пол и възраст да отхвърлим, да работим за добро. И В новата ГОДИНА за всекиго хвала да има.
— собствен стих
Гинчо Павлов, „Ако не бъдеш бит...“ И продължението на песента: И ето идва от Канада нов хит, но поуката я вече знам, с усмивка битият ще бъде бит, и почтено ще е ....
Мравчо и котарака
Един тумбест котарак, със загладен дълъг косъм, гордо се разхожда пак и философска книга носи.
На всекиго е готов да каже, мисли умни да налаже, дълги думи той нарежда, бърчи черната си вежда.
Среща Мравчо, мръсен, морен, и го гледа ококорен - „Няма ли за теб белина? Стана черно дето мина.“
„А ти къде със тази книга?“ – Мравчо спира и намига – „Трупам си дръвца за зима. да е топло, и кяр да има. А ти защо айляк стоиш, зимъс книгата ли ще гориш?“
Кратка беше тази среща но за нещо ни подсеща. Няма никаква интрига тя поуката е проста: С труд всичко се постига, философства само госта.
— собствен стих
С голямо притеснение изказвам скромното си мнение: По-добре на една от пет кьорав източник да сложим, а не на пет „без (к) източници” лесно да наложим. От тез шаблони полза толкоз няма, иска се сърце и мисия голяма.
— собствено мнение
Философът (виц)
По приятелска или по великоселска линия назначили един за магаретар, демек да гледа стадото магарета. Той си падал малко философ и затова често изнасял лекции пред магаретата как не трябва да са магарета. Ама имал проблем: Не можел на две мгарета да раздели сеното. Мислил той какво да прави, мислил, мислил и избрал едното, което ревяло по-силно, и застрелял другото. Ама се оказало, че застрелял това дето дърпало колата, а другото най-вече ритало и хапело другите магарета.
Питате какво е станало с магаретаря? Народът го е казал: "С каквито се събереш - такъв ставаш."
Той народът е казал и друго: "Запънал се като магаре на мост." Което не е учудващо при такъв магаретар. Спряло се магарето на моста и си мисли:
"- Всичко тече, всичко се изменя!
А той, никога с моркова, винаги с остена.
Няма грижа, няма тук любов,
има само - дървен философ."
Статия в Уикипедия
Материали в Общомедия.jpeg)
.jpg)