Потребител:Rosi3122019/Пясъчник

От Уикицитат
Направо към навигацията Направо към търсенето
  Дестинация Севлиево
  Целта на настоящата публиккация е да запознае интересуващите се от посещаване на забележителностите в района на град Севлиево, област Габрово, в Република България.
  Налични са историчесски сведения за наличе на средновековно поселище с името Хотел, което е било админнистративен, стопански, както и духовен център на региона в непосредствена близост до съвременния град Севлиево.
  Намерени са останки на голяма крепост за която са налични исторически сведения, че е била построена още по времето на Изночната римска империя, по-позната у нас като Византия. Още тогава военачалниции и стратеци са оценили страттегическото местоположение на поселището за защита на подстъпите към старопланинските прохови и други важни римски пътища.
  Именно с такава цел е построена крепостта, подградие с обособени 4 градски квартала върху обща площ от 15 декара. До момента са разкрити пет крепостни порти, множество отбранителни съоръжения, включително и кули, болюрска църква, и множество болярски къщи, административни и военни сгради. Външният град е разположен върху територия от 50 декара.
  Тези исторически сведения са достатъчно основание, че древния град е съществувал преди и по време на Първа и Втора Българска държава.

Сведенията за съществуването на съвременния град Севлиево са от 1516 година, когато той е присъствал в турските данъчни регистри - дефтер. Тогавашното търско име на града е Селви. В друг дефтер датиращ от 1580 година, който се съхранява до наши дни в Националния историчесски музей на Турция в Анкара е записано: "Нефс-и Селви таб’-и Хоталич, тоест село Селви става административен център на нахията Хоталич със значението на град". По това време в обхвата нна област Хоталич са включени 37 населени места, а в Селви живеят едва 49 домакинства. След този акт даващ тласък в административното, стопанско и духовно развитие на селището то бързо се разраства и вече през 1751 година домакинствата са 301, а през 70-те години на XIX-ти век населението на града вече наброява 10 000 жители.

  През 1779 година е построен един от символите на Севлиево - часовниковата кула, чийто часовник и днес оглася централната градска част и е притегателна цел за всички посетители на града.
  През XIX-ти век са взстановени няколко духовни христиански сгради. През 1834 година севлиевци с дарения и личен труд възстановяват напълно старата църква "Свети Пророк Илия" намираща се в момента в непосредствена близост до сградата на Община Севлиево.

През 1836 година е възстановен и средновековния ставропилигиален манастир "Успение на Просвета Богородица" край село Батошево, отдалечен на 22 километра от областния тогава център.

  През 1844 година един от видните севлиевски търговци и будители Хаджи Стоян Никколов построява върху своя лична земя и изцяло с лични следства първото светско училище в града. През 1846 година за учител там е назначен Петко Рачев Славейков. Сградата му е възстановена в наши дни и в момента в нея се помещава градския исторически музей.
  През 1858 година известния майстор Уста Кольо Фичето построява каменен мост над река Росица в източния край на града. Той съществува и до наши дни. С времето е достроен и разширен, но от южна страна всеки интерисуващ се може да види ювелирния градеж на известния майстор.
  През втората половина на XIX-ти век града се налага и е известен с богати традиции в духовния, светския и културен живот на местното общество. През 1870 година е поставено началото и на читалище "Развитие", което успешно съхранява местните традиции и развива богата културна дейност и в наши дни. Сградата му е архитектурен паметник на културата. В началото на 70-те години на XIX-ти век в града е създаден таен революционен комитет, лично от Васил Левски. В навечерието нна пролетта на 1876 година членове на революционния комитет подготвят въоръженията борба в този край. В периода от 01 до 11 май 1876 година в този край са водени сражения за защита на Балканската република. На бунт масово се вдига населението на севлиевските села Батошево, Кръвеник, Ново село и прилежащите им махали. Севлиевският балкан е един от центровете на масови възстаннически действия през пролетта на 1876 година, заедно със Средногорието и Родопите. След разгрома при боевете проведени в района на Боаза и Ново село възстаннниците се пръскат и спасяват на малки групи, а част от тях са заловени и осем от тях са подазно обесени на площада в Севлиево. 
  В четата на Хриссто Ботев слязла от кораба "Радецки" на брега на река Дунав край Козлодуй се участват седем четника от Севлиевско. В редовете на опълчението взело участие в Руско-турската война от 1877-8 година вземат участие над 200 опълченеца от района. Градът е освободен от турците на 16 юли 1877 година от полусотнята на есаул Иван Антонов от 38-ми Донски казаши полк и поручик Александър Верещагин от Владикавказкия конен полк. 
  От 1878 до 1901 година град Севлиево е център на окръг, състоящ се от две околии - Севлиевска и Габровска.
  На 08 септември 1894 година в центъра на града е официално открит паметника на свободата в памет на георите от Априлското въстание и Руско-турската освободителна война. Инициативата за построяването му е на севлиевско опълченско дружество "Лъв", и е подпомогнато с дарения от местната общественост. Статуята на паметника е дело на известния скулптор от Италия Алналдо Цоки. Статуята на млада жена символизира освободената Майка България, която държи в лявата си ръка лавров венец с който да закичи героите, а в дясната си ръка държи тръба, с която призовава за освобождението и обединението на всички български земи. 
  В края на XVIII-ти и началото на XIX-ти век в града и околностите силно развитие търпят занаятите. Най-силно развити в града са кожарството, сарачеството, абадийството, дърводелство и други.
  В исторически план голяма роля за развитието на град Севлиево играе известния в целия регион петъчен пазар. Той е бил широко известен и популярен. Привличал е търговци от всички краища на България. От 1911 година води своето начало станалия вече над 108 години традиционен есенен панаир на Петковден, който в наши дни прерастна в Празници на Севлиево. От 2006 година по това време на годината се провежда и Празни на тиквата. 
  От Севлиево и общината произхождат много известни личности в новата ни история. Едни от най-видните от тях са художниците професор Кою Денчев, Илия Пейков и Пенчо Кулеков, скулптора Асен Пейков, поетесите Екатерина Ненчева и Мара Белчева, поета Пеньо Пенев, народния певец Борис Машалов, диригентъа Димитър Манолов, видни военни, като генералите Никола Генев, Стефан Нерезов и Иван Бъчваров, почетния председател на БСДП д-л Атанас Москов, бореца Дан Колов, и много други изявени спортисти в различни спортове.
  Севлиево е от градовете успели да съхранят културното си и историческо наследство и да го представят и в наши дни. Градът е член на Националното сдружение на възрожденските градове в България.
  Места свързани с историята на град Севлиево и общината: средновековен град-крепост Хоталич, паметника на Свободата, Часовниковата кула, моста на уста Кольо Фичето, Хаджи Стояновото училище, Музея на тиквата, паметник на Дан Колов в родното му село Сенник, църквата "Свети Пророк Илия", Батошевски мъжки манастир "Успение на Пресвета Богородица", природния феномен "Витата стена".

Rosi3122019 (беседа) 15:04, 31 декември 2019 (UTC)