Пол Елюар

от Уикицитат
Направо към: навигация, търсене
Подписът на Пол Елюар
Подписът на Пол Елюар
Вижте също:
Wikipedia-logo-v2.svg Статия в Уикипедия
Commons-logo.svg Материали в Общомедия

Йожѐн Емѝл Пол Гриндѐл (фр. Eugène Émile Paul Grindel, 1895–1952l), по известен с литературния си псевдоним Пол Елюар (фр. Paul Eluard), френски поет, един от основоположниците на сюрреализма в поезията, активен участник във Френската съпротива срещу нацистите по време на окупацията на Франция през Втората световна война, носител на Международната награда на мира (1952).


Из негови бележки и изказвания[редактиране]

  • Да живееш, значи да споделяш живота си с другите.


  • Нашето щастие е в пòлета. То няма гнездо, има само криле.


  • Поет по-скоро е този, който вдъхновява, отколкото онзи, койти изпитва вдъхновение.


  • Поетът следва собствената си идея, но тази идея го води до необходимостта да се впише в кривата на човешкия прогрес. И малко по малко светът влиза в него, светът пее чрез него.


  • Съществуват и други светове, но само в този, който ни обкръжава.

Из предговора към антологията "Мисли върху изкуството"[редактиране]

(изд. "Български художник", София, 1979 г.


  • …Още от дълбините на вековете у човека напира неутолимата жажда да вижда, да покаже онова, което заслужава да се види: най-първо светлината, после пространството и неповторимия детайл, и още – нуждата да се говори на универсален език, отвъд границите на времето, потребността да се предаде своето вълнение, своята увереност в нещата, своята вяра в живота.


  • Да се вижда, значи да се действа; да се вижда, значи да се свърже светът с човека и човекът с човека.


  • Ролята на художника е да бъде водач, да просветлява и най-неподатливите очи, да учи да се гледа, както се учи на четмо, и да сочи пътя от словото към съзнанието.


  • Художествените критици – имам пред вид всички, които се опитват да предадат литературно своетовълнение пред една художествена творба – също са виждащи братя. Но тяхната задача, рядко смятана за творческа, е опасна и неблагодарна, тъй като обикновено им се вменява отговорност по-голяма от отговорността на художника: от тях се изисква да бъдат непогрешими. А се забравя, че техние предпочитаняи, техните мнения, технитеспособности са по-скоро несигурни, откокото вътрешно установени, външни, отколкото съществени.


  • Художниците ни дават нови очи, а художествените критици – очила.


  • Единствено блясъкът на искреността ми е привличал всякога, когато е давал отражение у мен.


  • И както зората се нуждае от деня, така и човек копнее за пълна светлина.


Из негови стихотворения[редактиране]

(из книгата "От Вийон до Виан – френски поети", в превод на Кирил Кадийски, изд.къща "Нов златорог")


  • Земята – синя като портокал
    не няма грешка думите не лъжат
    не ще ви позволят да пеете от днес
    ще си говорите с целувки само
    и влюбени, и луди…


  • С пълен глас
    любовта нагоре се понесе
    и като светкавица избухна
    докат разсъдъкт стаил се в своята мансарда
    не посмя да си признае всичко.


  • А когато те няма до мен
    аз сънувам, че спя аз сънувам че спя и сънувам.


  • Запалих огън аз – лазурът ме напусна,
    запалих огън, да ми бъде за другар,
    запалих го, в нощта на зимата да вляза,
    запалих го, за да живея по-добре.


  • Запращаме на едри наръчи тъмата в огъня
    и чупим катинараите ръждиви на неправдата
    пририждат хората които нямат повече да се боят от себе си
    понеже те повярваха във всички хора
    понеже ще изчезне от света врагът с човешки облик.